Утре, 19 септември, в Шератон трябва да се състои конференция посветена на “Диверсификацията на енергийния пазар”, която по замисъл трябва да върне темата за АЕЦ “Белене” в центъра на обществения дебат и да удостовери “пропуските” на консултанта HSBC в неговия анализ, за които говори Сергей Станишев. По темата се подготвя презентация на експерт, работещ в Риск инженеринг – която не е проблем да бъде оспорена, особено в състоятелността на извода, че проектът е печеливш. Не това е интересното – заинтересована страна плаща на някой да организира конференция и там се лансира теза, която мотивирани медии разгръщат.
Страшното дойде с новината от тази сутрин, че работата на наетата от НЕК световно известна юридическа фирма “Уайт енд Кейс” системно се саботира от българското правителство, министерството на икономиката и от самите енеригйни компании, което ни лишава от шансове в предстоящото арбитражно производство срещу Атомстройкекспорт в Женева.
Този зов на отчаяние от адвокатската компания е без прецедент в юридическата им практика, защото те са световно известни и не толкова евтини – т.е клиент без нужда не се обръща към тях. Тяхното писмо идва като поредна брънка във веригата от предателства, започнати от изказването на премиера Орешарски, че България ще загуби това дело – далеч преди то изобщо да се е състояло. Това не беше случайно изпусната фраза, не е просто внушение, а самоизпълняващо се предсказание с участието на правителство и подкрепящите го партии.
Предателствата продължават и в системните публични усилия на лидерите на политическите партии, които подкрепят това правителство, да държат “на вода” темата АЕЦ “Белене” и най-вече да защитят тезата на руската страна, че проектът е бил осъществим и печеливш, поради което българската страна дължи освен да заплати поръчаното оборудване и за свършената работа и определен значим обем от пропуснати ползи и щети.
Винаги съм се стремял да търся, дори в най-остър спор с други българи, общото и обединяващото с моите опоненти, защото съм воден от разбирането, че всички стоим зад каузата на България и българските национални интереси. Избягвам по принцип да считам хората с различно мнение за врагове – твърде кратък е животът и твърде много предизвикателствата, пък и сме малко като народ за да изграждаме бариери и ровове помежду си. Затова и отминавам с мълчание подхвърлянията, че защото защитавам българските интереси съм русофоб. Не е тайна, още по-малко новина, че за мнозина български националисти и сега и преди българските интереси свършат там където започват руските. За тях България няма право на самостоятелни интереси, различни от тези на Русия или на руските компании !? По дефиниция и по силата на възприетата професионална етика, макар и да съм критик на това правителство, го смятам за свое, защото е българско и никога не съм си позволявал бланкетното отрицание към политиките и действията му, особено пред чужди граждани.
Но мисля, че с действията си по арбитражното дело и наложения ни бойкот на Уайт енд Кейс българското правителство премина червената линия, отвъд която не може да има разбирателство или компромиси. Мисленето и действията на това правителство, и най-вече на “тъмните сили” които направляват неговите действия представляват пряка заплаха за националната сигурност. Това флагратно национално предателство ще има много по-значими последствия и в икономически, във финансов и политически план отколкото казуса Пеевски, който взриви страната.
Образно казано то взривява шансовете за обществено съгласие, защото не може да има съгласие с хора, които те предават.
За какво става дума.
Руската компания “Атомстройекспорт” завежда дело в съд срещу НЕК за един милиарда евро, в което освен законните претенции върху поръчаното оборудване предявява и огромни искове, които се оспорват от българската компания НЕК, за пропуснати ползи и щети. Българската НЕК завежда контраиск за неизплатени и дължими. В резултат искът и контраискът се обединяват в едно арбитражно дело, което след месец ще се гледа в Женевския съд.
От запознати с делото зная, че шансовете на България не са за пренебрегване, нещо повече – те се оценяват като много добри. През последните години руските енергийни компании губят дело след дело в европейски съдилища срещу големи и малки европейски компании, като в значителна част от случаите съдът преценява, че използваните търговски практики не съответстват на пазарните стандарти и са ограничили свободата и правата на купувачите на руски енергийни суровини и оборудване.
Но българското правителство и най-вече тройната коалиция е ужасена от мисълта, че България може да спечели дело срещу руска енергийна компания в съда, защото това ще срути цялата конструкция на неравноправни политически и търговско-икономически отношения и най-вече ще девалвира стойността на политико-партийното посредничество, което БСП и съюзници упражняват в двустранните отношения, твърде често и като паралелно на междудържавните отношения. Зная го от опит.
Не е тайна, че руската страна влезна в проекта АЕЦ “Белене” и благодарение на политическите гаранции на определени кръгове за необратимостта на процеса на решения, независимо от правителството. Именно политическите гаранции, а не убедеността в разчетите за състоятелността на пазарно търсене или на финансовия модел, накараха руските компании да работят без окончателно финализиран договор. Сега руската страна търси отговорност от тези, които са дали гаранциите – и те реагират като саботират защитата на българските национални икономически интереси по делото в женевския арбитраж.
За тези хора няма никакво значение, че НЕК е на колене и че евентуална разлика от няколко стотин милиона долара може да направи и разликата между неговото оцелявани и банкрут. Няма значение, че тези пари в последна сметка ще се платят от българските данъкоплатци или потребители. Това което има значение е съхраняването на модела на влияние и обвързаност, чрез който се подминават институциите и държавните органи, за да се поддържа жива и актуална пъпната връв на модела на прехода – в който са преплетени партийни, олигархични, политически и прочие интереси. Този модел ни държи постоянно в състояине на получленство в ЕС и НАТО, но винаги с устойчива зависимост от руски енергиен внос или бизнес. Става дума за 8 милиарда лева енергиен внос всяка година, които плащаме като данък и които при друга политика могат да се инвестират в местен добив или да се ангажират конкуренти на руските компании – ако не днес, то в близко бъдеще.
Познавам схемата по която ще реагират. Не е тайна, че решение чрез арбитраж е пропуснат шанс за огромната кохорта от посредници, които стоят в основата на най-голямата далавера в съвременната българска история. Те и сега, изглежда сноват между Москва и София в опитите да намерят извънсъдебно споразумение, което да бъде представено на българската общественост като огромна заслуга на правителството, което е успяло след “героически” преговори да намали претенциите на руската страна и да “предотврати” катастрофа за българската енерегтика. Там някъде в разликата между максималните руски претенции и обективните репери на арбитражното решение – а става дума за стотици милиони евро – ще потърсят източниците за поредното си обогатяване. Това разбира се трябва да стане преди делото да започне да се гледа – което означава буквално тези дни. И реакцията на адвокатската кантора не закъсня.
С подобни управници, България няма нужда от врагове.
_____________________________________________________________________________
* Илиян Василев е български дипломат, посланик в Русия от 2000 до 2006 г. Роден е на 7 юли1956г. През 1981–1990 г. заема висок пост в казионното БЗНС където е сътрудник в Международния отдел, по-късно – резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Основател и почетен председател на Българския Икономически форум и на Икономическия форум за Югоизточна Европа. Член на УС на Българската асоциация за външна политика и на УС на Конфедерацията на Работодателите и индустриалците в България. От 2007 г. до април 2011 е председател на Делойт България.
\СД