Газопроводът "Южен поток" стартира на българска територия. Това обяви тържествено на пресконференция в Министерския съвет председателят на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер.
Стартът на строителството бе даден от министъра на икономиката Драгомир Стойнев в гранитната зала на Министерския съвет и в директна видео връзка от телевизионните екрани бе показано как българските работници, ангажирани от проектна компания "Южен поток", направиха първата заварка по газопровода, съобщи БТА.
Премиерът Пламен Орешарски също даде „условен старт” на проекта "Южен поток".
Събитието с откриването на българо-руското съоръжение стана след близо 4-часова среща с председателя на управителния съвет на РАО "Газпром" Алексей Милер и българските представители в Министерския съвет .
"Сутринта си мислехме, че сме уговорили почти всичко, но винаги изникват детайли, които трябва да се доуточнят. В съвсем добронамерен стил двете страни продължиха по-дълго разговорите от очакваното. Важното е краят да е добър", допълни Орешарски, цитиран от агенция "Фокус".
Той за пореден път подчерта изключителната важност на този проект за България и че въпреки всичко сме успели да се включим в първоначалния график за изграждането му.
"Аз оставам удовлетворен, че българската страна няма да инвестира нито лев в този проект, а в същото време параметрите са направени така, че са изгодни за нашата страна. Вярвам, че са изгодни и за руската страна. Когато се преговаря дълго време, и двете страни трябва да са доволни", заяви Пламен Орешарски.
По думите му проектът създава предпоставки за по-евтин газ на българските производители, което ще подобри тяхната конкурентоспособност.
Очакваните приходи до 2043 г. от "Южен поток" се равняват на 2.8 млрд. евро, които ще влязат в бюджета на България, припомни Драгомир Стойнев.
Според разчетите българската страна ще започне да получава дивидент от проекта "Южен поток" когато бъде запълнен капацитетът на тръбата или още от 2018 г., обясни Стойнев.
Подписаните днес договорености предвиждат съотношение на привлечения към собствения капитал 70 към 30, а заемът, който следва да бъде усвоен от БЕХ - 620 млн. евро.
Единственото обезпечение по този заем са дивидентите, които ще получава компанията от транспортирането на природен газ на територията на България, подчерта Стойнев.
Второто подписано споразумение днес предвижда проектът да се изпълнява и функционира в съответствие с българското законодателство, а ние като държава - членка на ЕС сме транспонирали и европейското законодателство в нашите закони. Затова бе решено, че БЕХ и "Газпром" могат да дадат на
проектната компания "Южен поток" възможност да предостави достъп за използване на капацитета на газопровода на трети страни, каза Стойнев и добави, че това досега не е било договорено.
Той допълни още, че голяма част от работата ще се извършва от български фирми.
За пристигането на Алексей Милер и енергийния министър Александър Новак не се знаеше до късно снощи.
Предишната визита на Милер беше в началото на юли. Тогава не се даде много информация, но премиерът Орешарски обяви, че иска ускорено изготвяне на документите за проекта.
В края на август Министерството на околната среда и водите одобри доклада за Оценката за въздействие върху околната среда на проекта. Предстои да се одобри и този за морската част на проекта.
До преди няколко месеца строителството на българския участък се оценяваше на 3.3 млрд. евро, а преди две години по времето на ГЕРБ на 2.3 млрд. евро. Не стана ясно на какво се дължи това поскъпване.
За изграждането на европейската сухопътна част на проекта Русия подписа междуправителствени договори с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Австрия и Хърватия.
Акционери в подводната отсечка са: "Газпром" с 50%, италианската ЕНИ (Eni) с 20%, немската "Винтерсхал" (Wintershall) и френската "Електрисите дьо Франс" (EdF) с по 15%.