На пръв поглед президентката на френската крайна десница Национален фронт не дава никакви външни признаци на нарцисизъм. Тя не изглежда да е в екстаз пред собствения си образ. , пише списание "Нувел обсерватьор", чийто последен брой е посветен на Марин льо Пен под заглавие "Марин льо Пен - между Жана д'Арк и Путин". Още по-лошо: тя се смята за предназначена да "спаси Франция". Ни повече, ни по-малко. За нещо като Жана д'Арк.
Все по-явна става обаче проявата на мегаломанските й отклонения. На митингите тя казва "моят народ", сякаш французите вече й принадлежат. На 1 май на същите тези французи Ль Пен заяви: "Не ме разочаровайте", говорейки за предстоящите евроизбори, като че ли тя ги владее. Сигурно обаче, е това, че Льо Пен вярва в своята съдба. За разлика от баща си, който никога не е вярвал, че някога ще стане президент на Франция и ще овладее Елисейския дворец и който се държи като въжеиграч, Марин льо Пен се чувства като посочена от историята. Все едно някоя гледачка й е казала: "Ти ще бъдеш президент", а тя е повярвала на това и го е приела за истински сценарий. Мегаломанията и авторитарността й я карат да мисли за едно - да стане президент на Франция.
Жана д'Арк не е единственият образец на Льо Пен. Тя има поне още два - генерал дьо Гол, а вторият - руския президент Владимир Путин.