Питер Брьогел Стария или Питер Бьогел Селския (нидерландски: Pieter Bruegel de Oude) е фламандски ренесансов живописец, известен със своите пейзажи и битови сцени. Смятан приживе просто за един от добрите майсори на своето време, впоследствие е оценен като един от най-големите художници на Северния ренесанс. Творбите му са проникнати от хуманизъм и философия, надхвърлящи рамките на битовата и пейзажна живопис. Сред първите, оценили неговия гений, са Петер Паул Рубенс и художникът и историк на изкуството Карел ван Мандер. На последния дължим малкото сигурни сведения за живота на Брьогел Стария.
Документи за датата и мястото на раждането на Брьогел не са запазени. Според някои източници е роден в Бреда, макар да не е сигурно дали става дума за град Бреда (днес в Нидерландия) или Бре (днес в Белгия), наричан Бреда на латински. Други сочат като негово родно място село Брьогел, въз основа на името и интереса му към селския бит. Установено е, че не може да е роден преди 1521 и след 1531 г. Около 1540-1545 г. Брьогел е ученик на преуспелия художник Питер Кок ван Елст, за чиято дъщеря по-късно се жени. Ван Мандер разказва любопитната подробност, че като помощник в ателието на Елст, Брьогел често „дундуркал“ на коленете си бъдещата си съпруга, по това време малко момиче.
„Ловци в снега“, 1565
През 1551 г. (сравнително късно) става член на гилдията на художниците в Антверпен „Свети Лука“. Свързва се с търговеца на гравюри Йеронимус Кок и работи за неговата галерия „При четирите вятъра“. Първоначално копира сюжети от популярни гравюри, най-вече в стила на Йеронимус Бош, от когото е повлиян в ранното си творчество. Първите му самостоятелни проекти за гравюри датират от периода след пътуването до Италия. През 1552 г. заминава за Италия. Такова пътуване е било препоръчително за всеки художник, можещ да си го позволи. Смятало се като част от обучението за всеки майстор да живее и работи известно време в родината на Ренесанса. Пътешествието на Брьогел минава през Франция (Лион и Авиньон) и италианските градове Неапол и Реджо ди Калабрия (за това се съди по запазени негови рисунки от тези места). Накрая се установява в Рим, където пребивава около година. Тук работи при известния миниатюрист Джулио Кловио. През 1553 г. на връщане за Нидерландия минава през Флоренция и Болоня. Пътуването му през Алпите се сочи като оказало по-голямо влияние върху творчеството му от цялото италианско изкуство. То дава голямо отражение в пейзажите на неговите картини.
„Връщането на стадата“, 1565
В продължение на няколко години след връщането си в Антверпен работи за Йеронимус Кок, създавайки рисунки за гравюри. След прекратяване на сътрудничеството си с него се занимава главно с живопис. През 1563 г. се мести от Антверпен в Брюксел, където остава до края на живота си. Същата година се жени за Майкен Кук, дъщерята на Елст, която е художничка-миниатюристка.
В 1565 г. създава прочутия живописен цикъл „Годишните времена“ по поръчка на търговеца Николаус Йонгелин. През 1569 г. получава поръчка от брюкселският градски съвет за картина на тема „Построяването на канал между Брюксел и Антверпен“. На 9 септември (по други сведения 5 септември) умира, преди да е успял да изпълни поръчката. Питер Брьогел Стария е баща на Питер Брьогел Младия и Ян Брьогел Стария, и двамата също художници. Тъй като са още деца при смъртта му, не получават пряко обучение от него.
Живописецът е смятан за първия западен художник, който рисува пейзажи заради самите тях, вместо като фон на религиозни сюжети. Неговите зимни пейзажи от 1565 г. са доказателство за суровите зими през т.нар Малък ледников период.
Живописно творчество
Живописното наследство на Брьогел Стария включва около 40 творби, изпълнени в техниките маслени бои върху дъска и темпера върху платно. Последната била по-евтина и нетрайна, затова Брьогел я използва за лични творби, които трудно можели да намерят пазар. Някои незапазени негови произведения са известни от копия на синът му Брьогел Младия. В творчеството на художника се разграничават два периода: Антверпенски и Брюкселски.
Вавилонската кула (1563)
Антверпенски период (до 1563)
Най-ранните запазени произведения от този период датират от 1559 г. Сред тях са „Падането на Икар“ (ок. 1559), „Нидерландски пословици“ („Стоте нидерландски пословици“, 1559), „Детски игри“ (1559, тематично творбата е свързана с „Нидерландски пословици“) и „Борба на Сирница и Великия пост“ (1559, издаваща силно влияние от Йеронимус Бош). От 1562-1563 г. датират „Изгонването на ангелите“, „Триумф на смъртта“ и „Безумната Грит“. Те образуват малък цикъл. Стилът и тематиката са повлияни от Бош. От това време са и многофигурната „Самоубийството на Саул“, която Рубенс сочи като пример за майсторска композиция, и двата варианта на „Вавилонската кула“. Зрителят дълго трябва да се вглежда за да открие скрития алегоричен смисъл в многофигурните табла. Заплетените символи, характерни за изкуството на Бош, при Брьогел са проникнати от нов, хуманистичен поглед и навяват размисли за същността на човека.
„Изгонването на ангелите“, 1562-63
Брюкселски период (от 1563 до 1569)
Често този период е наричан „зряло творчество“ на Брьогел. Към него се отнася цикълът „Годишните времена“ от 1565, включващ картините: „Сенокос“, „Жътва“, „Връщане на стадата“, „Мрачен ден“, „Ловци в снега“. Последната е известна и под имената „Зима“ и „Връщането на ловците“. Тези творби често са сочени като връх в творчеството на Брьогел. Скоро след като получава картините търговецът Николаус Йонгелин залага цялото си имущество, сред което са и те. Брьогел никога повече не вижда творбите си, които са опаковани и надлежно прибрани в склад. Съществува предположение, че знаменитата поредица е включвала 12 табла (за всеки месец по едно) повечето от които вече изгубени. Правени са опити една или друга творба или копие на творба от Брьогел да бъдат причислени към поредицата. Знакова за творчеството на нидерландския майстор става „Връщането на ловците“. (Тя заема немаловажно място във филма на Андрей Тарковски "Соларис".)
В произведения като „Проповед на свети Йоан Кръстител“ (1565-1566), „Избиване на младенците“ (1565), „Преброяване във Витлеем“ (1566) Брьогел ползва библейски сюжети, за да отрази съвременни събития, свързани с испанската власт в Нидерландия и съпротивата срещу нея. Предполага се, че първата представя събрание, организирано от нидерландски бунтовници, а втората – наказателна акция на испански войници в нидерландско село. Брьогел е бил съпричастен към темата. Преди смъртта си той накарал съпругата си да изгори негови рисунки, можещи да навредят на семейството му при евентуален обиск.
Особена част от творчеството му са „Мизантроп“, „Притча за слепците“ и „Просяци“. Тези творби се отличават както с малкия брой фигури, така и с философския си смисъл. Предполага се, че Брьогел ги е рисувал за себе си. В последните години от живота си художникът работи по картини на селска тематика: „Селска сватба“, „Селски танц“, „Глава на селянка“, които му създават слава на битов живописец.
„Жътва“, 1565
Питер Брьогел създава множество рисунки, по които се правят гравюри: „Големите риби изяждат малките“, „Чудото на свети Антоний“, „Магаре на училище“, „Алхимик“ и други. Автор е на графичните цикли „Големите пейзажи“, „Малките пейзажи“, „Седемте добродетели“ и „Седемте смъртни гряха“. Повечето от тях са работени в периода 1553-1557 г. докато сътрудничи на Йеронимус Кок. Гравюри са правени и по живописни табла на Брьогел. Сред тях са „Селски танц“, „Селска сватба“ и други. Запазени са и оригинални рисунки на майстора: „Пейзаж с пътник“, „Реджо в пламъци“, „Художник и ценител“, сочена като автопортрет, „Есен“, „Лято“, „Коне“, „Алхимик“, послужила за образец на гравюрата.
„По пътя към Египет“
„Вино на празника на Свети Мартин“
Нидерландски пословици
„Нидерландски пословици“ е картина на Питер Брьогел Стария от 1559 г., изпълнена с маслени бои върху дърво и представяща земя, населена с образи на съвременници на художника в сцени, възпроизвеждащи буквално множество фламандски пословици и притчи. Картината днес е притежание на Държавния музей в Берлин.
Във времето на Брьогел пословиците са популярен жанр: публикувани са много сборници с пословици, включително и един сборник на антверпенски книжар, публикуван прибилизително по същото време. Около 1558 година фламандският гравьор Франц Хогенберг завършва своя гравюра, изобразяваща около 40 пословици. Самият Брьогел също използва тази стилистика в по-ранни свои творби като „Големите риби изяждат по-малките“ от 1556 година, ала с размерите си от 117×163 cm, „Нидерландски пословици“ се смята за първата голямоформатна картина на тази тема.
Нидерландски пословици
Картината, която в каталога на антверпенския колекционер Питър Стивънс е влязла под името „Опак свят“, прелива от символика и отпратки към живота и бита във Фландрия през 16 век. Тъй като много от поговорките продължават да се ползват и до днес почти непроменени, повечето от сцените са разгадани и за сравнително малко има колебания в интерпретацията. Някои монографии, посветени на Брьогел, изброяват повече от сто поговорки, басни, крилати фрази и шеговити подмятания, отразени в картината, като много от сцените съдържат по две и дори три сюжетни линии. Преобладават пословиците, с които се осмиват глупавите постъпки и дейното усърдие без влагане на разум, насочено към непостижима цел. Темите за абсурда, пороците и глупостта на човека са характерни за творбите на Брьогел и тази картина не е изключение.
Брьогел рисува картината, когато е на 34 години, но в нея вече се е утвърдила една от основните особености на стила на художника: точното улавяне и предаване на позите и движенията на героите, което в случая още повече усилва усещането за безсмислеността на техните действия. В контраст с осмяната глупост на постъпките им, лицата на изобразените персонажи са необикновено сериозни и важни. Облеклото и покъщината са изобразени в най-големи детайли и говорят за дълга подготовка, предхождала рисуването на картината и изучаването на обектите от натура. Хуморът в „Нидерландски пословици“ вероятно е бил веднага откриван от съвременниците на художника, които са го наричали с прякорите „Веселяка“ и „Шегобиеца“. И макар поотделно всяка сцена да носи хумор, общото усещане от картината е за една трагична сатира на епохата.