Д-р Иван Селимински е един от най-видните представители на българското просвещение, крупен просветител-демократ и философ-социолог през Възраждането. Роден е в Сливен в 1799 г. с име Йордан, от баща Георги и майка Малама. Детството му е драматично - баща му е убит от един “потурчен българин”, а една нощ в къщата на баба му влиза пиян турчин и като дига над главата на детето ятаган, иска да издаде къде се крие дядо му. През 1813 г. умират от чума майка му и почти всичките му роднини. През 1814 г. заминава със свои близки за Ерусалим. През 1817 г. е вече в гимназията на Кидония, която разпространява най-новите идеи на века. Там другарува с Георги Золотович от Калофер. Нему именно през 1843 г. той ще посвети т.н “пробен очерк”, наречен условно “За брака”. Но в промеждутъка от четвърт век животът му е като в приключенски филм: взема участие в гръцкото въстание през 1921 г., след това е сред италианските карбонари, оттам шета в Марсилия, Корсика, Неапол, о-в Малта, Триест, през 1823 е вече в Австрия, посещава Виена и Пеща, през 1824 г. е в Брашов, където е активен участник в революционните движения сред емигрантите, връща се в Сливен през 1825 и се втурва да въведе “ново нравствено образование”, с по-съвременни методи на преподаване. Още същата година основава тайна организация “Братство” – членовете й се въоръжават, разузнават, трупат на склад провизии и храна. След края на войната Селимински е ръководител на изселванията на българите от родния си край, после е учител в Букурещ. През 1840 се озовава в Гърция, след което - в Италия, където на 40 години почва да учи медицина! Завръща се в България, за да участва в църковните борби, организира доброволчески отряд по време на Кримската война. През последните си години е окръжен лекар в Болград. Умира през 1867 г. в един румънски манастир, като преди това прави завещание и раздава имуществото и парите си за “просветата и разцвета на българския народ”.
Очеркът му за брака е в 115 точки и излага възгледите му както за семейството, така и за жената, мъжа, децата, нравите, медицината и хигиената, битуващите пороци и др. Той, ергенът, започва с най-важното: бракът е най-бляскавото украшение на живота , само бракът прави “човека предимно добър и …полезен член на отечеството и народа”, бездомните, неженените и бездетните живеят “несносен живот, а за обществото – позорен”, стават крадци и убийци. Според него за нравствената поквара на един народ спомагат най-вече неженените. Тези, които не са вкусили сладостите на брака, умират “капризни, несимпатични и извратени…” Селимински твърди,че ранният брак е опасен, защото жените не могат да останат “верни пазачи на свещените обязаности”, а мъжете не могат да “вкусят онези неоценими блага”, така децата остават без добро възпитание. Изпитва неприязън към късните младоженци. Тези любвеобилни старци, според него, “стават предмет на подигравки…на срам и съжаление…на ругания…”
Селимински съветва младия мъж, преди са се зажени, да си намери занятие и да построи дом, защото иначе ще води “окаян живот”, т.е. да стане финансово стабилен. Позовавайки се на свои наблюдения, той е категорично против брака, в който няма “удоволствие”, т.е. брака по сметка, при който“ мъжът става разпуснат, жената – нескромна, поведението на децата – немарливо, семейството…опозорено и развратно”. Философите и военните, според него, не трябва да се женят, защото това е пречка да се отдават на службата си, “на отечество и народ”, същото важи и за хора, които са по природа студени. По-нататък лекарят си позволява професионални бележки във връзка с избора на подходяща съпруга. Бъдещият съпруг трябва да внимава, защото майките на момичетата, “за да измамят очите на годеника измислят разни приспособления - подпълвания, които, като се покрият с дрехите, представят женските задници наглед доста широки, а пък техния гръден кош преправят, като стягат с корсет кръстта, та той се показва изпъчен, развит…или го попълват с памук…” Тук медикът подробно обяснява, че неразвитата жена, с тесен таз и плоски гърди, по всяка вероятност ще ражда трудно или няма да износва здрави деца. Според д-р Иван Селимински има и други “лоши” знаци - от късия врат произхождат удари и мозъчни болести, от формата на главата – множество душевни недъзи…” Той заклеймява майките, които подбуждат дъщерите си да използват измамни носии, мазила и украшения, които повреждат здравето и развращават нравите им.
С много остри думи и красноречиви примери Иван Селимински се обявява против брака с чужденка и дори против живеенето в чужбина. Той е на мнение, че само родната среда, родния език, родния въздух и храна могат да способстват за развитието на човека и добруването му. Той, който почти през целия си живот живее в чужбина, заявява, че приспособяването към чуждото нерядко води до здравословни проблеми: “умора на членовете, задух, тъга, натиск на челото…”, които изчезват, когато болният се върне при “бащиното си огнище”. Селимински си позволява да коментира, в тази връзка, брака на Стефан Богориди. За разлика от съпруга си, който обичал родната гайда, родното облекло и намирал българския език за благозвучен, то “съпругата на поменатия ни сънародник напротив, се отвращавала от българското: тя не щяла да погледне българите, слухът й се разстройвал от говора им, като че ли в отечеството й Хиос особеността е по-чаровна и произноса - по-гъвкав…”. Тази глава завършва със заключението: “Прочее, всеки в чужбина пред великолепни дворци предпочита бащината си колиба”. Мъдрост, с която днес мнозина българи не биха се съгласили.