В нашата страна повечето хора са православни и знаят твърде малко за другите християнски деноминации и нехристиянски религии. Затова въпросът „в какво се различават Католическата и Православната Църква” е въпрос, който често се задава на католиците. Нека се опитаме да отговорим кратко на него.
Преди всичко католиците са християни. Християнството се дели на три основни направления – католицизъм, православие и протестантство. Но не съществува единна Протестантска Църква (протестантските деноминации са няколко хиляди в целия свят), а Православната Църква включва в себе си няколко независими една от друга Църкви.
Освен Руската Православна Църква съществуват още Грузинска, Сръбска, Гръцка, Румънска и прочие православни църкви. Православните Църкви се управляват от патриарси, митрополити и архиепископи. Не всички православни църкви имат общение помежду си в молитвите и тайнствата (което е необходимо, за да могат отделните църкви да бъдат част от единната Вселенска Църква според катехизиса на митрополит Филарет) и не всички се признават една с друга като истински църкви.
Дори в самата Русия доскоро освен Руска Православна Църква имаше и Руска Православна Църква зад граница. От това следва, че световното православие няма единно ръководство. Но православните смятат, че единството на Православната Църква се проявява в единството на вероучението и във взаимното общение в тайнствата.
Католицизмът – това е едната Вселенска Църква. Всички нейни части в различните страни се намират в общение помежду си, имат единно вероучение и признават Римския Папа за свой глава. В Католическата Църква има разделение на обряди (общности вътре в самата Католическа Църква, различаващи се една от друга само по формата на литургичното поклонение и църковна дисциплина): римски, византийски и други. Затова има католици от римски обряд, католици от византийски обряд и прочие, но всички те са членове на едната Църква.
Сега да поговорим за различията:
1) И така, първата разлика между Католическата и Православната Църква се състои в различното разбиране за единството на Църквата. За православните е достатъчно изповядването на една вяра и едни тайнства, докато за католиците освен тези два белега е необходимо и единство на главата на Църквата – Папата.
2) Католическата Църква се отличава от Православната Църква по своето разбиране за католичността. Православните твърдят, че Вселенската Църква е „въплътена” във всяка поместна Църква, оглавявана от епископ. Католиците добавят, че тази поместна Църква трябва да има общение с Католическата Църква, за да се каже че принадлежи към Вселенската Църква.
3) Католическата Църква изповядва в Символа на вярата, че Светият Дух произхожда от Отца и Сина („филиокве”). Православната Църква изповядва, че Светият Дух произхожда само от Отца. Неколцина православни светци говорят за произхода на Светия Дух от Отца чрез Сина, което не противоречи на католическия догмат. (Бел.прев. – повече за „филиокве” – в „Рубрики” на сайта на Радио „Тау”).
4) Католическата Църква изповядва, че тайнството брак е за цял живот и разводите са забранени. Православната Църква допуска в доста случаи развод.
5) Католическата Църква е прогласила догмата за чистилището. Това е състояние на душите след смъртта, които са на път към рая, но още не са готови за него. В православното учение чистилище няма (макар да има нещо подобно – митарстване). Но молитвите на православните за починалите предполагат, че има души, които са в промеждутъчно състояние, за които все още има надежда да попаднат в рая след Страшния Съд. (Бел.прев. – повече за чистилището в католическата и православната доктрина – в „Рубрики” на сайта на Радио „Тау”).
6) Католическата Църква е приела догмата за Непорочното зачатие на Дева Мария. Това означава, че Майката Божия не е докосната дори и от първородния грях. Православните прославят светостта на Богородица, но смятат, че тя също като другите хора е родена с първороден грях. (Бел.прев. – за католическата и православната доктрина за Света Богородица – очаквайте скоро в „Рубрики” в сайта на Радио „Тау”).
7) Католическата догма за небесното възнесение на Дева Мария телом и духом е логическо продължение на предишната догма. Православните също вярват в това, че Мария пребивава на небето телом и духом, но в православното учение това не е закрепено като догма.
8 ) Католическата Църква е приела догмата за примата на Папата над цялата Църква по въпросите на вярата и морала, дисциплината и управлението. (Бел.прев. – повече за примата на Римския Папа – вж. в „Рубрики” на сайта на Радио „Тау”).
9) В Православната Църква има само един обряд. В Католическата Църква същият този обряд, възникнал във Византия, се нарича византийски и е само един от няколкото.В Русия (както и в България – бел.прев.) е известен римският (латинският) обряд на Католическата Църква. Затова често, когато се говори за различия между Православна и Католическа Църква грешно се приемат като такива различията между литургичните практики и църковната дисциплина при византийския и римския обреди на Католическата Църква. Но ако православната литургия се отличава много от месата на римския обряд, то тя твърде много прилича на византийския обряд в Католическата Църква.
10) Католическата Църква е прогласила догмата за безпогрешността на Папата по въпросите на вярата и морала в случаите, когато той, в съгласие с всички епископи, утвърждава това, в което Католическата Църква вярва от векове наред.
11) Православната Църква приема решенията само на първите седем Вселенски събора, в същото време Католическата Църква се ръководи от решенията на 21 Вселенски събори, като последният от тях е Вторият Ватикански Вселенски Събор (1962-1965).
Следва да отбележим, че Католическата Църква признава, че поместните Православни Църкви са истински Църкви, съхраняващи апостолската приемственост и истинските тайнства. И Символът на вярата за католици и православни е един и същ (с изключение на „филиокве” – бел.прев.).
Независимо от различията, католиците и православните изповядват и проповядват по целия свят една вяра и едно учение в Исус Христос. Каквито и човешки грешки и предубеждения да са разединили католици и православни, вярата в един Бог ги обединява.Исус се моли за единство на Своите ученици. Неговите ученици – това сме ние – католици и православни. Да се присъединим към Него в молитвата: „Да бъдат всички едно, както ти, Отче, си в Мене, и аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно…” (Йоан 17,21). Невярващият свят се нуждае от нашето общо свидетелство за Христа.
Превод с незначителни редакции: Емил Даскалов
Източник: http://intro.lunarpages.net