Това е дефиницията на „дезинформация“:
„Невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото. Това може да застраши демократичните процеси и ценности и да навреди конкретно на редица области, например здравеопазване, наука, образование и финанси“.
Формулирана е в доклад, плод на няколкомесечна работа от експертна група на ВИСОКО РАВНИЩЕ, създадена от българката Мария Габриел, в момента еврокомисар.
Обхвана ме леко неудобство. Личното ми мнение е, че цитирания по-горе текст може да го създаде всеки средно интелигентен наш съвременик, като кръгът е много широк – от ученик в горен крас, през студент, стажант журналист и т.н. Без да е необходимо да е на ВИСОКО РАВНИЩЕ и нещо особено важно – напълно безплатно. Защото въпросната група едва ли е работила заради лъчезарната усмивка на г-жа Габриел.
Да не говорим, че високите експерти са изпълнили 50 % от заданието – справили са се само с дезинформацията, а фалшивите новини са си ги оставили за по-натам. Дали пък защото усещат, че са обречени на неуспех...
А по същото време из родния нет – чрез една социална мрежа на високо равнище, гръмна следният величествен “fake” – „Няма връщане назад! На 18 септември тази година 60 000 младежи влизат в казармата…“ Това е заглавието, текстът няма никакво значение, тъй като той възпроизвежда самото заглавие с леки интерпретации. Сайтът, изфабрикувал въпросното нещо, също е незначителна подробност.
Смятате ли, че дефинирането на понятието „фалшива новина“ би спряло горното? Колкото и да е невероятно, засягайки една много чувствителна струна у всички майки и татковци, използвайки темата, въведена в обществото от твърде амбициозния воевода и военен министър Каракачанов и разчитайки на една тотално мутирала гигантска социална мрежа, тази „новина“ спокойно ще постигне своето – допълнително да наруши равновесието и устойчивостта на общественото мнение. Което знае, че, уви, от властта може да се очаква всичко.
А и това „няма връщане назад“ в началото на заглавието звучи толкова актуално и наложено май безвъзвратно като стил на изказ и експресия от все по-деформиращите се медии, неистово драпащи към сакралните високи трафици и тиражи.
Но в случая проблемът е на друго място, той отдавна е ясен, но за момента непреодолим. Така че – от скромност и желание да не се повтарям, предлагам свой текст по темата, писан преди близо година и половина. Когато бе пикът на бурята, предизвиката от „фалшивите новини“. Когато истерията бе във връхната си точка, но подхранвана предимно от субекти, които с поведението и философията си постлаха червения килим пред „фалшивата новина“:
„За ревльовците и фалшивите новини.
В края на годината е прието – което си е доста досадно - да се правят различни обзори, обобщения, класации и пр. Затова искам да поясня, че зачеквайки темата „фалшиви новини (ФН)“ в никакъв случай не искам да я „възвеличая“ като някакво явление на отминаващата година. Но тъй като се изляха доста крокодилски сълзи по въпроса, едно мнение в повече няма да натежи в общия кюп.
Категорично, така наречените „фалшиви новини“ са поредната уродливост, пръкнала се в глобалната мрежа. Но както се казва – не може само хубости да носи интернетът, трябва и нещо гъгнивичко да има, ей така – за отрезвяване. Проблемът е, че част от въпросните „новини“ имат силата да нанасят сериозни щети, някои от които – глобални, затова не можем просто да ги оставим да си се търкалят като част от пейзажа.
Но хайде да си зададем въпроса (макар, че отговора го знаем), защо „фалшивите новини“ не се появиха преди 5-10 години. Част от днешните им създатели и тогава са тракали по клавиатурите, имало е и достатъчно поръчители, готови да плащат за това. Тролските екипи бутаха форуми или, пак там, съсипваха някоя и друга политическа и обществена репутация.
Но въпросните платформи не бяха подходящата среда за „фалшивите новини“ от днешно, последно поколение. Те се нуждаят от мощните социални мрежи, съществуващи в момента. Или по-точно – от превръщането на тези мрежи в най-големите медии в света.
Много ми се иска аз да съм първият, който открива и алармира, че Фейсбук, примерно, вече е с променена физиономия и от социална мрежа за споделяне на к’во ли не, се е изродила в огромна неконтролируема медия. Уви, доста западни анализатори и издания отдавна пишат и предупреждават за тази промяна.
И това е перфектната почва за поникване, виреене и нанасяне на щети на „фалшивите новини“. Сливайки се с безумния поток от снимки, картинки и линкове, водещи нанякъде си, задължително с отлично подбрано грабващо заглавие, ФН безпрепятствено достигат до така наречения читател, смлян от Фейсбук и с тотално притъпена способност за самооценка, анализ и отсяване на истина от лъжа (категории, които си мислим, че отдавна сме дефинирали и идентифицирали).
В социален контекст Фейсбук е явление, което еволюционно почти промени ежедневието ни и начина на живот и комуникация. В медиен обаче той започва да вреди и това няма как да не се усили. Въпреки предприетите от Зукърбърг и компания действия срещу ФН. Те обаче, нищо чудно, вместо да изпишат вежди, ще поизбодат някое и друго око. Защото обещаните корекции, позволяващи докладването на новина, припозната като фалшива, могат да се приложат и към нормални и по-лошото – важни текстове, които системата ще деактивира.
Мениджмънтът на Фейсбук е амбициран, освен роботите си, да активизира и човешки ресурс под формата на екипи, които да оценяват адекватността на дадена докладвана новина. Можем да сме леко скептични към тези планове, поне в частта им постижим ли е обемът и мащабите, които трябва да имат тези екипи.
Фактите обаче са ясни – ФН нанасят сериозни поразии, прикривайки се в „тюрлю гювеча“, пълнещ социалните мрежи. Без подходящата хранителна среда тези новини нямаше да съществуват или поне щяха да са безобидни смешки, знак за нечия болна фантазия.
Още по-лошото е, че някои от най-големите ревльовци срещу ФН в същото време са сред най-активните и упорити манипулатори, които със спамене и наливане на пари във Фейсбук – в името на трафика - го превръщат във всеядна медия, удобна за всякакви фалшификати.
Трудно ми е да определя доколко има шанс човекът, който иска да чете новини в нета, отново да бъде пренасочен към съзнателно търсене и влизане в нормални, известни и проверени новинарски сайтове. По-скоро това, уви, е почти невъзможно, унищожено е от глобализацията и истерията на потребяването. Изменя се постепенно и манталитетът, а за съжаление и интелектът на „сърфиращия“ в нета.
Защото естественият убиец на „фалшивите новини“ е именно съзнателният и проверен избор на платформа, от която да се черпят новини.
Има и друго. Дали всички ФН са престъпно фалшиви, създадени да вредят, да манипулират, да променят важни социални и политически процеси? Дали пък не трябва да разграничим лекото изопачаване, пожълтяване и хиперболизацията от подмяната на факти и създаване на контексти - бухалки?
Фалшива ли е примерно вестта, че N-ската миска си е сложила 800 кубика в циците при положение, че кубиците са 400? И сравнима ли е, ако някой напише и постне тук-там, че въпросната прекрасна дама е предала Богу дух на операционната маса на N-ския пластичен хирург (като, разбира се, услужливо се споменава името на доктора), а в същото време прелестното създание си пие някъде фрапето?
Затова един съвет (изтъркан, банален и скучен) – мислете като четете, сензациите са рядкост, те не никнат през половин час, формирайте си позиция и отношение, използвайки опита и интелекта си. Все още би трябвало да ги имаме.
***
Авторът работи 17 години в новинарски сайт, 15 от които като главен редактор“