Скорушата не е популярна като ябълката, крушата или сливата. Дървесината й е много ценена поради здравината и еластичността си. Това е причината за изсичането на много от дървета в миналото.
Тя е дълголетница - живее над 500 г. и достига височина от 10-15 м. Кората на дървото е тъмнокафява и силно напукана.
Листата са покрити със сребристи власинки от долната страна. Цъфти през април-май с бели пирамидални съцветия.
Скорушовото дръво е лесно за отглеждане, тъй като е сухоустойчиво, светлолюбиво и сравнително бавнорастящо.
Интересен е фактът, че за да дадат плодове са необходими две дръвчета, засадени в близост. Така се получава кръстосано опрашване. Плодовете зреят в периода септември-ноември. Те имат сферична форма и са събрани по няколко заедно. Те са крехки, плътени с леко тръпчив вкус. Съдържат повече фруктоза от ябълките и крушите. Освен това те са богати на пектин, целулоза, и минерални вещества. Поради високото съдържание на аминокиселини и в частност аргинин, скорушата е много полезна за болните от диабет.