Съвременници сме на сравнително безинтересни времена – умерено динамични, малко опасни, невинаги справедливи за някой, но както се казва – трудно е да се избере кога да живееш.
Уви, и велики открития вече няма, но човек с въображение винаги може да компенсира липсата им. Особено, ако (незнайно защо) следи по-внимателно управленците – техните слова, действия, бездействия, плодовете на труда им. Не е трудно, защото те не са „господари на мълчанието“, може да е мазохистично, но всеки знае себе си.
Най-хубавото е, че от време на време ставаме свидетели на нечии мощни изригвания на мисълта, на величествен полет на осъзнаването, за съжаление често водещи до изричането на големи глупости, до отправянето на послания, учудващи със своята неадекватност и показващи пълно игнориране на чувствата на аудиторията.
В тоя ред на мисли, тези дни бяхме ощастливени от няколко коментара на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ (М.К.). Естествено повод и тяхна поанта е почетният председател на движението Ахмед Доган, но не той е причина и обект за създаването на този текст. Редно е да направим няколко кратки размишления за бруталното използване на думите, за често наглото налагане на съждения, егоистично насочени към постигането на определена цел, нямаща нищо общо с уважението към суверена.
Само така средностатистическият потребител на новинарския поток може да възприеме днешното (ще се върнем и към предишни) обявление на Карадайъ (приличащо почти като обръщение към нацията).
„Призовавам ви и вие да правите инвестиции, да следвате модела на господин Доган. Призовавам ви да бъдете голям, голям и още по-голям“, заяви лидерът на ДПС. Цитатът е на „Дневник“, а контекстът - придобиването на 70 % от ТЕЦ „Варна“ от Ахмед Доган.
Тук, на секундата, всеки един от нас трябва да се засрами, че все още не е инвестирал в българската икономика, купувайки си ТЕЦ, ВЕЦ, а защо не и АЕЦ – въпрос, явно на нива на патриотизма. Също толкова логично е обаче – след няколко примигвания, докато асимилираме чутото, да го подредим в парадигмата на случващото се в държавата. Как например да поставим на една плоскост горестните молби на земеделския министър към големите вериги да не надуват цената на хляба, защото домакинствата няма да могат да го понесат с призивите на М.К. към същите тези домакинства да инвестират в ТЕЦ-ове.
Чува ли се въобще какви ги говори Карадайъ?! Или може би ние не сме в състояние да го разберем? Възможно е призивът да е сложна метафора, чиято символика да ни убягва и чийто код единствено М.К. знае. Разбира се, някой по-прагматичен и земен би предположил, че господинът просто е почерпен и не знае какво говори. Но не става – все пак е казано в средата на деня, а пък и ние вярваме в доброто у хората.
Упорити сме обаче и продължаваме да търсим какво стои зад думите. Авангардно чувство за хумор, което не успяваме да уловим или откровен цинизъм, наглост и безхаберие? Кое от двете? Все пак става въпрос за послание към гражданите на най-бедната страна в ЕС, за които предизвикателство е придобиването на 10-годишна дизелка от Германия и отиването на море, примерно.
Е, има и други слоеве на обществото ни, където си подхвърлят ТЕЦ-овете като бонбонки, дали пък на тях не говори М.К.? Този текст обаче не е социален, той по-скоро се интересува от стойността на думите и употребата им от публични личности, чиято работа е да го правят често. А от начина на артикулация можем да си направим извода, че г-н Карадайъ обмисля внимателно всяко едно казано нещо и това прави мистерията още по-голяма.
Можем ли да прикачим тези съждения към други, изречени по-рано – че ДПС са най-подготвени за властта и че Ахмед Доган е историческа личност и фактор в глобалната политика. Май те нямат особена връзка с инвестирането в ТЕЦ. Но пък са пример за надутост и безпардонност в говоренето, както и за последователно налагане на някакъв мит, който в даден момент, ако се наложи, да стане реалност.
Дали пък тази ситуация не е резултат от това, че електоратът на г-н М.К. знае каквото трябва да знае и което познание не може да бъде разклатено от няколко изречени не на място думи. Дори напротив, въпросният електорат явно има нужда от още по-мащабно митологизиране на мита. Вероятно в полето на тази логика могат без противопоставяне да съществуват заедно и хлябът, и ТЕЦ-ът. Лесно щеше да е, ако Мария Антоанета наистина бе изрекла това за хляба и пастите, но, уви, то й е приписано и този текст няма как да се направи на остроумен, оформяйки подобно съждение.
Тъжното е, че за пореден път тотално се игнорират чувствата и състоянието на хората. Тази, които слушат и чуват, но които вече нямат енергия и сили да се ядосат и противопоставят на наглостта и бездушието.
Ако можем поне единствено да се въоръжим с търпение и стоицизъм. А най-добре – да запушим ушите си, щом едно нещо не е чуто, значи не съществува. Обидно е, но сигурно ще подейства.