Проф. Димитър Йончев е преподавател във ВУЗ от 1978 г. досега, включително във Военната академия „Г. С. Раковски“ и Академията на МВР. Професор е в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността на Нов български универистет. Той води курсове по теория на разузнаването, културна антропология на насилието, секретология, обща теория на сигурността.
Проф. Йончев, какво според вас се случва в Турция?
Смятам, че положението няма скоро да се успокои. Той е реплика на събитията от последните години. Не бих го нарекъл обаче „турска пролет“. Тук има един по-особен ефект според мен: Турция е в междинна ситуация – тя е между фундаментализма и ислямската държава, от една страна, и светската държава, от друга. Официално тя е светска, но обществото много лесно се влияе от фундаменталистките идеи и ислямското управление. Както виждаме сегашната власт в страната измести армията, която беше гарант на светското управление.
В Евросъюза обаче негодуваха, че армията нарушава правата на човека. Как повлия ЕС върху процесите в Турция?
Турция не е Магреб. Това е държава с лидерски геополитически позиции и с амбицията да е водеща сила в ислямския свят. В нея има много силни европейски, но и ислямски влияния. С единия крак тя е в Европа, но с другия – в ислямския свят. Управляващите се възползваха от положението и сложиха европейски костюми, но на практика не управляват по европейски. От друга страна, Турция е по-светска държава от мюсюлманските. Тя е модел за съчетаване на двете тенденции. Страната натрупа огромен капитал, като се противопостави на Израел преди три години. Така си извоюва лидерската позиция сред повечето мюсюлмански държави.
Някои наблюдатели твърдят, че точно военните стоят на дъното на протестите. Доколко вярно е това?
Всяка ситуация е добра за политиката. Кой и как ще я използва, е друг въпрос. Но за да извадиш толкова хора по улиците и площадите, трябва да има заряд в обществото. Саморазправата с военните беше краен ход от страна на правителството. Турция имаше предимствата пред света с ататюрската традиция, която се поддържаше от армията. Управляващите трябваше да обсъдят политиката с военните. Не може с лека ръка да зачеркнеш традиция, която вече има 100 години история. Това не е държава, в която да си разиграваш коня, както си искаш. Тя е велика сила. Има най-голямата армия след Германия в НАТО сред европейските страни. Най-нормалното сега е да настъпят промени в изпълнителната власт.
Какво движи протестите?
Турция е страна на няколко скорости. Тя е страната на големите пари. На улицата е киберпоколението. Не селото, но не и съвсем градът. На страната на светската държава са просветените, буржоазията, дипломацията. Турски колега ми беше казал: „Когато у нас стане конфликт, ние се разделяме на фундаменталисти и поддръжници на светската власт, а у вас – на леви и десни“.
Защо САЩ останаха изненадани от събитията в Турция?
САЩ са винаги изненадани. Те се изненадват и всяка сутрин, когато се погледнат в огледалото.