Волгин е написал фундаментален текст под заглавието „Десният интелектуалец – амебата на българския преход”. Ето няколко цитата от размишленията на левия интелектуалец:
„Амебата е най-простото микроскопично едноклетъчно животно, което няма постоянна форма. Тъкмо тази променливост я прави много сходна с десния български интелектуалец. Той си прилича с амебата по склонноста да се метаморфозира винаги когато прецени, че подобна промяна ще му донесе някаква полза.”
„Поволете ми накрая да ви припомня още една особеност от устройството на амебата. Тя се придижва с лъжливи крачка или т.нар. псевдоподи. Освен за придвижване псевдоподите служат на едноклетъчното да си набавя храна. Тази особеност увеличава приликите между амебата и десния интелектуалец. Той също използва лъжливи представи за действителността и псевдоистини, за да си набавя финансиране, т.е. храна. И независимо от това колко дълбокомислено звучат концепциите му, те винаги ще останат в полето на лъжата.”
Дали протестите срещу кабинета „Орешарски” са вгорчили живота на противника на свободния пазар Волгин или липсата на по-смислени аргументи в една дискусия с „десни амеби”, не е ясно. Може би е получил киселини от лоша храна или някой шеф го е ядосал. По всичко обаче личи, че злобата срещу напълно различни хора от десния сектор е типично за ляв интелектуалец, който се възпалява много лесно от несъгласните с мнението му. Това се вижда и от разговора му със слушатели, дръзнали да оспорят някоя от сентенциите на философстващия левичар.
Няма нужда да се спори с него, както и с всеки комунист. Публикуваме за разнообразие и разтуха част от мненията във форума под дописката на ПВ.
От форума:
„Волгин се е развълнувал като пионерка която ще я приемат в комсомола и при това с някакви леки сексуални трепети. Абе глупости говоря… Волгин кара без спирачки по нанадолнище и си мисли, че ако хвърли достатъчно думи пред себе си те ще омекотят неизбежния му сблъсък с реалността. Ама както е казал един наш познат датчанин – думи думи думи…”
„Преливащият от русизми дори в името си – Волгин, перманентно дефилиращ с левите си идеи от времето, когато се вълнуваше от предстоящото си уволнение от БНР по времето на Костов, не е бил никога нещо повече от амеба в журналистиката.”
„Той и пола ще си смени, само и само да заприлича на другарката Дърева, но не става по този начин. Дърева е икона на антикомунизма, децата само като я погледнат, и стават антикомунисти за цял живот, а Волгин си е обикновен глупак и писането му е до равнище скука и досада.”
„Тази статия бълва от чуждици и имайки в предвид, че е направена да изглежда “умна”, следва всички принципи, описани вътре. Освен това до голяма степен статията няма нищо общо с реалността. Сигурно ако ходим по хотели от рода на Кемпински и др. можем да забележим нещо общо с въпросните “десни интелектуалци”. Все пак медиите правят интелектуалците. Интелектуалецът не е интелигентен, той е познат от обществото като интелигентен с помощта на медиите.”
„Др. Волгин ми звучи разстроен.”
„На статията сериозно ѝ липсва обективност. Единственото смислено нещо, което разбрах е, че г-н Волгин попада почти изцяло в личните си критерии за десен интелектуалец.”