Татяна Буруджиева е доктор по политически науки, доцент в СУ „Св. Климент Охридски“, народен представител от „Коалиция за България“ и съответно член на комисиите по култура и медии и по образование и наука. Тя е началник на кабинета на председателя на БСП - Сергей Станишев. В интервю за радио „К2“, тя отговаря на голяма брой въпроси, свързани с диалога в Народното събрание, работата по Изборния кодекс, поведението на медиите и светлите и тъмните старни на тяхното финансиране. По-долу предаваме част от разговора й с Илиана Беновска, в който тя откровено признава, че до този момент не е намерено решение на проблема с „мъртвите души“ в избирателните списъци и излага някои свои лични виждания за необходимото доработване на Изборния кодекс.
Илиана Беновска: ... Виждате ли Изборния кодекс променен в градивна посока, философски, така че да даде повече увереност на гражданското общество, че е било чуто и, че изборите ще се правят по – открито, без задкулисия и в политиката най – накрая ще започнат да влизат хора с чисти чела, да го кажем, и не заради интереслък от властта?
Татяна Буруджиева: Аз смятам, че Изборният кодекс, такъв какъвто сме го приели в момента като парламентарна група и сме го внесли за дебат, има достатъчно още какво да се оправя. Не случайно той ще бъде бавно приеман закон, защото между първо и второ четене, вътре в комисиите, дебатът ще бъде много задълбочен, включително, всъщност точно в тази посока, а не включително. Защото единственият смисъл толкова много да говорим и да се опитваме през всичките тези години да направим нещо по Изборния кодекс, то е да могат хората да бъдат уверени, че като гласуват, гласът им отива за верните хора и на правилното място. Това е големият проблем с технологията на Изборния кодекс.
Илиана Беновска: Да де, ама преди това дали заличихме мъртвите души, например?
Татяна Буруджиева: Не сме ги заличили мъртвите души.
Илиана Беновска: До кога?
Татяна Буруджиева: Ами много просто, докато не решим най – накрая да се върнем към практики, които обаче са практики на по – богатите държави. Давам ви пример с Франция как няма мъртви души, те нямат проблем с мъртвите души в избирателните списъци, просто защото имат един данък. Но аз не съм убедена, че ако кажем на българите, че трябва да платят 5 лева, за да участват в изборите и само тогава, и с платени данъчни декларации, могат да участват в тези избори, че много хора ще бъдат щастливи от това решение.
Илиана Беновска: Не, тук правилно поставяте въпроса за бедността, вие знаете, че ние пак останахме по последната статистика на Евростат най – бедната държава в Европа и тази година.
Татяна Буруджиева: И го свързвам това нещо, защото колкото и да изригват веднага след това, което казах, много остри коментари, но истината е, че демокрацията обикновено е характерна за по – богатите държави. Колкото държавата има повече възможности, толкова по – сериозна демокрация може да развива. В бедните държави трудно се развива демокрация, включително и поради тези причини. Много хора си продават гласовете, каквото и да направим в Изборния кодекс, това нещо може да съществува под една или друга форма.
Илиана Беновска: Но аз веднага ще ви обясня защо се продава, връщам ви обратно към беднотата, за която говорихте. Представете си най – картинно, аз миналите избори си го представих, един човечец, който взима 150 лева пенсия, или някаква заплатица там 200 или 300 лева, в едно по – малко градче или село и аз отида на фона на това и му предложа на фона на неговите 150 или 200 лева да му дам, в рамките на тези 30 дни, още 50 лева, какво друго има той да продаде, освен, образно казано, душата си, или гласа си?
Татяна Буруджиева: Така е, винаги има възможност някой да бъде купен.
Илиана Беновска: Не, той не е купен, той просто трябва да оцелее. На моите 150 лева, казва, че си прибавя още 50 левчета.
Татяна Буруджиева: Аз ще ви кажа, купен е защото, не мога да се съглася, че става въпрос за оцеляване, защото тези 50 лева няма да му помогнат да оцелее, те ще му помогнат за нялокло дена или за един месец.
Илиана Беновска: Ох, пак ще ме накарате да се върна към любимата си тема, колко е минималната работна заплата?
Татяна Буруджиева: В момента ли, 360 лева, ако не се лъжа.
Илиана Беновска: Така, хайде ние с вас да поживеем един месец с 360 лева публично, става ли?
Татяна Буруджиева: Искам да ви кажа, че аз съм живяла с много по – малко.
Илиана Беновска: Всички сме живели!
Татяна Буруджиева: И много добре знаем за какво става дума, нали?
Илиана Беновска: Затова ви обяснявам за тия 50 лева на този човек със 150 лева.
Татяна Буруджиева: Не, не, знам за какво ми обяснявате и ми казвате, че те са жизнено важни, но пък искам да ви кажа, че, както беше изчислил един колега и приятел, в крайна сметка добре е да се продават поне по 50 лева всяка година да има. Дето се казва, поне 200 лева да вземат, а не едни 50 лева. Затова е купуването. Защото когато е въпрос на оцеляване, човек си изчислява с какво оцелява, примерно трябват му още 20 лева на месец, или още 50, за да прекрачи границата на оцеляването, и да бъдат така добри политиците да му ги изплатят. Но ти да се продадеш за 50 лева, за да може някой да те окраде още повече и да останеш със същата пенсия, примерно, или средна работна заплата и те да не се променят четири години, е каква е тази сметка, която си правиш. Трябва да се знае, гласът на хората е възможност дали ще оцеляват, дали ще имат доходи, дали ще имат работа. Това е гласът на хората.
Илиана Беновска: Дали този Изборен кодекс ще удовлетвори исканията, били те манипулирани, били те инсценирани на хората, протестиращи по улиците, в аудиториите, за да могат да кажат те „ок, ние сме сигурни, че честно и почтено ще си дам гласа и ще отиде за честен и почтен човек”?
Татяна Буруджиева: Сега, дали ще отиде за честен и почтен човек, Изборният кодекс не може да го гарантира. Може да гарантира само честност и почтеност на отчитането на гласовете и да се стремим да постигнем максималната такава. Защото това е малко като пълната истина. Става въпрос за технология, която винаги може да й се намери цаката, както се казва по български. И ние трябва да направим така, че първо това да става трудно и почти невъзможно. Това е проблемът с Изборния кодекс и равнопоставеността на възможността да стигнеш до хората, за да им кажеш кой си и да ти обърнат внимание. Защото, за съжаление, поради медийния свят, в който живеем, ако не можеш да получиш равен достъп до медиите, а това е почти абсурдно, както виждате в българските условия, ти фактически си изоставащ, ти вече си в друга писта и с по – голяма трудност можеш да постигнеш резултат.
Илиана Беновска: Честно казано, колкото и да ми се искаше да избягам от любимата си тема за медиите, вие обаче влизате неколкократно в този разговор.
Татяна Буруджиева: Ама демокрацията е безкрайно зависима и обвързана и, между другото се оценява по това, какви са медиите.
Илиана Беновска: Така, и хайде да погледнем в очите българските медии и през призмата на промените в Изборния кодекс.
Татяна Буруджиева: Там не съм много вдъхновена и мисля, че нашата комисия ще има какво да допринесе между първо и второ четене, не съм удовлетворена.
Илиана Беновска: Ама аз ще дойда и нагло ще изисквам от вас да приемете още предложения, които бяха направени тогава.
Татяна Буруджиева: Заповядайте, комисията е абсолютно отворена, освен това имаме позицията на „Трансперънси интернешънъл” в тази част. Хубавото знаете ли кое е, че както и да оценяваме случилото се относно дебата и начина, по който се формулира общото тяло от текстове в този законопроект, включително организации като „Трансперънси интернешънъл”, които в началото бяха и отказали, бяха казала „не желаем да говорим, ние искаме съвсем различно правителство и кодекс”, след формирането на тези текстове бяха така коректни и партньорски настроени да кажат „приемаме като цяло, но предлагаме още това, това и това”, което за мен е много полезно. Мисля че в комисиите това трябва да се разгледа, както и предложенията, които са влезли.
Илиана Беновска: Нека обаче да ви изиграя какво ще стане с медиите по време на изборите. Включено е в Изборния кодекс предложението за безплатно отразяване на кандидатите в обществените, подчертавам, медии и пакети, осигурени от държавата за закупуване на пакети в частните медии. Внимавайте! Тук вероятно става дума само за електронните медии. Обществен вестник аз не знам да има.
Татяна Буруджиева: Да, това е само за българското радио и телевизия.
Илиана Беновска: Националното радио и телевизия, това са общесвените медии, хубаво, вие в телевизията и радиото хубаво ще се покажете. Обаче аз имам N на брой вестници, в които ще ви запуша - не, ами ще ви потопя направо. Ще си пиша каквото си искам за вас, Татяна Буруджиева е еди каква си, Сергей Станишев е еди какъв си, Борисов е незнам какъв си и т.н.
Татяна Буруджиева: Не, по – лошото е, че за тези, които, ето да речем Реформаторския блок, преди малко говорихте с госпожа Нейнски и много други, които ще се появят, те съвсем ще потънат. Тях няма да ги има, ако не си платят, или не обърнат внимание на тези частни медии, така че и това го има, освен че могат да пишат каквото си поискат.
Илиана Беновска: Те няма да имат, тези които са извън парламента, няма да имат право на това, нали, на безплатното отразяване в обществените медии?
Татяна Буруджиева: Нали е равен достъпът, няма как да бъде, само за парламентарните сили, доколкото виждам, там са неща, които трябва да се доизяснят. Аз знам, че всички граждански организации, хора, които участваха, граждански организации, които участваха в тези дебати, искаха да има равен достъп на всички. Това „на всички” обаче ни е ясно, особено на хора, които се занимават с медии, че е абсолютно невъзможно. Така че няма как това да се осигури.
Илиана Беновска: Така че, кои ще имат достъп до безплатното отразяване в обществените медии?
Татяна Буруджиева: Аз смятам, че тук, според мен, единственият начин да изчистим нещата, не можем да се върнем към практиката си от началото на 90 – те, защото помним всичките кусури или плюсове.
Илиана Беновска: Супер беше, само това излъчвахме!
Татяна Буруджиева: Само това излъчвахме, да, и човек никога не знае кога ще го изненадат с някоя декларация на някоя партия, дори когато си гледа нещо важно, или иска да чуе времето.
Илиана Беновска: Какво е конкретно вашето предложение или възглед?
Татяна Буруджиева: Аз лично бих обсъдила с колегите в комисията ключово важни неща да могат всички да се представят. Просто да има възможност да се представят основните неща, в тяхната програма.
Илиана Беновска: Кои всички?
Татяна Буруджиева: Всички, които ще кандидатстват сега на европейските избори, нали това са първите избори.
Илиана Беновска: Които са извън парламента и са новосъздадени?
Татяна Буруджиева: Би трябвало да можем да пробваме поне веднъж или два пъти, да имат гарантиран минимум, тези хора да бъдат видяни, разбрани, че съществуват и че има такова нещо.
Илиана Беновска: Не е ли дискриминационно, откъде на къде вие ще имате гарантиран пък максимум, ще кажете „ние сме все във властта и затова така имаме”, ама хората пък не ви харесват?
Татяна Буруджиева: Сега ще ви кажа, защо едните имат минимум, а другите имат максимум. Защото, както казах, няма как 24 часа всички да имат абсолютно равно, и второ, защото има, как да кажа, доказано отношение на гражданите към определени партии. Някои са предпочетени пред другите и това са по – големи групи хора.
Илиана Беновска: Това ми звучи почти като, извинявайте за фриволното сравнение, Закона за обществените поръчки, аз ще ви кажа в каква хипотеза сме ние. Трябва да си спечелил три обществени поръчки, за да можеш да участваш. Само че ние сме се създали по – късно и не сме спечелили нито една, и?
Татяна Буруджиева: Така е, затова трябва да има някакви гаранции за хората, които са нови, или, точно за новите, всъщност. Нека така да го кажа, защото при другите, те са участвали в избори, да речем, показали са какво могат. Но абсолютно нови формации, те как да покажат какво могат, ако нищо не им се даде? Трябва да има някакви гарантирани минимуми, но сега си говорим много фриволно, в комисията, смятам, че ще имаме по – конкретен и по – сериозен дебат. Смятам, че това е нещо, което може да се подобри, но трябва да се опитаме да се поберем в разумните граници. Това е като бюджета, има определени пари, за съжаление всички имат повече нужда, същото е и с медийното време и медийните възможности, и така, не е лесно, това е проблемът в политиката, винаги трябва да имаш решение, което не може да удовлетвори абсолютно всички.
Илиана Беновска: Да рачем тук има малка кошничка, но кошничка, електронните медии и обществените медии, но какво се случва, аз пак ви връщам към първия си въпрос по тази тема. Когато аз с моите мазни жълти вестници, не се страхувам да ги нарека така, мога да си пиша каквото си искам за вас, който ми плати, или аз си платя сам, или имам някакви политически интереси и просто да ви съсипя. Вие се показвайте колкото си искате в обществените медии. Какво правим с печата и с интернет пространството? Ще дръзнете ли да въведете норма, да не кажа закон, някакъв вид норма, поне да пробвате, както казвате тук на европейските избори, норма за печатните издания, не цялостен закон, а норма за провеждането на изборите?
Татяна Буруджиева: Би трябвало в Изборния кодекс внимателно да се видят нормите, защото това е единият вариант да допринесе за някаква известна нормализация на средата. Знаете, че този дебат, дали да има или да няма Закон за печата, аз поне имам спомен за последното, или първото за мен беше, сериозен дебат, организиран от фондация „Медийна демокрация” и си представям превода на едни немски закон за печата, където повечето колеги, редактори на вестници и собственици на вестници казаха, че това е интересно. Те по принцип винаги се съпротивляват на вкарването на такъв закон. Не мисля, че цялостен закон би могъл да бъде дебатиран.
Илиана Беновска: Аз това ви предлагам, няма ли да апробирате ситуацията за в бъдеще за цялостен закон, като в случая за евроизборите кажете „и печатните издания, частни, незнам какви си, интернет изданията, да имат право на това и да нямат право на онова и да бъдат санкционирани по един доста категоричен начин, ако пишат клевети, неверни неща и т.н. А не по обтегаемостта на закона съди изданието, ама той го писал журналиста?
Татяна Буруджиева: Това, което ви прадлагам да се ангажираме тук в този разговор, е, че е необходимо Комисията по култура и медии да покани точно представителите на този бранш, за да си поговорим по тези правила. Аз лично смятам, че трябва да има някакви правила и някаква отговорност да се носи. Не може безконтролно да се вкарват думи, или действия, или ситуации в живота на хората, които не съществуват.
Илиана Беновска: Поканете не само бранша, поканете и потърпевшите от това, има много видни хора, които не са в бранша, потърпевшите сигурно ще бъдат по – ясни.
Татяна Буруджиева: Трябва зала 1 на НДК, за да ги съберем. Но поне да започнем този разговор в комисията по повод на изборния закон.
Илиана Беновска: Ама ние го започнахме този разговор в Комисията по изборния закон и лично аз...
Татяна Буруджиева: Не, не, говоря за Комисията по медиите във връзка с изборния закон и конкретните текстове, които трябва да бъдат приети.
Илиана Беновска: И колко време ще трае този разговор? До 15 – ти ли ще почивате вие, до 10 – ти?
Татяна Буруджиева: Аз мисля, че около месец ще имаме за разговор в комисиите, в крайна сметка, ако трябва, ще заседаваме по – често, но трябва да изчистим тези неща, защото сме свидетели на изключително погазване на всякакъв морал, етични правила в журналистиката, което мисля, че не работи за цялата гилдия.
Редактор: Теодор Дечев