Преди време писах статия за български седмичник, в която изрисувах скудоумието на един български министър и мимоходом направих ретроспекция на няколко трагични случаи от нашето съвремие.
След това излезе от печат и книгата ми „Заличаване”, която изобилства от подобни черни истории от близкото минало.
И много пъти ми се налага да отговарям на въпроси от типа на: „Защо се случва всичко това?”... „Как нищо не се промени в тази България?”... „Защо не се учим от грешките си?”...
Няма как да стане това, защото отдавна сме се превърнали в страната на кимаджиите. Ще поясня – „кимаджия” идва от глаголът „кимам”, който според тълковния речник означава „Правя жест за съгласие или несъгласие, като движа главата си...” Нещо от сорта на: „Тъй, тъй...”.
Тоест, каквато и лошотия да стане, каквито нещастия да ни сполетят, реакцията е една и съща – кимане...
- Хора, в дискотека „Индиго” умряха седем деца!
- Тъй, тъй...
- Хора, Максим Стависки, едно от лицата на антиалкохолната кампания, шофира в пияно състояние и предизвика тежка катастрофа!
- Тъй, тъй...
- Хора, девет човека умряха при пожара във влака София – Кардам!
- Тъй, тъй...
- Хора, седем човека бяха взривени на летище „Сарафово”...
- Тъй, тъй...
- Ама, хора, Пламен Горанов се запали и изгоря, протестирайки!
- Тъй, тъй...
- Този убил онзи, този изнасилил онзи, този скочил от моста, онзи се застрелял, тази си удушила бебето, онази отровила онзи, за да му вземе къщата. Всеки ден заклани, одрани, блъснати, премазани...
- Тъй, тъй...
Ако някой направи изследване, нищо чудно за национално заболяване да се приеме спондилолизата*.
И винаги има някой виновен, ама така – конкретно и натурално. Или левскарите, или турците, много често гейовете, а защо не и гъбарите, пчеларите, рибарите, днешните млади, извънземните... Пропуснах ли някого? А, да – комунистите!
Тъй, тъй...
Но защо надавам всички тези вопли и стонове?
Вчера в България умря още един човек! Не умря, а загина! Беше убит!
Всички възможни словящи пространства, веднага се изпълниха с всякакви възможни информации, снимки и сълзящо-клокочещи коментари, че това е бил един достоен офицер, български герой, който е убит при изпълнение на служебния си дълг!
Този начин за изказване на мнение, споделяне, възмущаване, крясъци, викове, е една от разновидностите на кимането! Защото не променя нищо!
Не познавам Емил Шарков. Не знам дали е бил честен, истински, принципен... Не знам дали бих му подал ръка за приятелство.
Но знам, че е бил човек!
И още знам, че този човек, както и всички изброени и неизброени по-горе, бе УБИТ ОТ ВСИЧКИ НАС!!!
Преди години в парка дочух как едно дете пита майка си: „Мамо, защо човеците правят така, че да умират човеци?”...
Защото, ние отдавна не сме държава, нация или общество... Ние сме просто едни хора, които живеят на една географска територия...
Едни консуматори, които нямат друго какво да консумират и затова се хранят със себе си!!!
* Спондилолиза – цялостният процес на дегенерация на междупрешленния диск. Дискът се състои от съединителна тъкан, която се износва с възрастта. Дегенерацията често е в резултат от малки травми, които обикновено не причиняват болка на момента. С течение на времето тези микро наранявания градират и допринасят за бързото износване и отслабване на съединителната тъкан, от която е изграден диска. Прекомерното или твърде бързото износване и разкъсване на диска, може да предизвика болки във врата. Авторът очевидно приема иронично, че постоянното кимане „така, така ...“ може да причини спондилолиза. (Б. ред.)