Старото управляващо мнозинство беше трудна конструкция, новото изглежда плачевно
Все още не е ясно как и дали изборът на Меглена Кунева за министър на образованието ще повлияе на качеството му. За сметка на това назначението й тази седмица бележи официалния край на управленската формула 2+2 - ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепени от АБВ и Патриотичния фронт. Сам по себе си фактът, че Кунева стана министър със само пет гласа – далече от 38-те гласа мнозинство, с които беше одобрен съставът на кабинета на 7 ноември 2014 г., и с негативния вот на АБВ и ПФ, показва, че сигурната подкрепа си е отишла.
По-лошото за управляващите е, че дори този крехък резултат беше постигнат само благодарение на странна коалиция от сметки и интереси, в които самият вицепремиер и образованието не бяха водещи. Ако досегашната управленска формула, поне на теория, звучеше добре, наследилото я хаотично мнозинство, дори и при най-позитивен поглед, изглежда плачевно.
След парламентарните избори през 2014 г. на практика всички партии, които бяха малко или много срещу правителството на БСП, ДСП и "Атака", дало на България модела "Делян Пеевски", се обединиха. РБ даваше по-широка легитимност на ГЕРБ, ПФ трябваше да държи ДПС далеч от властта, а АБВ - да направи живота на премиера Бойко Борисов по-лесен, балансирайки реформаторите. Последните пък трябваше да преглътнат партията на бившия президент Георги Първанов срещу по-сериозното си участие във властта. Реално нищо от това не само че не проработи (Пеевски дори започна публична медийна и икономическа експанзия), но и инстинктът за доминация на ГЕРБ (и нуждата да се правят услуги на прокуратурата и ДПС) за по-малко от година и половина разби РБ (който на моменти изглеждаше сякаш само това и чакаше). В резултат на което реформаторите се разделиха на три фракции - във властта, извън властта и на ръба.
Разпадът на основния партньор в коалицията на пръв поглед бетонира управлението на партията на Бойко Борисов. Около нея сега гравитира политически обръч от формации и политици, чийто единствен raison d'être е да останат на власт. Тоест крепенето на статуквото и правителството е неизбежно и за разклащане на управляващата гарнитура не може да се говори. Обръчът обаче доста ще натежи на ГЕРБ. Партньорите му нямат много шанс в по-голямата политическа игра и ще защитават само тесните си интереси, което от своя страна постепенно ще свива и подкрепата за ГЕРБ. Така в настоящото управление е заложена бомба, която неизбежно ще доведе до неговата имплозия.
Анатомия на новата формула
Трусът, който доведе до разграждането на управленската формула от края на 2014 г., беше гласуването на промените в конституцията в края на 2015. Те първоначално бяха внесени от ГЕРБ и РБ и предвиждаха по-голяма роля в Народното събрание при назначаването на прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет. Целта беше да се засили отчетността на държавното обвинение. Яростната съпротива на прокуратурата доведе до оркестриране на нови поправки, внесени от АБВ, които обезсмисляха цялото упражнение. След като бяха гласувани от парламента, те доведоха до оставката на главния архитект на промените - правосъдния министър Христо Иванов. Последва го лидерът на ДСБ Радан Кънев. Тогава главният тактик на ГЕРБ Цветан Цветанов обясни пасивното поведение на парламентарната група (нито един техен депутат не се изказа в зала в полза на предложенията на собствената си партия) с факта, че просто са нямали мнозинство. Този ход обаче разбърка мнозинството, каквато вероятно е била и целта, тъй като това слагаше край на съдебните реформи, срещу които се водеше масирана кампания от медиите, свързани с Делян Пеевски.
Резултатите от хода бяха демонстрирани тази седмица.
Детайлният преглед на гласовете, които осигуриха министерското кресло за Меглена Кунева, показва, че подкрепата е повече резултат на аритметика и тънки сметки, отколкото на принципна договорка. Без отсъствието на част от депутатите от залата тя едва ли щеше да бъде избрана. Кандидатурата на новия министър на образованието беше прокарана с гласовете на ГЕРБ, РБ (във властта) и БДЦ, както и с дискретната помощ на две опозиционни партии - ДПС, "Атака", и шестима независими народни представители около изключения бивш лидер на ДПС Лютви Местан, чиито депутати отсъстваха от залата и това се оказа решаващо за избора й.
С това изборът на Меглена Кунева направи прецедент - за пръв път има такъв широк отпор срещу кандидатура на министър вътре в средите на управляващите. Нещо повече - за пръв път имаме избор на министър, в който решаващи се оказват гласовете на формалната опозиция. По-интересни са обаче мотивите на гласуващите, които показват как оттук насетне ще се провежда политиката на управляващото мнозинство.
Позицията на ГЕРБ е ясна. Подкрепата за Кунева е не само бърз начин да се стабилизира правителството, укрепвайки проправителствената част от Реформаторския блок, но и удар по отцепниците от блока, които претендират, че с тях си е отишла и моралната основа на управлението. Депутатите от ДСБ и гражданската квота в РБ, които се обявиха за опозиционери, гласуваха срещу бившата си съратничка, като в отрицателния си вот виждат отмъщение за това, че колегите им останаха с Бойко Борисов. Твърдото "не" на БСП и твърдото "да" на РБ (във властта) също са лесно обясними. Ролята на останалите формации обаче се оказа решаваща.
В началото на седмицата лидерът на НФСБ (едната половинка от ПФ) Валери Симеонов заяви, че становището им ще стане ясно след среща с Кунева, но все пак допусна, че тя вероятно ще бъде подкрепена. С депутати от ПФ дори е говорено формацията да получи зам.-министър в образователното министерство. В крайна сметка ПФ гласува срещу Кунева, тъй като тя не срещала подкрепа от патриотичните среди. Това може и да е опит за вдигане на акциите на ПФ. Аритметиката показваше, че кандидатурата на вицепремиера ще мине, и в такава среда е удобно да се пошуми, без да се рискува особено много. Но пък може и да е искрена позиция, тъй като Валери Симеонов и Красимир Каракачанов от години виждат в Кунева олицетворение на брюкселската бюрокрация, която налага я закриване на ядрени реактори, я стопляне на отношенията с Турция.
Жокерите в случая се оказаха АБВ, депутатите около Лютви Местан, които се отцепиха от ДПС, както и самото движение, което винаги е било основен въжеиграч в Народното събрание. Първоначално депутатите на Георги Първанов обявиха, че ще подкрепят Кунева. В понеделник депутатът от АБВ Мариана Тодорова каза: "Нагласата засега е да подкрепим номинацията на Меглена Кунева." След намесата на бившия президент позицията на партията се преобърна. Официалният мотив за това е, че Кунева не познава ресора, като в същото време отговорностите й в борбата с корупцията са твърде важни, а там напредък няма. Но неофициално от партията коментират, че никой не е благоволил да се консултира с тях. По-важното е, че отказаната подкрепа към Бойко Борисов е ясен сигнал какво може са се случи при други важни гласувания, ако Ирина Бокова не бъде внесена в ООН като официална българска кандидатура за генерален секретар на организацията или пък ако всички партии не се обединят около единна кандидатура за президент - странната идея на Първанов, който явно визира себе си като политическия обединител.
За да се парира липсата на гласове, няколко депутати от ДПС просто не влязоха в залата, докато колегите им иначе гласуваха против. Това свали броя на необходимите депутати, с които да се постигне мнозинство от 50+1 гласа за Кунева, с който движението за пореден път доказа, че може едновременно да бъде в опозиция и в управление и е явният коз за ГЕРБ. Същото направи и групата около Местан - шестимата депутати около него можеха да се окажат решаващи, но предпочетоха мълчаливо да подкрепят кабинета. Въпреки че доскорошният председател на ДПС едва ли има за какво да е благодарен на Бойко Борисов (службите играха ключова роля за водевилната шпионска история през декември, с която се целеше Местан да бъде компрометиран), приятелството му със заместника на Кунева в ДБГ - Даниел Вълчев, явно е оказало влияние. Тази връзка се оказа скритият коз за РБ (във властта), но в бъдеще явно ще бъде използван доста трудно.
В новата управленска формула, както винаги, най-забавна ще е ролята на "Атака". Лидерът на прокремълската партия Волен Сидеров иначе е върл противник на Кунева, но все пак депутатите му не гласуваха, с което й помогнаха. Отсъствието им от залата беше най-добре коментирано от народен представител от ПФ: "Ако досега над Волен тегнеше заплаха за ефективна присъда, той вече си изпроси условна." Намекът е за повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу Сидеров и Десислав Чуколов за хулиганство и причиняване на телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му.
Какво ще се случи с РБ - извън и във властта
Напускането на Радан Кънев и ДСБ от управляващото мнозинство не наруши много стабилността на правителството. Но със сигурност засегна много премиера Бойко Борисов, тъй като последната останала жизнена издънка на някога славното СДС се ползва с ограничена, но за сметка на това гласовита подкрепа. На всичкото отгоре оставката на Христо Иванов и декларацията за излизане в опозиция на Кънев заради неуспеха на предлаганите от тях конституционни реформи е рядко срещан принципен жест в българската политика, който резонира добре там, където на подобни постъпки се гледа с добро око - Брюксел, Вашингтон или Берлин. Това вече сериозно сваля акциите на Борисов, който е наясно, че външен натиск може да разклати неговото управление.
И пред двете части на РБ има сериозни предизвикателства. РБ (във властта) вероятно ще се преформатира в конфедерация, което няма реално да промени състоянието на блока, който така и не успя да стане един организъм. Засилването на ролята на ДБГ обаче ще увеличи центробежните сили, тъй като останалите партии вече се притесняват, че по-лесно ще бъдат обезличени. Дори в СДС вече тлее опозиция срещу лидера на партията Божидар Лукарски. Тя все още няма как да се прояви, тъй като националната конференция, която трябваше да се проведе веднага след парламентарните избори през 2014 г., не се насрочва от ръководството. Напрежение има и между другите две по-малки формации - БЗНС и НПСД. Заради управленски решения на Николай Ненчев като министър на отбраната от формацията на Корман Исмаилов заплашват да оттеглят зам.-министъра Орхан Исмаилов. Корман Исмаилов даже намекна, че ако не се стигне до решение на проблема, не е изключено партията му да оттегли политическото си доверие от министър Ненчев.
От ключово значение обаче е и как ще се развие вторият проект - около Радан Кънев и ДСБ. В средата на март предстои да се проведе национално събрание на партията, като една от основните теми на дискусията ще бъде дали формацията да остане в Реформаторския блок, или да го напусне. В ДСБ не крият, че в момента и двете тези имат привърженици в партията и трудно може да се прогнозира коя от тях ще надделее. Не е изключено министърът на здравеопазването и бивш зам.-председател на партията Петър Москов, който отказа да напусне поста си във властта, да се опита да оглави линията на привържениците на оставането в РБ, както и на недоволните от решението на ръководството за излизане в опозиция. Неотдавна Москов заяви, че свързва политическото си бъдеще с бъдещето на Реформаторския блок. Нещо повече - в средите на реформаторите вече се говори неофициално, че той може да бъде предложен за съпредседател на РБ.
По всичко изглежда, че почвата не е особено добра за алтернативата, която Кънев се опитва да формира. Възможните скандали в ДСБ лесно могат да потушат енергията, която беше събрана с оставките на Христо Иванов и символичното напускане на Радан Кънев. В следващия месец ще се види дали отцепниците от РБ имат сила да направят нещо повече, което да послужи като нов гравитационен център на десницата.
Ефектът върху управлението
Описаната по-горе политическа конструкция очевидно няма как да бъде стабилна. Тя няма как и да поставя особени предизвикателства пред ГЕРБ да правят реформи, но пък за сметка на това може да играе ефективна роля на спирачка. Например всеки опит за промяна в ролята и мястото на учителския синдикат ще срещне яростна съпротива на АБВ. Всяка стъпка за промяна на съотношението на силите в съдебната система и нейната по-голяма отчетност ще бъде блокирана от АБВ и ДПС. Цената за сформирането на динамични мнозинства може само да произвежда скандали - кои хора например ще заминат посланици в замяна на гласове в парламента? Кой ще печели държавни поръчки - как и на каква цена ще бъде остойностено това, че неговата близка партия е ударила едно рамо при поредното гласуване?
Пазенето на равновесието между различните интереси ще бъде трудно и ГЕРБ в движение ще трябва да учат уроците от теорията за баланса на силите. Коалиция, в която един хегемон се ползва с подкрепата на малки и слаби поддръжници, в крайна сметка води до неговото изтощаване. Справка - СССР. В същото време тази иначе изглеждаща временна конструкция може да продължи своето съществуване дълго, стига да има ресурси, които да могат да бъдат усвоявани.
Ако трябва да потърсим нещо хубаво в тази ситуация, то е, че поне в нея можем ясно да видим ясно истинските лица на отделните политици и партии. Лошото е, че цената ще я платят данъкоплатците.