Християнският свят изживява доста необичаен период. От България до Ватикана, от Египет до Англия - в различни региони на света се овакантяват постовете на дългогодишни патриарси, папи и други църковни лидери.
Папа Бенедикт ХVІ, който все още е начело на най-голямата религиозна общност в света,
е със сигурност най-известният представител на "старата смяна". Новината за неговото оттегляне се превърна в сензация, тъй като римските папи се избират по правило до живот. Папска оставка е имало за последен път преди повече от 700 години.
Оттеглянето на Бенедикт ХVІ, което самият той обоснова с отслабващите си сили, продължава тенденцията на "подмладяване" по върховете на различните християнски вероизповедания. При засилени мерки за сигурност в неделя в Дамаск бе интронизиран гръцко-православният патриарх на Антиохия Йоан Х, който е равен по ранг с патриарсите на Константинопол, Александрия и Ерусалим. Предишният антиохийски патриарх - Йгнатий ІV Хазим - почина през декември на 92 години.
През ноември само в рамките на няколко дни три християнски вероизповедения изгубиха църковните си ръководители или се сдобиха с нови. На 4 ноември в Египет за нов патриарх на коптско-православните християни бе ръкоположен 60-годишният Тавадрос ІІ - като наследник на починалия Шенуда ІІІ. Два дни по-късно в България почина патриарх Максим, а ден след това преподобният Джъстин Уелби, на 57 години, бе избран за 105-ти архиепископ на Кентърбъри и глава на Англиканската църква.
Мениджърите, станали духовници
При тези три християнски вероизповедания става дума за много различни региони и църковни култури, при които обаче откриваме сходни тенденции на развитие. Особено внимание заслужават детайлите: както при коптите, така и при англиканците изборът пада върху бивш мениджър, който по-късно се обръща към духовния живот. През 70-те и 80-те години Тавадрос ІІ е ръководител на държавен фармацевтичен концерн. А Уелби работи в нефтения бизнес, преди през 1989 г. да се посвети на теологията.
Като епископ на Нилската делта Тавадрос се ангажира активно с работата сред младите, които след Арабската пролет вече не са склонни да се задоволяват с ролята на дискриминирано малцинство, а настояват за пълни граждански права в "новия Египет". Спорно е обаче доколко тази цел на Тавадрос е постижима - при положение, че президентът на Египет е член на "Мюсюлманските братя", а и в контекста на нарастващото влияние на салафистите.
И Уелби пое управлението на една пределно разединена църква. След интелектуалеца Роуън Уилямс финансовият експерт Уелби най-вероятно ще внесе нови, по-твърди нотки в обществения дискурс. Той вече многократно заклейми машинациите на международния финансов свят.
Многото задачи на новия български патриарх
След смъртта на 98-годишния Максим смяна на поколенията предстои и в Българската православна църква. Максим бе последният православен църковен лидер, който е водил църквата си и в тежките времена на комунистическия режим. В Румъния през 2007 почина патриарх Теоктист І, а в Сърбия в края на 2009 си отиде патриарх Павле. И двамата бяха на библейска възраст - съответно на 92 и 95 години.
Не само в България преосмислянето на комунистическото минало все още не е приключило. А това влияе и на църквата - заради обвиненията за тесни връзки с някогашната Държавна сигурност. Тоест - на наследника на Максим, който ще бъде избран съвсем скоро, му предстои доста работа.
Независимо дали Тавадрос, Уелби, патриарх Даниел в Румъния /на 61 г./ или патриарх Кирил І в Москва /на 66 г./: редиците на църковните ръководители се подмладиха значително в последно време. Единственият по-възрастен патриарх е сръбският Ириней, който е на 82 години. Сега остава да видим дали и кардиналите във Ватикана ще се произнесат в полза на "по-младата кръв".