За броени дни и месеци Столична община успя да осъществи конкурс, в който като в капка вода се отразиха порочните практики в управлението, липсата на добра регламентация на архитектурните конкурси у нас, нежеланието на „неправителствените“ архитектурни организации (САБ, КАБ, СЛА) да променят нещата в тази сфера и учудващият, все още наличен оптимизъм, с който българските архитекти безуспешно се опитват с професионални средства да променят управленческия „морал“ и статукво. Това е основният резултат от проведения, или по-точно проваления конкурс за централните зони на София.
За какво става дума?
За да усвои около 800 000 лв. за проектиране и следващи 50 000 000 лв. за благоустройствени мероприятия по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР), Столичната община обявява конкурс за „оценяване и избор на проекти“ във фаза „обемно – устройствено проучване“ за четири зони от централната градска част на София.
Те всички са на изток от оста бул. „Витоша“ – бул. „Мария Луиза“: около Градската градина, храм – паметника „Св. Александър Невски“, около ул. „Граф Игнатиев“ и част от бреговете на Перловската река (от „Орлов мост“ до ул.„Граф Игнатиев“), като всички те се третират като обособени зони, т.е., отделни, самостоятелни проекти в конкурсната програма.
След задължителните процедури по подготовка и реализация на конкурса, журито предлага на Главния архитект на София четири първопремирани проекта, на които Главният архитект веднага възлага проектирането (с обща сума 800 000 лв.), преди да са приключили общественото обсъждане на наградените и срокът за обжалване на заповедта.
Веднага след посочването на проектите, на състоялото се на 5 февруари 2014 г. обществено обсъждане, идеите на наградените са подложени на унищожителна критика.
Председателят на журито - Георги Бакалов, Главният архитект Петър Диков и неговите сътрудници в хор обясняват, че идеите на наградените проекти не е задължително да са основа за по-нататъшното проектиране и че смисълът на конкурса бил да се определят екипите (разбирай “Нашите хора“), а не конкретните проекти, които ще продължат по-нататък. (Тази теза особено активно се защищава в медиите от арх. Петър Диков). Наградени участници (арх. Владислав Николов) демонстрират нови варианти на решенията, с които още по-безсрамно интерпретират чуждите, представени от конкурсните екипи, идеи.
С това проведената процедура по ЗОП се обезсмисля и публично отрича от Столична община. Междувременно редица участници в конкурса обжалват решението на Петър Диков пред КЗК, което създава и правна рамка за спиране на действието.
Конкурсът не се реализира по замисления сценарий. Той е провален и поради спорните творчески резултати на първопремираните екипи, и чрез множеството грешки при осъществяването на процедурата по ЗОП.
Защо няма и не бе възможно да се постигнат добри решения?
Конкурсът бе замислен и осъществен от Столична община като средство да се усвоят определени европейски фондове за благоустройство: настилки, градска мебел, озеленяване, осветление и пр.
Към момента не съществува проектна рамка, на която да стъпи такъв конкурс като:
Обща идея за обзавеждането и дизайна на столичния център;
Обща идея за запазване и обогатяване на историческия му облик като културен пейзаж;
Комуникационно – транспортно решение за централна градска зона;
Подробен анализ на „зеленото богатство“ на центъра.
Отговорността за липсата на необходимата информационна и планова за разработване на конкурса е на Главния архитект на София.
За да замаже тези пропуски и липси, Главният архитект необосновано включва в заданието за проектиране невъзможни за решаване от конкурсните проекти задачи като правото на проектантите да променят Общия устройствен план на София и намиращите се в процедура подробни планове за централната зона – предмет на конкурса.
Същевременно Главният архитект с този, с предишните и със следващите, в процес на обявяване, конкурси продължава практиката за проектиране „на парче“, която е в разрез със служебните му задължения (но, очевидно не – с професионалните му възгледи и морал).
Ето един, най-ясен пример. Единната като пространствена и художествена структура източна ос на Столичния център: от пл. „Независимост“ (Ларгото) до Орлов мост (или, в по-общ план, знаковия за София бул. „Цар Освободител“ ) се проектира на части както следва:
Неясно как разработено и одобрено, но осъществено комуникационно – транспортно и благоустройствено решение за пл. „Независимост“;
Конкурсно проектиране за пл. „Св. Неделя“;
Конкурсно проектиране (с намеса и в градските пространства) за новата сграда на Парламента (бившия Партиен дом);
Конкурсно проектиране (като обособена зона) за частта на пл. „Батенберг“ и Градската градина;
Конкурсно проектиране (като обособена зона) за участъка ул. „Раковски“ – СУ „Св. Климент Охридски“;
Конкурсна процедура (като отделен обект) за т.нар. Княжеска градина (Паметника на Съветската армия);
Конкурсно проектиране (по разглеждания конкурс) за Орлов мост и Перловската река;
Конкурсна процедура (в ход) за Борисовата градина, вкл. входната зона при езерото „Ариана“, респ. Орлов мост и връзката с решенията по Перловска река;
Отделно комуникационно – транспортно проучване и решаване на връзките „Цариградско шосе“ – бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в района на Орлов мост;
Отделно проучване в ПУП на частта от квартала около ул. „Сан Стефано“;
Отделно, одобрено комуникационно – транспортно решение за самата улица „Сан Стефано“, при което се унищожава изграждането й като пешеходна зона;
Отделно, проектирано и изпълнено благоустройство по северния тротоар на бул. „Цар Освободител“ от Ректората до Орлов мост и други.
При това разпокъсано, но в определена степен стимулирано от характера и самочувствието на Главния архитект и утвърдило се като тенденденция от 7 – 8 години насам, „управление“ няма как центърът на София да не заприлича на кърпено и сглобявано от отделни парчета „американско сватбено одеяло“.
Той няма как да запази и развие характера си на столичен център, който сме наследили от нашите предшественици като най-значимо постижение на новата ни (след 1878 г.) архитектурна, урбанистична, културна и политическа история. Какъвто този център все още е!...
Некомпетентно и преднамерено журиране
Въпреки гафовете в конкурсната програма и заданието, въпреки споделените помежду им мнения, че конкурсът е нагласен и предрешен, българските архитекти (и техните колеги ландшафтни архитекти, урбанисти, инженери от различни специалности и др.) участваха активно и представиха значителна по обем и, като цяло, на едно добро ниво продукция.
Тази продукция на над 200 лицензирани по съответния ред специалисти, много от които с над 20 – 30 – годишен стаж по архитектурно и урбанистично пректиране по проблемите на София бе подложена на оценяване от „ведомствено“ жури, съставено главно от общински съветници в различните комисии на общината, чиято компетентност в сложната проблематика на урбанистичното проектиране на Столичния център е повече от спорна.
Спорен остава въпросът и дали Кметът на София не си дава сметка за отговорността на решенията, които се вземат или целенасочено търси пътища да опрости процедурата, използвайки несъвършенствата в законовата рамка. Що се отнася до упълномощеното от нея лице, Главния архитект на София, то той определено, с цялостната организация на конкурса, не цели създаване на условия за творческо съревнование между участниците – по-скоро обратното.
От експертите, представени от КАБ, САБ, СЛА и КИИП, двама представят разгърнати особени мнения, по същество отричащи конкурсната организация и първопремираните проекти. Единственият общински съветник – урбанист в журито подписва протокола с „особено мнение“.
Главният „протагонист“ на работата на журито в правилната посока е неговият председател. Това е председателят на САБ, г-н Георги Бакалов.
Многоликият Бакалов
Петър Диков и Георги Бакалов са представители на „новото поколение“ „успели“ български архитекти, които „направиха кариера“ в годините след 1989 г., особено през90 – те години на миналия век. Първият по това време успешно „урбанизира„ „Златни пясъци“, вторият – „Слънчев бряг“. Очевидно, може и да има разлика в професионалното им ниво и мислене, но изповядват обща ценностна система. Това ги прави добър „тандем“ в осъществяването на тази (а дали и само на тази) конкурсна процедура.
Арх. Диков успява в случая да се скрие зад законова фасада и да изтика на преден план арх. Бакалов. Последният се явява едновременно представител на Столична община – и представител на общността на българските архитекти в журито (Заповед на Диков от 13.12.2013 г.). Този гаф сваля маските и онагледява „служебната роля“ на Бакалов в това жури. Но, оказва се, освен това Бакалов се намира в икономически отношения и с един от проектантските екипи, който получава и награда! (Бакалов е председател на акционерно дружество, в което той, неговата фирма и другата, участваща в конкурса фирма, са съакционери*).
Наистина, много роли за един човек. Пък бил той и Бакалов, който има и нагласата да оглави Съюза на архитектите в България след настоящия, изтичащ през м. април т.г. мандат, за още четири години.
Ролята на гилдийните организации: „крачка назад, две напред“ или „две назад – една напред“.
Този конкурс ясно показа неадекватността в подобни ситуации на т.нар. „гилдийни организаци“. Така и не стана ясно на участниците, а и на колегията (няма материали в сайта на конкурса):
Обсъждани ли са и какви са мненията на тези организации за програмата (условията) и заданието (задачите) на конкурса;
При какви условия, евентуално промени в програмата и заданието, организациите ги съгласуват и се съгласяват да имат свои представители в журито;
Отразени ли са техните предложения в програмата и заданието;
Дали техен колективен орган за ръководство и как е определил представителите им в журито;
Имат ли тези представители на организациите професионални знания и компетентност по предмета на конкурса като мотив да бъдат съответните представители.
Каква е отговорността на така представените в журито участници?
Трябва да се подчертае, че всичко това се дължи на факта, че законово дефинирани функции всички тези организации в организацията на архитектурно – градоустройствените конкурси и конкурсите в инвестиционното проектиране нямат. По отношение на КАБ и САБ все пак в НПКУПИП (Наредба за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране) се цитира, че конкурсните програми могат (но не е задължително) да бъдат съгласувани с тях.
Това, от една страна, ги прави по-предпазливи - при следващ конкурс може и въобще да не ги питат. От друга страна, създава предпоставки за манипулиране. Може „да“, ама може и не „не“ – мислете му и изберете!На трето място, особено при критична нагласа в организациите (каквато поне при КАБ е налице), се натоварват с прекалени задачи техните представители в журито. Те, от една страна, „попълват бройката“ за представителство на НПО в журито, но с ограничени възможности да му влияят. Остава им възможността за „особено мнение“, което те правят, но в същото време и „узаконяват“, а им се налага и да „защищават“ едни професионално нелогични резултати.
Кой и защо е недоволен?
Диков и Бакалов се опитват да убедят професионалната колегия и широката общественост, че при един конкурс винаги има недоволни и това са главно ненаградените.
Може да се твърди, че е обратното: доволни са само те двамата и първопремираните екипи. Очевидно, има защо.
Затова, в заключение да подчертая, че „недоволството“ този път е обществено масово, професионално масово, масово и сред участниците. Това недоволство е по конкретен повод, но в него вече намира израз и усещането за порочните практики в градоустройственото управление на София като цяло.
Допълнителен стимул в случая е наслагването на на проблеми, стимулирани от несъвършенствата на закони като ЗУТ, ЗОП, Закона за авторското право, необходимата роля на различните министерства и други държавни структури в управлението на София; необходимата позиция и роля на нашите „гилдийни“ организации и др. Затова не вярвам в този случай нещата да приключат с традиционните публични изяви – смесващи истини, полуистини и неистини, чрез които Главният архитект на София защищава (с иронична усмивка) своята управленческа практика и професионална непогрешимост.
Какво да се прави?
Столична община, ако е разбрала правилно посланията на обществото, би трябвало да спре да произвежда „серийно“ архитектурно – градоустройствени конкурси по ЗОП, докато не коригира порочните си практики.
Главният архитект би трябвало да промени собствената си практика на администриране, като създаде условия за реален диалог с колегията и обществеността и използва законовите възможности за качествено организиране на конкурсите.
Професионалните организации би трябвало да изработват на широка, професионална основа общи позиции по тези конкурси, да не участват с журьори на всяка цена, а да съдействат активно при подготовката на конкурсите.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на инвестиционното планиране би трябвало да съдействат за изработване на специален Закон за конкурсите в градоустройственото, архитектурното и инвестиционното проектиране. Те трябва по-добре да контролират и да подобрят и практиките на използване средства по ОПРР.Народното събрание е уместно да разгледа практиката на прилагане на Закона за устройството и застрояването на Столичната община от приемането му досега и да излезе с констатации, предложения и препоръки.
9 февруари 2014 г.
Поради изключителното значение на повдигнатите в текста въпроси, поместваме мнението на проф. д-р арх. Тодор Булев изцяло, без каквито и да са съкращения. Редакцията на „Свободен народ online“ се обърна за мнение и от страна на Столична община и естествено е готова да помести мнението и на другата страна в спора, както и на всеки, който има обоснована позиция по възникналата дискусия.
Редактор: Теодор Дечев