След като президентът Росен Плевнелиев категорично отказа да подпише укази за назначаване на агенти на ДС за посланици, шестима с досиета от общо деветима със специални поръчения са назначени в Министерството на външните работи, откакто министър е Кристиан Вигенин, показва справка на МВнР, изготвена по искане на "Труд".
Бившият посланик в Ирландия Емил Ялнъзов е получил поръчения "по сътрудничество за развитие", а Пламен Петков "за стратегическо планиране".
Четирима са с минало в Държавна сигурност или Военното разузнаване. Мима Стоилова-Николова ще отговаря за ресор "по въпросите на международната културна политика и сътрудничество с ЮНЕСКО". Тя е била секретен сътрудник на Първо главно управление на МВР под псевдоним Вини (Вими).
Георги Пейчинов ще се занимава с визова политика. 2 тома с материали публикува сайтът на разследващия журналист от досието на му. Георги Пейчинов (1952) е извънреден и пълномощен посланик в Пекин, Китай от февруари 2008 г. Той беше разкрит от комисията по досиетата като секретен сътрудник „Стрелец” на Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС от 1985 г. Привлечен е за сътрудник към 17-и отдел на ПГУ, секция „Китай”. Георги Пейчинов (1952) е завършил Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Дипломатическата му кариера в МВнР започва през 1978 г., като преминава през всички рангове от аташе до посланик. На задгранична работа е бил от Вашингтон до Китай и от Лос Анджелис до Каракас.
Досието на Георги Пейчинов съдържа документи за неговата агентурна дейност в Китай през втората половина на 80-те години на миналия век. В нея се засяга политиката на Китай, САЩ и Япония в Далечния Изток, както и данни за китайски граждани.Георги Пейчинов е вторият действащ посланик след Иво Петров в Берлин, който е изпратен по време на тройната коалиция да представлява Република България в страна, в която по време на управлението на БКП е извършвал шпионаж.
Захари Радуков и Бранимир Радев имат задачи в страните на бившия СССР.
Захари Радуков (1949), извънреден и пълномощен посланик в Минск, Беларус, беше разкрит от комисията по досиетата като агент „Красимир” на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване от 1969 г. Захари Радуков е завършил Московски институт за международни отношения, специалност международно право (1975). Участвал е в мисии на ООН и ОССЕ. Директор на „ООН и глобални въпроси” (2008-2009); С указ на президента Георги Първанов от декември 2009 г. е назначен за посланик в Минск.
Личното дело (1 том) на Радуков съдържа данни, които показват, че в периода (1970-1975), когато е студент в СССР е бил на ръководство към оперативната група на ДС в Москва и е предавал информация за други студенти.През 1975 г. е преминал като агент към Второ главно управление на ДС (контаразузнаването). През 1980 г. заминава като трети секретар в постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк и е предаден на ръководство на Първо главно управление на ДС (разузнаването). Две години по-късно той е отзован от САЩ. Изключен е от агентурния апарат на ДС през 1984 г., като в един от документите на ВГУ е посочено, че „агентът няма да бъде уведомяван за изключването му”.
Бранимир Радев (1953) е бил извънреден и пълномощен посланик в Тбилиси от май 2008 г. – осведомител на ВКР-Сливен от 1971 г., секретен сътрудник Накев на ПГу от 1982 г.
Настоящото досие (или по-точно нищожната част, която е оставена от него) е на Венцислав Иванов (1953), извънреден и пълномощен посланик в Каракас, Венецуела от април 2010. Преди това е Иванов посланик в Бразилия (2000-2006). Тогава е бил назначен от президента Петър Стоянов, а впоследствие – от президента Георги Първанов при правителството на Бойко Борисов.Венцислав Иванов беше разкрит от комисията по досиетата като агент на Второ главно управление (ВГУ, контраразузнаването) на ДС от 1982 г. под псевдонимите „Николай” и „Чавдар”. Работил е за 6-и отдел на ВГУ (Китай, Югославия и Албания), 1-во отделение (Китай). Досието му е прочистено, в него е оставена само регистрационна бланка за агентурната му принадлежност към ВГУ.Видно от документи делото е било разделено и подпечатано окончателно през 1992 г. Според информацията от материалите делото съдържат 8 листа, но те не са толкова.
Останалите трима - Лъчезар Матев, Венцислав Иванов и Димитър Икономов са от времето на служебния премиер Марин Райков.
Бившият секретар на президента Георги Първанов по външната политика зае още в началото на управлението на Вигенин най-високата професионална дипломатическа длъжност с широки правомощия по отношение кариерното развитие на служителите в МВнР, управление на бюджета и други.
Редактор: Светломира Димитрова.