Реформаторският блок (РБ) си избра Граждански съвет от 25 души. В сайта на ДСБ по войнишки стегнато е обяснено, че това са „нов тип отношения между политиците и гражданите, основани на взаимно уважение, равнопоставеност и честност”. Седемте партии от блока ще работят „заедно срещу мафията, превзела държавата”.
Самата „мафия, превзела държавата”, тоест кръговете, обръчите и прочие образувания, също декларира чрез своите политически представители, че ще се бори с мафията и олигархията. Значи е по-важно да разберем как, по какъв начин, с какви средства РБ ще се бори с явлението, отколкото самата декларация.
„Гражданският съвет на Реформаторския блок е пример как гражданите и политиците могат да работят заедно”, пише в сайта. Все още е рано да се твърди подобно нещо, но следващото изречение хвърля известна светлина върху идеята:
„Партиите отдават част от партийния суверенитет на гражданите, а гражданите поемат риска да участват във вземането на политически решения. Така взаимно си гарантираме, че голямата ни обща цел няма да стане заложник на дребни партийни сметки и че интересите на гражданите са представени и защитени.”
С риск да ми се разсърдят много хора ще кажа, че това просто няма как да стане. Не че тези известни общественици и специалисти от съвета не могат да стигат до консенсус. А защото няма как да защитават интересите на гражданите, каквато е целта на обединението. За това се иска власт. Тоест, отказвайки се от суверенитета си, политиците изместват отговорността от себе си и я прехвърлят върху граждански съвет, който няма никакво намерение да се явява на избори.
Разбираемо е такова поведение обаче. Седемте партии от РБ са в деликатно равновесие, което ще става все по-деликатно с наближаването на изборите. Ще се правят листи, ще има недоволни, медиите на властта ще правят каквото си знаят. Това сме го виждали и в много по-спокойни времена.
Гражданският съвет е и едно приклякане към протестиращите, които засега не щат никакви политици да им се пречкат на пърформансите. Някои от тях дори искат „лустрация” на всички партии, участвали в управлението през годините на прехода. По-модерният и по-артистичен изказ на изтърканото „Всички са маскари”.
Като част от протестиращото гражданство, макар и от по-грозната страна, аз подкрепям този протест. Познавам много от хората от бекграунда, които излязоха на площада и знам, че имат различни политически виждания, но са обединени в едно: „Оставка!” Засега това. После идват изборите. Политиците ще вземат решенията. Така и трябва. Да ме прощават, но т.нар. граждански квоти не означава нищо, защото когато „гражданинът” с квота или по друг начин участва в политиката, той е политик и се подчинява на мнозинството. Ухажването към хората от протестите е една невъзможна любов, защото дали са на улицата или по къщите, те са все български граждани с право на глас.
Лично мен ме смути изказването на лидера на ДСБ Радан Кънев, че след това, което направи правителството, „вратата към БСП и ДПС е зазидана”. Някак оставаме с впечатлението, че преди това е била леко открехната ли? Ами че десните по въпроса за БСП и ДПС никога не са имали никакви съмнения. Както и за партиите, дефиниращи се открай време за десни – преди СДС, после ДСБ, сега Реформаторският блок.
Да се преповтарят стари клишета, надали ще е ефективно за политическото бъдеще на блока. Да се дефинират формули, които изглеждан кухи, защото са употребени от кого ли не, включително и от БСП и ДПС многократно.
Според записаното в документа за учредяването на Гражданския съвет четем, че той (Гражданският съвет) ”взима решения за разширяване на Реформаторския блок и за политически взаимодействия”. Е това вече категорично не го схванах. Как така икономисти, писатели, общественици и изобщо хора професионалисти във всякакви области, но не и в политическото поприще, ще вземат чисто политически решения?
Този Граждански съвет изглежда наистина много качествен, ако използваме думите на проф. Калин Янакиев. „Протест на българското качество срещу българското количество”, което най-сетне трябва да бъде чуто. Добрият материал срещу лошия? Нещо с количеството го закъсваме обаче. И с едни прости, но фундаментални принципи на демокрацията. Няма да ги преповтаряме. Иначе по-добре да си седим по клубовете, кръчмите, залите за дискусии и градинките с чудесна градска атмосфера и американски диксиленд. И да си приказваме за мафията, която уж щяхме да преборваме преди две, три, четири... двайсет и четири години.