Съдията от Върховния съд на Държавата Израел Салим Жубран е на официално посещение в България от 13 до 17 юли т.г. Той е най-високопоставеният представител на правосъдната система на Държавата Израел, който е посещавал България до момента. Визитата на съдия Жубран е по повод 25-та годишнина от възстановяване на дипломатическите отношения между Република България и Държавата Израел и поставяне на началото на по-активно сътрудничество и обмяна на успешни практики във връзка с широко обсъжданата реформа в българската правосъдна система.
Какво представлява израелската правосъдна система?
В Израел няма писмена конституция. През миналия век Кнесетът решава да приеме основни закони. В момента има 12 висши основни закона, които са на базата, на законови норми от Османската империя, от периода на британското колониално управление и от най-новата история – от периода на Държавата Израел. Предстои да бъдат приети още 2 закона – за правата на човека и за социалните права. Човешките права са основополагащи и се зачитат от всички закони, но Законът за човешките права и Законът за човешкото достойнство и свобода, и свободата на професията бяха приети като революция в Израел. В израелската правосъдна система се спазва принципът на разделение на властите, заложен от Монтескьо.
Как работи Висшия съд на Държавата Израел и как се става съдия в него?
Върховният съд в Израел е много зает. В него работят 15 съдии, които имат общо 5000 дела на година, но не се оплакваме! Върховните съдии имат много отговорности. Те се избират от специална 9-членна комисия с много строго спазвана процедура и се назначават от Президента на Държавата Израел. Първоначално заявленията на кандидатите за върховни съдии се разглеждат от тричленна комисия, в която задължително има психолог и един съдия от Върховния съд. Избраните от тричленната комисия кандидати преминават 7-дневно обучение и одобрените от комисията кандидатури се представят на деветчленната комисия. Оценката на психолога е много важна, както и представянето на кандидатите при решаване на конкретни казуси. През първата година от назначението си съдиите преминават задължително 2-3 обучения.Ние нямаме Апелативен съд, Районният съд може да отхвърли решението на долната инстанция. Всеки гражданин има право да се обърне директно към Върховния съд, без адвокат и дори да напише молбата си на ръка. Върховният съд задължително разглежда всяка молба.
При толкова много дела, как се справяте?
Всеки съдия във Върховния съд има по двама стажанти и двама консултанти, които са избрани от най-успешно завършилите студенти със среден успех 94-95 от най-добрите юридическите университети в Израел. У нас, в Израел, има 4 университета и 10 колежа с юридически факултети. Стажантите и консултантите обезпечават техническата дейност на върховните съдии, подготвят материалите и фактите по делата, търсят прецеденти, правят резюмета на пледоариите и подготвят решенията на съдиите.
Стажантите и консултантите имат възможност, след като приключат договорите си, да станат съдии и да се развиват успешно в правосъдната система на Израел.Използваме сравнителното право. Съдиите се събират преди делото, но не за да изготвят общо становище, а за да представят своята позиция и след като завърши делото отново се събират на обсъждане и обявяват дали някой в процеса на делото е променил становището си. Решенията се вземат с мнозинство, например 2:1. Съдията има право да подпише и с особено мнение. Решението се взема демократично – с гласовете на мнозинството.
Има ли минимален брой дела, които всеки съдия трябва да разгледа?
Не, няма нито минимален, нито максимален брой дела. Всички постъпили дела трябва да се разгледат и да получат решения.
Една от най-дискутираните теми в българската съдебна система е начинът на разпределение на делата.Как се разпределят делата при Вас?
При нас има много строга и прецизна система, доказала своята ефективност. Делата се разпределят чрез компютърната система на съда. Имаме създадени електронни бази данни, и на случаен принцип се разпределят делата и съдиите, които ще ги гледат. Това не е проблем за нас.
Има ли определен срок, в който съдията трябва да се произнесе по конкретното дело и да обяви решението си?
Разбира се, че при толкова много дела, които са различни, е трудно да се определи срок за произнасяне на решение на Върховния съд. Ако трябва да дам еднозначен отговор – не нямаме законово определен срок, но ние се стремим в максимално кратък възможен срок да се произнесем и да представим решението на страните по делото. Нашата цел е делата да приключват бързо. Обичайно за около месец обявяваме решението.В наказателните дела се налага да се съобразяваме със законовоустановените срокове за задържане в досъдебното производство, което е максимално 9 месеца. След прокурорско искане, Върховният съд може да разреши задържане още 3 месеца в следствения арест. За малолетните този срок е по-кратък – 6 месеца в следствения арест и още 1 месец с искане от прокурора и решение от Върховния съд. Вземайки предвид възрастта и негативните последици, които може да има следствения арест за малолетните и тяхната психика и развитие, тези дела се разглеждат с приоритет.
Каква е връзката между Прокуратурата и съдебната система в Израел?
Прокуратурата в Израел е независима и няма никаква обвързаност и взаимоотношения със съда.
Колко съдии и адвокати има в Израел?
В Израел има около 700 съдии, от които 55 жени. Стремим се да спазваме равнопоставеност между половете и дори в момента. Председателят на Върховния съд на Държавата Израел е жена и около 70 % от адвокатите у нас са жени. На 8 милиона и половина жители в Израел има около 60 хиляди адвокати.
В Израел има представители на различни етнически и религиозни общности. Как се решават тези съдебни казуси в съда?
В израелската съдебна система имаме религиозни курсове и религиозен съд, който решава дела, свързани с религиозните канони и традици, основно в момента религиозният съд решава бракоразводни дела. Имаме равински курс, шариатски курс и християнски курсове. Имаме 14 християнски трибунала на различните деноминации. Всяка религиозна общност има право на свой съд, който постановява решения спрямо своите религиозни канони. Решенията на религиозния съд могат да се обжалват. Върховният съд се намесва само, ако някоя от страните поиска и ако има нарушение на религиозните канони. Ако в някой от религиозните закони има празноти, съдията трябва да се обръща към еврейската традиция и да отсъди в съответствие с еврейските канони. Тората, Евангелието и Корана са много важни и винаги е добра идея да се обърнеш към тях.В религиозния съд съдиите се назначават както във Върховния съд от 9-членна комисия, в която трябва да има представители на различните религиозни общности. Разбира се, някои от законите на религиозните общности изглеждат малко страно на фона на съвременното ежедневие. Нещо, което аз лично считам, че вече не в съответствие с днешния ден, например - в Меджлис, закон от преди 200 години, се казва, че съдията не може да правораздава, ако е гладен.
Салим Жубран, съдия от Върховния съд на Държавата Израел, е роден на 4 август 1947 г. Завършва училище „Тера Санкта“ на Францисканския орден в Акре. През 1968 г. се дипломира в Правния факултет на Еврейския университет в Йерусалим. Две години по-късно става член на израелския БАР и от същата година до 1982 г. е на частна практика. От 1982 г. до 1993 г. оглавява Магистратския съд в Хайфа. През 1993 г. става съдия в районния съд в Хайфа, а от 2004 г. е назначен за съдия във Върховния съд на Израел.Салим Жубран е: заместник-председател на Централната избирателна комисия за 20 Кнесет, член на Борда на „Еврейско-арабски център“ към Университета в Хайфа, член на Борда на Университета в Хайфа, почетен докторант на Университета в Хайфа. Заемани длъжности: председател на Фонд „Зелтман“ за правни проучвания, спонсориран от Университета в Тел Авив и „Ротари“ - Израел; районен председател на „Ротари Интернешанъл“ за Израел; съосновател на „Байт Кедем“ – еврейско-арабски център в град Акко, член на Борда на Еврейско-арабския център „Байт хегефен“ в Хайфа; лектор към правния факултет и отдела за продължаващо и разширено обучение към Университета в Хайфа; представител на „Ротари“ - Израел към Съвета за правотворчество към „Ротари Интернешанъл“ в Делхи, Индия (1998), член на масонската ложа в Акра и член на Великата ложа на Израел.
Салим Жубран е носител на Наградата „Лорд Маркс Зайф“ за изтъкната дейност за подобряване на отношенията между евреи и араби.