Почти сигурно 40-градусовата жега навън ми пречи да разбера действията и открия логиката на някои от родните ни политици. Тоест, вината я поемам аз, разбира се оправдавайки се с непосилните за нормално мислене и възприятие температури.
Но все пак инстинктът, грижещ се за самоувереността ме кара да предположа и обратното, че юлското слънце е напекло така наречените политици, размътвайки им способността за някакви по-трезви дела.
Медии в кратки дописки съобщиха, че Христо Иванов (нали го помните, беше служебен правосъден министър и после за кратко нормален такъв, след което стана партиен лидер, създавайки „Да, България“) отправил едни покани към колеги политици.
Раждането на „Да, България“, както всички знаем, стана в условията на много кризи у нас, включително управленска и правителствена, като по силата на странната конюнктура на онези седмици и месеци в странната ни държава с още по-странни управленци въпросният Иванов с партията си имаха огромния шанс още преди да достигнат зрялост дори за своя прощъпулник да влязат в Народното събрание като важна парламентарна сила.
Лидерът на „Да, България“ и елитът й трябваше да сторят едно-единствено нещо – много просто и логично, осъзнато дори от „дискусионните форуми“ по пейките в градинката на Народния театър. Да се вземат с ДСБ на Радан Кънев. Това е казвано вече стотици пъти, но маркирането му е важно в контекста на 12 юли 2017 година. Известно е, че такова приставане (модерната дума е „коалиране“) не се случи, което остави ДСБ и новаците от „Да, БГ“ извън властта – законодателна, а най-вероятно и изпълнителна, тъй като ГЕРБ нищо чудно да се бяха обърнали именно към тях при редене на политики и кабинети.
Именно поради горната хронология звучи меко казано странна днешната покана на Христо Иванов към ДСБ (вече на Атанасов, не на Кънев) за взаимодействие и започналите разговори. Не можем да си спестим изтърканите „след дъжд – качулка“ и „изпуснал питомното, гони дивото“.
Политическото строителство и взаимодействие са сложна материя, ясно е, но пък чак толкова. Все си мисля, че много по-лесно е една партия да се бори срещу неправдите и лошите в държавата от трибуната на парламента, а не от жълтите павета и тротоарите около него, където образно казано са позиционирани хората на Иванов и Атанасов в момента.
Какво се случи от онези дни, в които „Да, България“ отказа на ДСБ, осигурявайки гибелта и на двете партии и сега, когато Иванов и компания са готови за „взаимодействие и разговори“ с наследниците на Костов и Радан Кънев при положение, че на хоризонта не се вижда нищо, за което въпросните политици да се захванат. Освен да говорят и преливат от пусто в празно, добре знаейки, че никой не ги слуша.
Едва ли някой смислено и логично може да отговори.
За всички е ясно, че пълен 4-годишен мандат на 44-тия парламент означава почти сигурно небитие за въпросните две партии и останалите като тях. Минаха едва 4 месеца от изборите и ги позабравихме, камо ли до 2021 година.
Разбира се, шанс винаги има, а за тях той се казва грандиозна издънка и гафове на сегашното управление, което ако се случи обаче ще донесе беди на държавата и затова не си го пожелаваме. Пък и при подобна хипотеза печелившите ще се казват БСП.
Но думата ми е за странните и неведоми пътища, по които вървят някои от претендиращите у нас да правят политика. Като пренебрегнем идеологическите им брътвежи, с които се опитват да обяснят действията си, някак си лесно достигаме до заключението, че политиката не е лъжица за всяка уста.
Дори е малко извратено да претендираш, че имаш сили да промениш нещата към добро, но не правиш нищо, за да заемеш позициите, от които можеш да сториш това.
Може пък да ги е страх от мечки и затова да не искат да ходят в гората, примирявайки се само да обикалят около нея… Тогава да проявим разбиране.
Бележка на редакцията: В публикацията е използувана снимка на Веселин Боришев за списание „Клуб Z“ от публикацията „Някой трябва да започне войната сега“, https://clubz.bg/20154-nqkoj_trqbva_da_zapochne_vojnata_sega