Когато първите бели заселници в Северна Америка опитали райската ябълка, те не изпитали бурен възторг. Тръпчивият вкус на „храната на боговете” (точно така се превежда от латински diaspyros – това е името на този плод) им се сторил меко казано неприятен. Именно такива усещания би получил всеки, който хапне неузряла райска ябълка. По тази причина европейците доста дълго смятали райската ябълка за неядлива, докато индианците им обяснили, че този плод не се яде до първия мраз. Наивните европейци предположили, че студът подобрява вкусовите качества на този плод, само че индианците имали предвид времето за пълното узряване на „оранжевия домат” – ноември-декември.
Тръпчивият вкус на райската ябълка се обяснява с високото съдържание на танин в плодовете по време на зреенето. Танинът напълно изчезва, когато настъпи абсолютната зрелост. Когато европейците опитали узрялата райска ябълка, те променили мнението си за нея и я сравнили с кайсията.
В Северна Америка индианците наричали райската ябълка putchamin, pasiminan или pessamin в зависимост от диалекта им. От тези наименования дошло английското й название – persimmon. Но дивата американска райска ябълка силно се отличава от тази райска ябълка, която познаваме ние сега - нейните плодове приличат на плодовете на гроздето. От сушените й плодове индианците приготвяли хляб, който наричали prunes. Впрочем сушената райска ябълка е много вкусна. При сушенето тя напълно изгубва тръпчивия компонент от вкуса си. Само че при варенето си го връща обратно. затова не е добре да се вари сушена райска ябълка.
Истинската революция на райската ябълка в света се извършила благодарение на Матю Пери, американски адмирал, който през 1855 г. открил Западна Япония, която се намирала повече от 200 години в изолация. Комодорът се върнал в САЩ не с празни ръце - той донесъл райската ябълка - онази другата райска ябълка, която сега целият свят познава - японската или източната.
Въбоще в света съществуват около 500 разновидности на райската ябълка. Повечето от тях растат при тропически климат и само някои - при умерен. Японската райска ябълка, или както я наричат още - каки (kaki) - е най-разпространената. Но родината на каки е Китай, откъдето този плод се разпространил в другите части на Източна Азия, а по-късно стигнала и до Япония. След страната на изгряващото слънце дошъл ред на Калифорния (САЩ) и на Европа.
Освен северноамериканската и японската райска ябълка съществува и черна райска ябълка (Black Sapote), чиято родина е Мексико. Черната райска ябълка се отличава от своите роднини със зелената си кожица и практически черната си мека част при пълно узряване (у нерзрелия плод меката част има бял цвят). Филипините също могат да се похвалят със своя собствена райска ябълка - маболо (Mabolo), или с кадифена ябълка. Зрялото маболо има яркочервен цвят.
Хранителна и лекарствена ценност
Плодовете на райската ябълка са много ценни за организма. Те съдържат 81% вода, 0,6% пектин, 0,5% протеини, до 18% въглехидрати, органични киселини, 1.2% дъбилни вещества, 200 мг% калий. 127 мг% калций, 56 мг% магнезий, 42 мг% фосфор, 2,5 мг% желязо. Райската ябълка е важен източник на витамини. Съдържанието на витамин С в нея е 15 мг%,. на В1 - 0,02, на В2 0,03, на РР - 0,2 и само на провитамин А - каротин - е 1,2, а понякога достига до 55 мг%. В 100 г райска ябълка има около 60 ккал. Райската ябълка има тонизиращи свойства. Тя подобрява апетита, повишава работоспособността, успокоява нервната система. Поради високо съдържание на лесно усвоими захари в нея тя не се препоръчва при затлъстяване и диабет.
Приложение в кулинарията
Обикновено райската ябълка се яде сурова, като узрее напълно. Някои предпочитат да я поливат с лимонов сок, да й добавят сметана и захар. Но меката й част може да се използва за салати, често я смесват със сладолед или кисело мляко, използват я при печене, в желета, пудинги, мусове, правят от нея мармалад и сладко. Пюрираната мека част на райската ябълка може да се смеси със сметана или извара, с портокалов сок, мед и щипка сол - така ще получите доста необичаен дресинг за салати.
В много страни е особено популярна сушената райска ябълка. От този плод правят вино и бира. Впрочем в Япония от нея се приготвя саке. Печените семена на райската ябълка могат да заменят кафето.
“Масло” от райска ябълка
Продукти:
8 ч.ч. пюре от райска ябълка
1 ч.ч. портокалов сок
1 и 1/2 ч.ч. мед
настърганата кора от 1 портокал
Всички компоненти се смесват в емайлиран съд и се поставят на среден огън. Готвят се, докато масата се сгъсти - приблизително 10-15 минути. След това всичко се излива в стерилизирани буркани и се запечатва. Бурканите се варят 15 минути. От посочените продукти се получава около 2-2,5 л масло. Използва се за намазване на филийки.
Оризов пудинг с райски ябълки
Продукти:
4 ч.ч. ориз
1 ч.ч. захар
1/3 ч.ч. брашно
1 ч.л. ванилия
1/4 ч.ч. стафиди
2 ч.ч. мека част от райска ябълка
1 и 1/4 ч.ч. прясно мляко
1 разбито яйце
3/4 ч.ч. счукани орехи
Оризът се смесва с меката част от райските ябълки и се оставя да престои известно време. В друг съд се смесват захарта, млякото, брашното, яйцето и ванилията. Двете смеси се съединяват и разбъркват добре.
Прибавят се орехите и стафидите. Пак се разбърква. Цялата маса се изсипва в намаслена тава с обем около 3 л. Пече се 45 минути при температура 170 градуса. Поднася се както гореща, така и добре охладена.
Източник: www.1001recepti.com