Днес започва да тече 25-годишнината от преврата на диктатора Тодор Живков. Вчера, 10 ноември, събитието бе отбелязано с масови протести и концерт, въпреки че това не е нито празник на обществото, нито на протестиращите, нито на демокрацията. Оказа се, че докато са протестирали по площадите в студ, пек и дъжд родителите на днешните протестиращи, едни хора са минавали през задните входове и са овладели положението.
Това е празник на тези, които предпочитат да влизат и да излизат през задните входове. През задния вход номенклатурата смени другаря си Живков, през задния вход децата й влязоха в политиката и овладяха икономиката, през задния вход влизат в управлението ченгетата.
Участието на лидера на БСП Сергей Станишев в студиото на "Всяка неделя" заедно с влизането и излизането през задния вход е метафора не само на вчерашния ден, но и на изминалите години. Станишев се държа като хрисим, но упорит ученик, който не иска да се сдобри с другарчето си Бойко Борисов пред ментора Кеворк Кеворкян, и той известен като агент Димитър. Самата рубрика "Събеседник по желание" се превърна в поредния заден вход, и то пред очите на всички, които я гледаха. Някой да е пожелал събеседник Сергей Станишев? Аз не съм, нито някой край мен. Пита се не е ли крайната цел широка коалиция, за която нашепват отново тъмни сили. Това по същество си е пак минаване през задния вход за управниците. По същия начин - дори когато минаваше през парадния вход, този елит си уреждаше нещата през задния. Сега е крайно време той да даде заден ход и да му бъде посочен изходът.
Затова, струва ми се, датата, която трябва да даде рестарт на усилията за демокрация, е 18 ноември - денят на първия свободен митинг, на който хората излязоха с открито чело да протестират. Нищо, че някои пак се бяха промушили през задния вход.
Нека си дадем сметка - сега е шансът на гражданите да кажат вече не "45 години стигат", а "70 години стигат".