Хората очакват Народното събрание и държавата да им осигурят по-добър живот, социални придобивки и гарантирани доходи. В същото време преобладават очакванията правителството и парламентът да се заемат със социално-икономическите проблеми. Хората очаквали Народното събрание и държавата да им осигурят по-добър живот, социални придобивки и гарантирани доходи. От друга страна, 58% от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета "Орешарски", а 42 процента - не, изнесе данни от национално представително проучване НЦИОМ от 10 юли. Тези противоречиви данни организаторите на протестите коментират като обслужваши ГЕРБ.
По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета социолозите регистрират сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния. 67% от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета, както и 57% от жителите на областните центрове и 65% от жителите на малките градове.
37% искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, избиратели с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове.
За бърза оставка на кабинета се обявяват 42% от столичаните, 40 на сто от жителите на областните центрове, 44 на сто от живеещите в малките градове и 27% от хората, които живеят в селата.
23% искат от кабинета "Орешарски"да си отиде, като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята "нека първо да се свърши най-неотложното", преценили в НЦИОМ. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години.
Според 30% правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните - над 60 години, на анкетираните с основно и по-ниско образование, на живеещите в големи лишения, на жителите на селата и представители на етническите малцинства. 52% от жителите на селата не подкрепят протестите.
47 на сто от анкетираните смятат, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори, а 35% - че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай.За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 години, тези с висше образование - 55 на сто от тях, със среден и с по-висок жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове.
24% от българите са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69% от избирателите на ДПС и 53% от поддръжниците на "Коалиция за България".
62% от участвалите в изследването посочват, че не са удовлетворени от резултатите от парламентарните избори. Недоволни от изборните резултати социолозите регистрират главно в две възрастови групи - сред хората между 30 и 39 години и сред тези между 50 и 59 години. Над средното е и неудовлетворението от вота сред тези с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата - 71 на сто от тях, сред живеещите в малките градове - 69 на сто от тях, и сред 63% от живеещите в областните центрове.
82% от привържениците на ГЕРБ не са доволни от резултатите от парламентарните избори. Силно е неудовлетворението от резултатите от вота и сред избирателите на политическите формации, които останаха извън парламента.
29% одобряват позицията на ПГ на ГЕРБ, която обяви, че ще присъства в Народното събрание само когато се обсъждат промени в Изборния кодекс. 55% обаче не подкрепят тази позиция. Позицията на ПГ на ГЕРБ е одобрявана от близо 70% от избирателите на ГЕРБ, докато над 80% от избирателите на БСП не одобряват това поведение. Неодобрението към поведението на ГЕРБ в парламента е с по-висок дял от одобрението и сред симпатизантите на останалите партии, в това число и на извънпарламентарните.
23% смятат, че важна задача са промените в Изборния кодекс. Според тях необходими изменения са промяна на избирателната система - от пропорционална да се премине към мажоритарна или смесена; да се създаде възможност за отзоваване на народни представители; да се премахне възможността един български гражданин да бъде народен представител повече от два мандата; да се намали броят на депутатите, да се премахне депутатският имунитет; да се намали прага за влизане в парламента; да се въведат облекчени условия за регистриране на независими кандидати за народни представители; гласуването да стане задължително и да се въведе образователен ценз за упражняване на правото на глас.
12% са на мнение, че са необходими законодателни промени в областта на здравеопазването, които да улесняват достъпа до специализирана медицинска помощ и да има повече лекарства, заплащани от НЗОК.
Законодателни промени, облекчаващи условията за развитие на бизнеса с цел осигуряване на повече работни места трябва да бъдат приоритет в дейността на парламента според 12 на сто от запитаните.
Социолозите от НЦИОМ коментират, че анкетираните съсредоточават своите очаквания към законодателни промени, гарантиращи подобряване на материалното положение на населението и на страната. Според анкетираните приоритетите в работата на правителството са сходни с тези на Народното събрание, като основният акцент трябва да е подобряване на социално-икономическата обстановка. За 19% първостепенна задача на кабинета е подобряването на българската икономика. 13 на сто са на мнение, трябва да се работи за подобряване на жизнения стандарт на населението и за подобряване на благосъстоянието на нацията./СД