Половин милион евро – недостатъчни за откупа на сина на Венци Стефанов

27 December 2014

Делото срещу "Килърите 4" върви в спецсъда от 3 месеца. Първото заседание бе на 24 септември и започна без Йоско Костинбродския, който пак е в неизвестност. Следващото заседание е насрочено за 19 януари 2015 г. От началото на процеса съдът разпита няколко ключови свидетели, включително и анонимни.

Основателят на СИК Младен Михалев се е опитвал да откупи живота на отвлечения син на шефа на ФК “Славия” Венцислав Стефанов, пише "24 часа". 23-годишният Димитър Стефанов е отвлечен по обед на 6 април 2004 г. до кафе-сладкарница “Киара” в София. Маджо пратил сак с половин милион евро на известен софийски бос, за да освободи момчето. Парите отнесъл прочутият в Сливнишко Боян Петракиев - Барона, но спасителният план не дал резултат, разказал анонимен свидетел по делото “Килърите 4”. Вече 10 години Димитър е в неизвестност. Тайният свидетел споменал за мисията на Барона наскоро. Полицаите веднага привикали набедения на разпит с надеждата да подновят разследването за отвличането.


Петракиев потвърждава, че е имал среща с Маджо в месеците между изчезването на младежа и убийството на Милчо Бонев-Бай Миле. Босът на СИК бе застрелян с още петима души в ресторант-градина “Славия” на 30 юли 2004 г. Инициатор на срещата е бил Маджо, чието име отдавна се споменава като сянка на кръга “Монтерей”. Той се обадил на Барона и го поканил на кафе в къщата си близо до “Симеоновско шосе”. Петракиев отишъл по обед.
“Не помня точната дата, беше отдавна. Спомням си, че същия ден имах някакво дело в съда. Заварих Маджо в дома му сам. Посрещна ме в хола и ме попита в какви отношения съм с Йоско Йосифов от Безден”, разказва Барона при разпита.
И той като Йоско е от софийските села. Постоянният му адрес е в Алдомировци, знаят го в Сливница и в околните села. Йоско пък живее в Безден, оттук и прякорът му Безденски. Другото му прозвище е Костинбродския.
Пред Маджо Барона не отрекъл, че познава Йоско. Казал му, че са в добри отношения, но нито правят бизнес, нито имат особено приятелство. На свой ред питал Маджо защо се интересува. “Тогава Маджо ми каза, че има съмнение, че Йоско стои зад отвличането на сина на Венци Стефанов”, казва Барона, който е предупреден, че носи отговорност за лъжесвидетелстване. От него се очаквало да занесе на Йоско сак с откупа за освобождаването на Димитър Стефанов. Барона приел, но поискал да го придружат двама-трима от охранителите на Маджо. “В никакъв случай не съм се притеснявал от Йоско, че ще ми направи нещо. Причината да поискам това беше, че се притеснявах да не изтече информация, че нося толкова пари, и да ме ограбят", разказва Барона.
Маджо праща трима от гардовете си заедно с Барона, които се качват в зелен брониран джип “Ленд крузър” и отиват в дома на Йоско в Безден. Къщата е близо до пътя. Вътре Барона заварва Йоско и няколко момчета, вероятно от охраната. Придружителите на Петракиев остават отвън. Барона казва, че Маджо го праща да донесе парите като откуп за свободата на сина на Венци Стефанов. Йоско изригва с псувня, изритва сака и дори не поглежда какво има в него. Казва на пратеника, че няма нищо общо с отвличането и го отпраща. Срещата трае само 2-3 минути. Барона се връща в къщата на Маджо, предава сака непокътнат и разказва какво се е случило. Маджо взема парите, без да каже дума.
“В самото начало колегите от ГДБОП проверяваха няколко версии за изчезването на Димитър. Първо се насочиха към Шаки, после към Йоско, но нищо не излезе. Казаха, че няма за какво да се хванат, че не са те”, коментира участник в разследването.
Около отвличането има много неясноти и противоречиви данни за вида на похитителите и колата, с която са избягали. Според едни нападателите идват с "Опел", според други - с "Нисан".
Димитър е видян за последно към 11,30 часа на 6 април 2004 г. Той излиза от кафе-сладкарница “Киара” и тръгва към блок 113 в кв. “Гео Милев”, където е паркиран сребристият му "Мерцедес". Съвсем наблизо спира друга кола. Двама мъже в униформи се спускат към младежа, който вече ги е забелязал. Единият го хваща през кръста, другият му запушва устата. Димитър е натикан на задната седалка на колата им. Дали заради шока, или защото е взел мъжете за полицаи, той не се дърпа и не вика. Повечето очевидци на нападението също решават, че това е арест. Впечатлението им се подсилва от колата на “униформените” - тя е със синя лампа и надпис “Полиция”. Дори барманът на “Киара” отначало смята, че Димитър е задържан в полицията. Близките му го търсят и в районното, после и в Столичната дирекция на вътрешните работи.
Още същия ден мъж се обажда на Венцислав Стефанов и бащата узнава, че синът му е отвлечен. Разследващите казват, че похитителят е позвънил от уличен телефон. Кабината е намерена, иззета е слушалката от апарат “Булфон”, направена е ДНК експертиза на следи по нея, но похитителят не е идентифициран.
Шефът на ФК “Славия” получава указания да отиде на адрес в столичния кв. “Младост” и да отвори пощенска кутия. В нея е оставен плик с касета, стар телефон “Сименс” и 2-3 снимки на момчето в интериор. Стаята, в която са правени, не е установена. Стената и подът са облепени с вестници - вероятно за доказателство, че снимките са направени след отвличането.
Антимафиоти твърдят, че не са участвали в преговори за освобождаване на Димитър. Никой от тях не е следил дори отдалеч предаването на откупа. В случая били посветени малцина приятели на бащата, който изрично е предупреден да не говори с полицията.
Първоначално похитителите поставят условие за откуп от 1 250 000 евро. На няколко пъти предупреждават, че ако бащата иска да види сина си жив, трябва да приготви парите. След преговори обаче свалят цената. Обсъждат се три различни суми, но основната версия е, че откупът е свален наполовина, самият Стефанов избягва да говори за това публично. В онези дни е уплашен за живота на детето си и действа по указания на похитителите, които получава по телефона.
Парите са сложени в сак, който е хвърлен от пътнически влак до гара Захарна фабрика. Схемата вече е разиграна при предно отвличане - на бизнесмена Стефко Колев по линията в Искърското дефиле. Тогава обаче банкнотите се разпиляват край релсите.
Друг от свидетелите по делото “Килърите 4”, чиято самоличност също се пази в тайна, споменава за злощастен край на историята с отвличането. Той и до ден днешен не е доказан и от гледна точка на правото е само хипотеза. Според нея Димитър е видял лицето на един от пазачите си, който бил под влияние на алкохол или дрога. Похитителите се уплашили, че ако го пуснат, момчето ще проговори и няма да им се размине. Затова решили да вземат мерки да не ги застигне възмездието, което може да има различни лица, най-страшното от които е отмъщението.
Нямам нищо общо нито с отвличането на сина на Венци Стефанов, нито със стрелбата по Киро Японеца, заявил при разпит Йоско Йосифов-Костинбродския. Затова изгонил Барона, когато се появил неканен в къщата му.
През ноември, докато лежеше в ареста по дело за търговия с дрога, Йоско се сдоби с ново обвинение за ръководство на въоръжена група за убийства и отвличания за откуп, наречена "Килърите 4". Прокуратурата разполага с трима тайни свидетели, които сочат Йоско за бос на бандата. Следствени по делото са още четирима, сред тях довереният на Йоско - Ивайло Симеонов-Богьовеца. Засега "Килърите 4" са обвинени само за атентат срещу Киро Японеца през лятото на 2003 г. Тогава той става мишена на двама мотористи, които стрелят по "Мерцедеса" му на бул. “Никола Мушанов" в София. Късметът на Японеца е, че преди куршумите да засвистят, той забелязва атентаторите. Мотористите са с каски, по-ниският кара, а другият се надига и бърка в якето си. Японеца се навежда и форсира колата. В този момент стъклото е надупчено. Един от куршумите минава през седалката и одрасква рамото на Киро Японеца. По-късно оцелелият дава описание на стрелците, но не разпознава Йоско. Дори подозира, че други са желали смъртта му. Миналата година обаче анонимен свидетел разказва, че е забелязал мотористите. Не видял лицата им, защото били с маски, но бил сигурен че на мотора били Йоско и Богьовеца.
12 косъма са намерени в лек автомобил “Нисан Примера”, изоставен близо до мястото, където бе убит Бай Миле. Те пробуждат преди години искрица надежда, че мистерията около съдбата на Димитър Стефанов ще бъде разбулена. Заради подозрение, че поръчителите на убийството на Милчо Бонев - четирима от гардовете му и пазарджиклията Методи Маринков, може да имат нещо общо с отвличането, разследващ полицай предлага космите да бъдат изследвани. Те обаче са без луковици и криминалистите от Института на МВР отговарят, че не могат да им направят ДНК анализ.
Около година след изчезването на Димитър разследването е спряно официално. След време обаче полицай предлага опитите за експертиза да се подновят - космите да бъдат изпратени в чужда лаборатория и да се извлече т.нар. митохондриална ДНК. До експертиза обаче не се стига. Оказва се, че космите, иззети от "Нисана", са изчезнали.
През 2007 г. Младен Михалев-Маджо се явява в Софийския градски съд като свидетел по делото. Според разследващите той е сред последните, видели Бай Миле преди стрелбата в ресторанта. Двамата са били съдружници във фирмата за доставка на горива “Интерпетролиум енд партнерс”, създадена през 1994 г. В съвета на директорите през 1997 г. освен Маджо участват Венцислав Стефанов, Румен Николов-Пашата, Красимир Маринов-Големия Маргин. Членове са и Стоил Савов - по-късно взривен в асансьор, и Дмитрий Минев - Димата Руснака, убит с пушка. Михалев е излязъл от фирмата по-късно. Показанията му на делото “Бай Миле”, дадени на 16 май 2007 г., не са от решаващо значение. Появата на постоянно усмихнатия Маджо тогава се запомни само заради суматохата в Съдебната палата и многолюдната охрана. Ключови за разследването са други свидетели и най-вече експертизите. Те обаче според съда се оказват недостатъчни за издаване на осъдителни присъди.Четиримата обвинени за убийствата, трима от които известни с многозначителните прякори Мравката, Мишока и Плъха, и соченият за техен съучастник Георги Стефанов са оправдани. Делото обаче още не е в архива, защото е висящо. По разпореждане на ВКС то е върнато на апелативния съд.

 

Автор: Хаштаг-BG