Иван Вазов има разказ „Госпожата му”, в който високопоставен чиновник лудва по хубавица, уж омъжена, уж пристигнала в Банкя да се лекува с минерална вода, а в края на краищата се оказва певачка от някакъв кафе-шантан, т.е. шантонерка.
Вазов дава да се разбере, че героинята (влахкиня, „закупена” от собственика на шантана срещу двадесет и седем наполеона) е порочна жена, която примамва и използва заможни мъже. Такова е било мнението на големия наш писател за кафе-шантаните и за жените, които пеят и танцуват там. Той самият не обичал да ходи по нощни увеселителни заведения и се пазел от такива жени, защото се боял от венерически болести.
Кафе шантан(Cafe chantant)-пеещото кафене, се появява в Париж,Франция около 1820 г. по време на Belle epoque, но бързо „прехвърля” границите и се появява и в Англия, Австро-Унгарската империя, Германия, Италия и Испания. В Истанбул тези заведения, популярни като Kafesantan, са главно в известния квартал Пера. Всички те си приличат в едно – млади певици, повече или по-малко провокативно облечени или разголени, които пеят в съпровод на пиано непретенциозни закачливи песнички. Георги Каназирски-Верин в книгата си „София преди 100 години” свидетелства, че софийските кафе-шантани били неголеми заведения, с 10-15 маси и няколко сепарета, в които се сервира чай, кафе, бира, евскиноградско бяло вино и шампанско на високи цени. Певачките били австрийки, румънки, гъркини и сръбкини, които нямали нищо против между изпълненията да бъдат повикани от клиентите за разговор и консумация, за която получавали процент, естествено... В създаването на презрително отношение към жените – певици и танцьорки в нощните заведения има дял унгарският маестро Михай Шафран, който в 1851 г. създал в Шумен първия български оркестър, изпълняващ валсове, мазурки, маршове, полонези и турски шаркии. Музикантите били местни млади мъже, търговци и учители главно, даже Панайот Волов свирил в оркестъра на флейта. Но Михай Шафран създал в Шумла и едно кафе-шантан, в което пеели и танцували жени. Почтените шуменски госпожи възнавидели нововъведението, за разлика от мъжете си, и почнали да наричат певиците шафрантии по аналог с турската дума шъфрънтъ, т.е. леконравни жени.
Каква е била точно разликата между кафе-шантан и кабаре в онези времена не се наемам да определя. Но при всички случаи кабарето е било по-представително, по-изискано, с двучасова програма, в която може да има и танци, и песни, и фокуси, и жонгльорство, и пехливанлък... А иначе жените там, както в кафенетата, явно са се отличавали с много свободно поведение.
В книгата си „Срещи с Буров” Михаил Топалов на няколко пъти провокира нашия известен банкер и политик на тази тема: нощните увеселителни заведения на София. Буров признава, че е ходил по кабарета, но само за да води там свои приятели и гости, с които има бизнес или общи политически кроежи. Защото според него: „Партия се създава на маса, а не на крак. На крак се работи. На маса се мисли, на маса се яде, пие се и се кроят планове.” Буров признава, че в кабарето се пръскат много пари и че българите, които обичат да се веселят, за съжаление са свидливи, когато трябва да дават пари за това. Не пропуска да наблегне на факта, че семейната жена, „скучна като проповедник и жалка като агитатор на евтино четиво по книжните пазари край Сена „ гледа на кабарето като на чума – обяснимо защо.
Ето какво казва още Атанас Буров: „Който има пари, отива в кабарето да се весели, да пее, да танцува. Да се почувствува млад, силен, красив. Кабарето е за това — да повдига самочувствието на човека... Кабарето е място за развлечение. Това не е публичен дом... Затова всяка богата държава има кабарета и това е едно от мерилата за богатството на една държава. Има ли барове, вариетета и кабарета — значи държавата е богата. Няма ли — или се готви за война, или е много-много бедна.”
Твърди се, че първите кабарета в България са създадени от находчив немец, чиято майка е чехкиня - Егон Карнеги, експерт на Балканската банка през 1906 година. Той съставя списък на всички минерални извори и курорти на България и започва да пропагандира в Чехия, че е най-изгодно да се почива в България. Убеждава чехите, че с една десета от парите за Ница ще прекарат сто пъти по-добре в България, на българския бряг. Той създава чешката колония в София, по подобие на тези във Варна и в Бургас. Именно той открива още през 1907 две казина и две кабарета във Варна и в Бургас, за да има къде да се забавляват и да си пръскат парите гостите. Карнеги проявява изключителен търговски нюх и обира каймака на това доходно начинание. По-късно Eгон създава кабарета и в София - „Нова Америка“, „Жасмин“, „Лорелай“, „Лорета Брикси“ и „Капернаум“. Кабаре „Капернаум“ на улица „Леге“, с клон на улица „Позитано“ е възможно най-елегантното, след време такова се появява и в Пловдив — кабаре „Ясика Бени“ с италиански капитали.
Друг летописец на стара София – Драган Тенев с умиление си припомня, че в някогашните кабарета се отнасяли любезно и учтиво дори с безпаричните студенти и бедните чиновници. Той с въодушевление говори за неповторимата атмосфера в прочутото „Циганско кабаре” на дебелата Кева, където освен оригиналния оркестър от „слухари” и ориенталските песни и танци, най-голямата атракция бил козелът на собственичката, който лочел вино от кофа и се хвърлял срещу гостите, предизвиквайки суматоха и смях. Да, атмосферата в някогашните софийски нощни заведения е била магически привлекателна, но много далеч от тази във ф.„Кабаре” на Боб Фос и незабравимата Лайза Минели.