Мон Сен Мишел е малък скалист приливен остров в Нормандия, разположен на около километър от северния бряг на Франция, край устието на река Куеснон близо до Авранше. Според преданията той е създаден още по времето, когато езическите богове били млади. Те издигнали подводни морски скали над морската повърхност, за да могат нимфите и русалките да излизат на припек, да пеят омайните си песни и да прелъстяват моряците. Според друга притча двете скали са донесени от родителите на великана Гаргантюа. Баща му Грангузие донесъл най-тежкия камък — Монт Томб, а майка му Гаргамел довлякла Томбелен.
Друга легенда разказва, че върху праисторическите скални образувания често се отмарял Архангел Михаил. Когато върховният ангел седнел върху скалите, те се потапяли, а когато си тръгвал, освободените от тежестта му камъни се издигали нагоре. Според трета - Архангел Михаил се явил на Св. Обер, епископ на Авранше и му възложил да построи църква на скалистото островче. Почти 200 г. след като епископът построил параклиса Нотр Дам су Тер на върха на скалата Сен Мишел, херцог Ричард I Нормандски наредил на 12 бенедиктински монаси да основат манастир. През 1203 г. мястото е опожарено. Върху пепелището е изградено готическо абатство наречено ”Чудото”, което е запазено и до днес.
По време на Стогодишната война англичаните неколкократно се опитват да го превземат, но не успяват. След Френската революция абатството е превърнато в затвор за духовници, които се противопоставят на новия режим. През 1863 година влиятелни фигури, включително Виктор Юго започват кампания за възстановяване на статута на Мон Сен Мишел, вследствие на което през 1874 г. тъмницата е затворена и островът е обявен за исторически паметник. През 1979 година Мон Сен Мишел и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство. Храмът Мон Сен Мишел е изграден на три етажа, който олицетворява трите степени на духовно усъвършенстване. Първият е етапът на материалните потребности, средният - на познанието и науките, а горният - на близостта до Бог. Най-долу са поместени помещенията за поклонници. Вторият етаж е за гостите с по-висок ранг. На последния се намира трапезарията на братството, която е свързана с ограден вътрешен двор с висяща градина, заобиколена от аркади, поддържани от украсени с растителни мотиви колони. Западната част на манастира включва хранилище, където монасите преписвали ръкописи.
От 1879 г. до Мон Сен Мишел е изграден и път, което доста улеснило монасите, които рискували живота си във бурните води, или по време на приливите и отливите, докато се доберат до светото място. Особената архитектура на абатството, построено на острова, го превръща в най-посещаваното място в Нормандия и третото най-посещавано във Франция след Айфеловата кула и Версай, с над 3 милиона посетители всяка година.
Британският изпълнител на електронна музика Афекс Туин създава песен, наречена "Mt. Saint Michel Mix+St. Michaels Mount", която е вдъхновена от пътуването му до това място. Островът също така се появява във филма на Дисни от 2004г. „Мики, Доналд, Гуфи: Тримата мускетари”. Монт Сен Мишел, както и островът на Св. Михаил в Англия, вдъхновяват дизайна на град Минас Тирит във филма „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля” на Питър Джаксън.
В книгата на Бърнард Корнуъл „Кралят на зимата” островът носи името Инис Требес и е столица на Армориканското кралство на Беноик. Книгата описва художествена версия на разрушаването на Монт Сен Мишел от франките.