Красимир Михайлов – сочен за собственик на злополучната мина „Ораново“, е едноличен собственик на „Балкан МК“ и „МЕК Балкан“, с предмет на дейност добив на въглища. През 1995 година Красимир Михайлов бил избран за председател на съвета на директорите на Добруджанска търговска банка, която фалира.
Михайлов и досега не се е появил в мината, където продължава борбата за живота на двама затрупани миньори. Това възмути министъра на икономиката Драгомир Стойнев, който от вчера е на мястото. „Потърсихме го по телефона, но той отказва да пристигне. Това е скандално. Всички искат от държавата да се намеси, но бизнесът също трябва да носи отговорност, това е изцяло частна собственост и очевидно за този човек човешкия живот няма никаква стойност“, възмути се министърът.
Името на Михайлов скандално се появи в медиите и през 2000-та година, когато като президент на футболния клуб „Миньор“ Перник беше замесен в скандали с уреждане на мачове, а футболист, неполучил парите си, твърдеше, че Михайлов го е пребил жестоко с бухалка.
Посочените адреси на почти всички негови фирми водят до мястото, на което се намира Месокомбинатът в Перник. Дейностите на фирмите на Михайлов варират от участие в приватизация и въгледобив, през свиневъдство до реклама. Според непотвърдена информация преди време е прехвърлил собствеността на мината на племенника си, съобщr БНТ.
От 1996 година Красимир Михайлов бил известен като „фуражния крал“ от Радомир. Хора от село Прибой разказаха, че Михайлов е скандално известен в региона със свинефермата си, защото не допускал хората да преминават през земите му.
Историята на един кредитен милионер
Михайлов е герой на прехода, прочул се още през 90-те години на миналия век. През 1997 г. в. Капитал проследява дейностите на бизнесмена. Според него в началото на 1996 г. става известно, че бившият собственик на Банка за земеделски кредит (БЗК) Атанас Тилев е продал 89-процентния пакет акции, който БЗК държеше в Добруджанска банка. Купувачите тогава са двайсетина фирми и физически лица, които формално придобиват под 5% от капитала на финансовата институция.
Лично Луканов свързал Михайлов и Атанас Тилев
След сключването на сделката обаче единадесет от фирмите купувачи, собственост на радомирския бос Красимир Михайлов, държат точно 55% от капитала на банката, заради което той с право може да се нарече неин собственик. В тогавашна разработка на следствените органи по случая се твърди, че връзката между Тилев и Михайлов е осигурена лично от покойния Андрей Луканов. Там също така се твърди, че Михайлов е бил сътрудник на Държавна сигурност и работи заедно с някогашния министър на външната търговия Христо Христов и с Красимир Премянов по изкупуването и движението на фуража.
Връзката на Михайлов с Христов може да се подозира и по косвени белези, примерно “съжителството” им в парк-хотел “Москва”.
Сделката по придобиването на Добруджанска банка от Михайлов освен това е спорна, защото според тогавашния банков закон, за да могат свързани лица, каквито безспорно са ООД-тата “Крами”, “Микра”, “Аркис”, “Камаха”, “Хрими”, “Сикра”, “Красин”, “Хайми”, “Римис”, “Ловми”, и “Симир” (имената на всички фирми са срички от името КРА-СИ-МИР МИ-ХАЙ-ЛОВ), да придобият над 5% от капитала в дадена банка, е необходимо разрешение на БНБ. Такова така и не е било поискано. Представители на тогавашното ръководство на централната банка изразяват “съмнения”, че фирмите са свързани и на практика банката незаконно попада под контрола на едно физическо лице, но не предприемат никакви мерки спрямо новия собственик по неясни причини.
Ролята на банка “Моллов”
В края на 1995 г. Държавна спестовна каса предоставя на бившата банка “Моллов” рефинансиране за около 1 млрд. лева (тогава около 14 млн. долара), обезпечено със запис на заповед, авалирана от Добруджанска банка. Пътят на част от отпуснатите от тогавашната шефка на ДСК Бистра Димитрова пари впоследствие води до 11-те фирми на Красимир Михайлов, които вземат кредит от “Моллов” за 606.1 млн. лева. В договора за кредит пише, че парите се дават за закупуване на ценни книжа и че условие за отпускането му е получаване на рефинансиране от ДСК. С тях Красимир Михайлов е купил от Атанас Тилев акциите на Добруджанска банка, които в същото време е заложил в “Моллов” като обезпечение по кредита. Твърди се, че с друга част от получения кредит Михайлов е финансирал приватизацията на фуражния завод “Александър Димитров” в Радомирско, за който около година преди това е подписал договор с Агенцията по приватизация от името на фирмата си “ММ 5”. С останалите пари от ДСК, извън кредита на радомиреца, банка “Моллов” кредитира фирми от структурите на СИК, които приватизират хотел “България” в Бургас. По-късно ДСК осигурява и директно рефинансиране от 500 млн. лева за Добруджанска банка, което пък е обезпечено със запис на заповед, авалирана от банка “Моллов”.
Използвана е ДСК
За покупката на Добруджанска банка са били използвани ресурси на ДСК, а съпругът на Бистра Димитрова е съдружник в две от фирмите на Михайлов. За самия Красимир Михайлов също се твърди, че до 1993 г. е бил служител на спестовната каса. Схемата, по която са преточени пари към новите собственици на Добруджанска банка, удивително прилича на тази, с която по-късно ДСК продължава да финансира добричката институция, използвайки Бизнесбанка за пощенска кутия. И двете банки посреднички по пътя на парите всъщност са получили своята “комисиона”, като са отклонили част от парите по своите кредити.
Какво толкова има в Добруджанска банкаУникалното в добричката банка още когато на времето Тилев я купува, е, че е почти единствената финансова институция, която е осъдила лошите си длъжници държавни предприятия и е придобила активите им - свинекомплекси, птицекомплекси, зърнобази, оранжерии. Твърди се например, че силозите, придобити от бившето държавно предприятие “Зърно” ЕООД, са с вместимост около 600 хиляди тона, което е около 20% от средната зърнена реколта. По този начин банката се превръща в ключ към контрола върху един от най-богатите селскостопански райони в страната. Още Тилев като собственик започва “експроприирането” на активите на Добруджанска в свои дружества, като ги получава по историческа оценка срещу левов кредит от собствената си банка. Тази златна конструкция впоследствие е наследена от новите собственици на Добруджанска банка.
Така успоредната многократна обезценка на лева през 90-те години и особено хиперинфлацията в началото на 1997 г. до голяма степен обясняват нарастването на платежоспособността на фирмите около Красимир Михайлов. Точно тук се крие и отговорът на въпроса откъде след поставянето на банката под особен надзор се появяват достатъчно средства, с които тя да изчисти задълженията към кредиторите си и да претендира за нов живот. Най-вероятно същата форма на кредитно милионерство може да бъде открита и ако се проследят приватизационните договори на групата около Михайлов в други райони на България.