Както повечето пишещи, не съм специалист по разрешаване на бежански и емигрантски кризи. Разбирам от риболов, затова ще разкажа рибарски истории. Ако искате ги приемете за лакърдии (каквито – извинете, са доста изказвания по темата), ако искате ги свържете с актуални събития и процеси, които текат по света.
Всеки въдичар ще ви каже, че няма по-досадна риба от слънчевата (Lepomis gibbosus). Лаком дребен хищник от разред бодлоперки, който се нахвърля на всичко, що е по-дребно от него и мърда. Днес е на плиткото, утре в дълбокото – появява се навсякъде, където не е канен. „Истинска напаст“ – това не е политически некоректно мнение, а цитат от енциклопедия. Слънчевата риба няма страх от нищо, можете да я видите как предизвикателно се репчи с перките си дори на сантиметри от брега. По-либерални съзерцатели на процесите ще кажат, че видът е любознателен и дружелюбен. Идете го обяснявайте на рибар, който е заметнал на червей за шаран, но след десетата уловена слънчева рибка в рамките на десетина минути му иде от яд да си тресне новата въдица у коляното, вместо да потърси причината в себе си (защото всяко нещо си има чалъм и се научава с придобиването на опит, дори и това как да не предизвикваш стръвния интерес на слънчевката).
Всичко дотук обаче са бели кахъри в сравнение с проблемите на рибовъдите. Слънчакът им създава допълнителни грижи и финансови разходи. Ако басейните не се прочистват периодично, е в състояние да ги превземе и да потисне развитието на останалите видове. И най-нахално да се тъпче с хайвера им! Колкото до кулинарните качества на тази рибка, те се изчерпват с описанието, че липсват такива. Някои дотолкова са набрали на слънчака, че акцентират на външния му вид. Правилно е да се каже, че той e нетипичен за географските ни ширини. Прилича на аквариумна рибка. Всъщност, в миналото е точно такава.
Слънчевата риба е родом от Северна Америка. Търговци я пренесли през Атлантика преди повече от сто години. Така европейски богаташи си внесли колония водни „гастербайтери“ да вършат работата на местните видове, като ги развличат и забавляват в декоративните езерца на именията им. Явно им е било доскучало от тукашните каракуди. Това е масов, мирен евроазиатски вид, което не означава, че не може да бъде интересен, защото каракудата е далечен роднина на „златната рибка“ (тук критиците на европейското статукво ще отбележат, че големците никога не полагат грижи за местното население). Чужденецът обаче не останал покорен слуга. Излюпило се второ поколение, а малките хукнали да пътуват в свободното европейско пространство – през ручеите стигнали до малките реки, оттам се прехвърлили към големите. В България слънчевите рибки навлезли от Дунав, за да се настанят в кажи-речи всяко блато, езеро или язовир. Проблемът съвсем не е само български, а на цялата европейска риболовна общественост. Подобни „инженерства“ често се обръщат срещу своите създатели.
За да не кажете – на някои все Западът и Америка са им е криви, ще дадем пример от Изток. Същата глупост почти по същото време сторили и руските дворяни. През 1916 г. обстановката вече била революционна, но някои в елита се интересували повече от рибите, отколкото от хората. Не е известно как ротанът (Perccottus glenii) проникнал като нелегален емигрант чак до Байкалското езеро. След като „амурското попче“, както го наричат акваристите, било забелязано, с него съзнателно били зарибени водоемите към дворците в околностите на Петербург. От там нахълтало в Северна Европа и започнало да потиска мирните й водни обитатели. Днес пришълецът е господар не само на доста от градските водоеми в Москва, но се е разпространил чак до Днепър и Днестър. За да спестим изчерпателни обяснения, ще споменем само, че по размери, начин на живот и навици ротанът е сравним със слънчевата рибка. На всичкото отгоре – абсолютно в разрез с европейските правозащитни норми, при него е широко разпространен канибализмът, който негласно е позволен само на едни от най-големите хищници във водната екосистема – щуките.
В родните места на прародителите си тези видове са важна част от природните съобщества. Слънчевата рибка, например, спокойно достига в езерото Онтарио размери от над половин килограм, каквито у нас са недостижими, за сметка на числеността. Станалото – станало, вече сме свикнали да съжителстваме. Но за да избягваме подобни грешки и конфликтно напасване занапред, не е ли по-правилно да се грижим за опазване на екосистемите навсякъде по света, вместо да проявяваме лицемерна загриженост само когато проблемът стигне до задния ни двор? Чистотата на местообитанията, наличието на достатъчна хранителна база, устойчивото и справедливо разпределение на ресурсите са основните фактори за оцеляването на видовете.
Освен, ако не искаме да ги изтребим, или да ги превръщаме в натрапници по неволя.