Продължаваме поредицата от статии, свързани с презумпцията за невиновност, прогласена във всички европейски и български нормативни актове, отнасящи се до правата на човека и гражданина. Обръщаме внимание по-скоро на нейното нарушаване, а не толкова на същността й.
В предходната статия обърнахме внимание на двете осъдителни решения на ЕСПЧ спрямо България, за думи изречени от Цветан Цветанов, в качеството му на министър на вътрешните работи и вицепремиер. Припомняме, че с над 90 хил.лв ще трябва да обезщети държавата пострадалите Гуцанов и Костадинов.
Презумпцията за невиновност прокламирана в чл. 16 на НПК беше нарушена от Цветанов и в други случаи, макар и все още ЕСПЧ да не се е произнесъл относно жалбите на потърпевшите.
Наскоро делото, известно като „Големият Октопод“, окончателно бе прекратено от Специализирания наказателен съд. Четири години след акцията срещу Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера, Николай Велков и Големия и Малкия Дамбо (братята Пламен и Йордан Стоянови), прокуратурата не успя да внесе в съда обвинителен акт.
Т.нар. „Малък Отпопод” е на път да започне отначало, тъй като срещу съдиийката по делото Румяна Ченалова бяха образувани дисциплинарни производства, а принцип на българския наказателен процес е неизменността на съдебния състав. Очакванията, в юридическите среди, са този процес да завърши с оправдателна присъда, предвид липсата на достатъчно доказателства и противоречивите показания на обвинителните свидетели.
Шумната акция на тогавашния вътрешен министър, като че ли, претърпя пълно фиаско. Всички помним как на специална пресконференция, Цветанов обясняваше как е разкрита организирана престъпна група, свързана с Алексей Петров и т.нар. „Октопод“ и, че Пламен Стоянов е източвал „Кремиковци“ заедно с брат си Йордан със схеми за изкупуване и рециклиране на метали. За тези думи на министъра и за пропуснатите ползи и нанесени щети, Стоянови са завели дело в Страсбург като финансовия им иска възлиза на 85 милиона евро. Иск в Страсбург е завел и самият Алексей Петров.
За съсипания бизнес и пропуснатите ползи на горепосочените, до голяма степен, вина носят и журналистите отразили действията развили се на 10-ти февруари 2010г. и дните след това. По всички националини телевизия медийните стожери се надпреварваха да чертаят и обясняват екзалтирано, схемата на „Октопода”, от къде са влизали и от къде са излизали камионите в Кремиковци, как такава акция не е била провеждана на територията на страната досега и колко страшни и жестоки са членовете на „Октопода”. Забравяйки един от основните постулати на журналистическата професия, а именно - да бъдат апостоли, те раздаваха морални присъди и определяха „справедливите” наказания за нарушителите. Не би било излишно, ако и журналистите и политиците си припомнят хубавата българска поговорка – „Три пъти мери, един път режи”.
Още по темата: