„Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята "изключителност".
- Господин президент, ще предприемете ли някакви стъпки за възстановяване на формата „Голямата осморка“ вместо формата „Голямата седморка“? И второ – как възприемате думите на американския президент за Русия като регионална държава?
- Никак не възприемам тези думи. Всеки човек, още повече президентът на САЩ, има право на собствено мнение за каквото и да е – за партньорите си, за другите страни. Това е неговото мнение, а както ми е известно, американската нация, Съединените щати са нещо изключително. Не съм съгласен нито е едното, нито с другото.
Ще обясня по повод Русия. Първо, ние не претендираме за ролята на супердържава. Ние заемаме пето-шесто място в света по обем на икономиката. Сега може би и по-малко, като се имат предвид сложната икономическа обстановка, за което вече говорих, но ние сме убедени, че имаме добри перспективи за развитие и потенциал. По покупателна възможност сме около шесто място примерно.
Ако говорят за Русия като за регионална държава, то първо нека да видим за какъв регион иде реч. Трябва да погледнем картата и да попитаме – за коя точно част, за европейската ли? Или за източната част, където съседи са ни Япония и Съединените щати, или имат предвид Аляска, или Китай? Тази ли азиатска част? Или може би южната част? Или да погледнем на север. Всъщност на север ние граничим с Канада през Ледовития океан. Или на юг? Къде? За кой регион говорим? Мисля, че разсъжденията за други страни, опитите за разсъждения за други страни в унизителен план – това е обратният начин да докажеш своята изключителност. Струва ми се, че това е грешна позиция.
- А по повод „Голямата осморка“?
- Ние планирахме да приемем „осемте“ през 2014 г. Струва ми се, първо, че пълноценен член на „осемте“ Русия не стана, защото винаги имаше някакви разговори между външните министри на седемте страни поотделно. Не мога да кажа, че това е някакъв безполезен инструмент. Винаги е от полза да има срещи, обсъждания, търсене на някакви общи решения.
Струва ми се, че присъствието на Русия все пак беше полезно, защото звучеше най-малкото като някакво алтернативно мнение по някои от обсъжданите въпроси. Същото обсъждаме в рамките на „двайсетте“, АТЕС – на Изток в рамките на БРИКС. Бяхме готови да приемем и „осемте“ през 2014 г. И ние никъде не отидохме, и при нас не дойдоха. Ако колегите решат да дойдат при нас – но за Бога, моля, заповядайте, ние с удоволствие ще ви приемем, но засега за никъде не сме си купили билети.
- Бих искал да попитам – как мислите, ако не в рамките на „осемте“, може би по линия на НАТО ще възобновите сътрудничеството? Нали съществуваше Съвета на Русия – НАТО, проведоха се съвместни учения. Как мислите, дали е възможно да се възстанови това сътрудничество или трябва да се откажем от такава перспектива?
- Някога този съвет почти бе измислен, така да се каже, във всеки случай той бе активно подкрепян от бившия премиер на Италия Берлускони, и ние просто подписахме документ за създаването на Съвет на Русия – НАТО в Италия. Но не ние прекъснахме сътрудничеството на „осемте“ в рамките на Съвета на Русия – НАТО. Готови сме да работим с всички, ако има предмет за съвместно обсъждане. Смятаме, че такъв има, но любовта е щастлива, само ако е взаимна. Щом не искат да работят с нас, значи не е необходим.
- Отношенията между Русия и НАТО сега за съжаление преживяват не етап на сътрудничество, а етап на конфронтация. Турските въоръжени сили разбиха руския военен самолет, все по-често се отбелязват случаи на опасно приближаване на военни кораби на Русия и Турция. Как мислите, такъв род на развитие на събитията няма ли да доведе до някакъв етап на прерастване на „студената война“ в „гореща“, към истински бойни действия?
- Турция е член на НАТО. Но проблемите, които възникнаха, не са свързани с членството на Турция в НАТО – никой не е нападал Турция. Турското ръководство вместо да опита да се обясни с Русия за това абсолютно престъпление, при което свалиха нашия военен бомбардировач, който нанасяше удари по терористите, те се втурнаха в щаб-квартирата на НАТО да търсят защита, което изглеждаше малко странно и според мен унизително за Турция.
Пак повтарям – НАТО е длъжен да защитава своите членове от външни нападения, но никой не е нападал Турция. Ако Турция има някакви интереси някъде по света, в близките държави, значи ли това, че НАТО е длъжен да защитава и обезпечава всички тези интереси? Това означава, че такъв член на НАТО като Германия, е длъжен да помага на Турция да усвоява съседни територии, или какво?
Надявам се, че до никакви мащабни стълкновения няма да доведат подобни инциденти. Естествено, всички ние разбираме, че при каквито и да е заплахи към себе си ще отстоява своята безопасност с всички достъпни и налични средства, ако такава възникнат.
- Да преминем към темата Сирия, ако позволите.
Говорим за това, че сега се борим с общите предизвикателства. Това се отнася до съвместната борба с „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия. Но на Запад някои твърдят, че руските войски в Сирия водят борба не с „Ислямска държава“, а с бунтовниците, които се борят на свой ред срещу Асад. Как ще отговорите на това? В смисъл, че Русия не бомбардира ИД?
- Всички те лъжат. Вижте видеоматериалите, които се появиха в подкрепа на тази теза. Те се появиха преди нашите пилоти да започнат да нанасят удари по позиции на терористите. И това е потвърждение. Но нашите критици се стараят да не забелязват това.
Американските пилоти - мисля, че погрешка разбира се, нанесоха удари по болница в Афганистан, в Кундуз, по болницата „Лекари без граница“. Загинаха хора, лекари също загинаха, други пострадаха. За това в западната преса се стараят да мълчат, да не казват нищо, доста бързичко забравят всичко. Споменаха го няколко пъти и го сложиха в килера. А го споменаха, само защото сред пострадалите имаше чужденци, „Лекари без граница“.
Кой си спомня за окървавената сватба? С един удар загинаха над сто души.
Но тези фалшификати се тиражират непрекъснато – че нашите пилоти нанасят удари по граждански обекти. Ако приемем примерно „живите петролопроводи“, състоящи се от хиляди петролни и бензинови танкери, за мирни обекти, тогава да, може да приемем, че нашите пилоти нанасят удари по такива обекти, но според нас всички нанасят удари по тях и американци, и французи, и за когото се сетите.
- Но е факт и това, че президентът на Сирия Асад нанася удари по собственото си население. Може ли да се говори, че Асад е ваш съюзник?
- Знаете, че това е много деликатна тема. В крайна сметка смятам, че президентът Асад направи немалко грешки в хода на развитието на конфликта в Сирия. Но нима ние с вас не знаем, че конфликтът нямаше да придобие такива мащаби, ако още в началото не беше поддържан отвън с огромни пари, оръжие, бойци? В такива конфликти разбира се - за съжаление, за огромно съжаление, страда цивилното население.
Но кой носи отговорност за това? Правителството ли, което се стреми да запази суверенитета и се бори с тези антиконституционни действия, или тези, които организират такава въоръжена борба с правителството.
И на въпроса: съюзник ли е Асад, не е ли съюзник, какво искаме в Сирия. Знаете ли, ще ви кажа точно какво не искаме: не искаме ситуацията в Сирия да се развие така, както се случи в Либия или в Ирак. Трябва да се отдаде дължимото, аз вече говорих за това с президента Абдел Сиси в Египет, че ако той не беше поел отговорност, не беше проявил мъжество и не бе поел контрола над страната в ръцете си, то и в Египет можеше да се случи същото, което стана в Либия. Според мен трябва с всички сили да се стремим да укрепваме легитимната власт на страните от региона. Това се отнася и за Сирия. Да се възстановят и укрепят съхранените структури на властта в такава страна като Ирак и в страна като Либия. Да се постигне стабилизация в такава страна като Сомалия, да кажем, както и в други страни. Да се стабилизира властта в Афганистан. Но това не означава, че трябва да се остави всичко както си е. На базата на такава стабилизация разбира се трябва да се проведат политически реформи.
Що се отнася до Сирия, то аз смятам, че трябва да върви по пътя на конституционните реформи. Това е сложен процес разбира се. А след това на базата на новата конституция да се проведат предсрочни парламентарни и президентски избори. И само сирийският народ трябва да реши кой и как да управлява страната. Само при това положение е възможно да се създаде ситуация на стабилност и сигурност и да се създадат условия за икономически растеж и благосъстояние на хората, да се създадат условия те да не бягат към Европа, а да живеят в собствените си домове и в собствената си родина.
- Но според вас Асад е легитимният ръководител, макар да допуска унищожаване на собственото си население?
- Той не се стреми към унищожаване на собственото си население. Той се бори с тези, които дойдоха при него с оръжие в ръка. А ако от това страда мирното население, то си мисля, че отговорността преди всичко за това носят тези, които се борят срещу него с оръжие, и тези, които помагат на въоръжените формирования.
Но аз казах, това не означава, че там всичко е хубаво и всички са прави. Именно затова смятам, че трябва да се проведат политически реформи. Първата стъпка в тази посока трябва да бъде работата по новата конституция и нейното приемане.
- Ако Асад въпреки очакванията загуби изборите, вие ще му дадете ли възможност за убежище във вашата страна?
- Струва ми се, вие сте наясно, че да се обсъжда това е преждевременно. Ние предоставихме убежище на господин Сноудън и това бе по-сложно, отколкото да предоставим на Асад.
Първо трябва да се даде възможност на сирийския народ да каже думата си. И ви уверявам, че ако това стане по демократичен начин, то вероятно няма и да има нужда Асад никъде да заминава. И няма значение дали той ще е президент или не.
Вие говорихте къде и как ние нанасяме удари, а сега говорите за Асад като за наш съюзник. А известно ли ви е, че ние поддържаме действията на въоръжената опозиция, която се бори с „Ислямска държава“? Въоръжената опозиция на Асад, която се бори с ИД. При това ние съгласуваме с тях нашите съвместни действия и поддържаме с удари на нашата авиация техните настъпателни операции в различни сектори на фронта. Става дума за стотици, хиляди въоръжени хора, които се борят срещу ИД. Ние поддържаме както армията на Асад, така и въоръжената опозиция. Някои от тях вече публично заявиха това, други предпочитат да мълчат, но нещата продължават.
- Бих искал накрая да засегна темата, която не беше спомената, а именно разногласията между Саудитска Арабия и Иран, като че ли не ни стига Сирия. Могат ли тези разногласия да ни доведат до много сериозен конфликт?
- Точно това изключително усложнява работата за решаване на сирийския проблем и борбата с тероризма, решение на проблема с прекратяване на потока от бежанци в Европа. Това е съвсем очевидно.
Дали ще доведе до огромен регионален конфликт, не знам. Не ми се иска да говоря и дори да мисля в тази посока. Ние имаме много добри отношения с Иран и стабилни партньорски отношения със Саудитска Арабия.
Разбира се че съжаляваме за това, което се случи там. Но у вас нали няма смъртно наказание? Ние, въпреки много тежкото време на борба с тероризма в Русия през 90-те години, в началото на 2000 г. се отказахме да прилагаме смъртно наказание. И у нас също няма такова. Но има страни, където смъртното наказание се прилага - САЩ, Саудитска Арабия, в някои други страни.
Съжаляваме за случилото се, още повече че този проповедник не е тръгнал да се бори срещу Саудитска Арабия с оръжие в ръка. В същото време нападението над посолството е абсолютно неприемливо събитие в съвременния свят, и това е вярно. Доколкото ми е известно, иранските власти арестуваха няколко от ръководителите на погрома. Ако бъде поискано по някакъв начин наше участие в това, ние сме готови да направим всичко, за да се гарантира, че конфликтът ще бъде уреден колкото се може по-бързо.
- Господин президент, последен въпрос.
В хода на подготовката на зимните Олимпийски игри в Сочи на Запад много силно звучеше критика за състоянието на демокрацията, за спазването на правата на човека в Русия. Предвиждате ли, че такава критична вълна може да се подеме отново в хода на подготовката на световното първенство по футбол през 2018 г.?
Струва ми се, че руският език е доста по-мащабен от немския. (По повод продължителността на превода на въпроса от немски на руски език.)
- Бих казал, че немският език е по-точен. Руският език е по-многообразен, по-изящен. Въпреки че разбира се при такива гении като Гьоте, допускам, и немският звучи много изящно и красиво – само на немски може да се почувства тази красота. Да се разбере е възможно само когато чувстваш.
Що се отнася до демокрацията. За свободата по правило говорят управляващите класи, за да замъглят мозъците на тези, които управляват. Нищо ново няма по повод на демокрацията в Русия. Както е известно, демокрацията е власт на народа и влияние на народа върху властта. Ние сме имунизирани срещу едноличното управление от страна на една политическа сила – Компартията, КПСС. Затова разбира се отдавна сме направили своя избор да развиваме демократичните институции вътре в страната. 77 партии сега могат да вземат участие в парламентарните избори. Върнахме се към прекия избор на губернатори.
Ние развиваме и ще продължим да развиваме инструментите на пряката демокрация, имам предвид различни обществени организации. Но не може да се прилага едно и също клише за демокрацията – американско, европейско – например немското, или руско, индийско. Вие знаете ли, че в историята на Америка има два случая, когато президентът е бил избиран с повече избиратели, отколкото са те всъщност? Какво е това – отсъствие на демокрация? Не разбира се. Но това не е единственият и не главният проблем. Както ми каза един от европейските лидери: В Щатите не можеш да се кандидатираш за президент, ако нямаш няколко милиарда долара.
За парламентарната демокрация. На мен непрекъснато ми казват – вие много дълго бяхте президент. Но при парламентарната демокрация премиерът, главата на правителството, няма ограничения колко пъти може да оглави правителство.
Върнахме се към пряк избор на ръководителите на регионите. Но в някои страни те се назначават от правителството. Не знам, може да бъркам, може би е по-добре да не го пишете или да се провери, но според мен в Индия е точно така.
Навярно имаме още много проблеми, свързани с това, че хората реално да усетят, че наистина влияят на властта и властта да реагира на техните искания. Ще работим за това да усъвършенстваме нашите инструменти.
Що се отнася до опита да се използва спортът в някакви политически дрязги и политически борби, смятам, че това е огромна грешка. Това го правят група хора. Ако възникнат някакви проблеми, особено на междудържавно ниво, то спортът, изкуството, музиката, балетът, операта – това са средствата, които трябва да сближават хората, а не да ги разединяват. Трябва да поддържаме тази роля на изкуството и на спорта, а не да ги принизяваме и унищожаваме.
Първа част на интервюто виж ТУК