КЗК спря поредната комбинация на г-н Георги Христозов в ТЕЦ „Марица изток 2“

24 July 2013

С Решение № 817 от 11 юли 2013г., Комисията за защита на конкуренцията спря процедурата по договаряне БЕЗ обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Обследване и техническа експертиза относно използваната технология при проектиране и изграждане на сероочистващи инсталации на енергийни блокове 5 и 6, съгласно технически изисквания” в ТЕЦ „Марица Изток 2“. Междувременно, със свое определение № 700 / 12.06.2013г., по преписка № КЗК – 622/2013г., Комисията за защита на конкуренцията наложи временна мярка „спиране” на същата тази процедура.

Това е поредният случай, в който печално известният доскорошен изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, Георги Христозов е сътворил невъобразим безпорядък. Самото название на обществената поръчка, която е трябвало да бъде договорена БЕЗ обявление, звучи абсурдно. За какво обследване и техническа експертиза на използуваната технология в сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Марица изток 2“ става дума и за кога ще се прави то? Та сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Марица изток 2“ са отдавна в експлоатация!?

 

Нещо повече, на фронтпейджа на официалния сайт на топлоцентралата, в раздела „Отличия“ (!) грее, мига и святка „Разрешение за ползване на СОИ 5-6“ (Разрешение за позване СТ 05 – 682 от 16 април 2013 г., http://www.tpp2.com/userfiles/File/Razreshenie-za-Polzvane_SOI-5-6_Etap-3.pdf ). С каква цел тепърва ще се проучват използуваните технологии за сероочистващите инсталации остава загадка. Може би, за да се похарчи някой и друг държавен лев или евро, адресиран към точно определен „проучвател“ и технически експерт? Въпросът е почти риторичен, но на този етап спирам да питам, защото на някого може да му хрумне идеята да ме разхожда из съдебните зали. Не че ме е страх, но все пак времето спада към абсолютно невъзстановимите ресурси ...

 

Производството в Комисията за защита на конкуренцията (преписка № КЗК - 622/03.06.2013г.) е образувано във връзка с постъпила жалба от „Българска енергетична компания“ АД срещу Решение № 16 на изпълнителния директор на ТЕЦ „Марица изток 2“ за откриване на процедура за договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка с посочения по-горе предмет. Решението е следствие от Протокол №14 от 21.05.2013 г. на Съвета на директорите на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД.На 23 май 2013г. на електронната страница на Регистъра за обществени поръчки към Агенцията за обществени поръчки (АОП) е публикувано Решение № 16 от Протокол № 14 от 21.05.2013г. на Съвета на директорите на „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, с което е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез договаряне без обявление.

 

Решението е публикувано в регистъра на Агенцията за обществени поръчки под № 00246-2013-0049 от 23.05.2013г. Тъй като видът на избраната от възложителя процедура по Закона за обществените поръчки е „договаряне без обявление“, от „Българска енергетична компания“ АД твърдят, че не могат да се снабдят с документация и покана за участие в договарянето. Документация и покана са изпратени само на едно, единствено юридическо лице - BUREAU VERITAS 67/71 BD DU CHATEAU 92200 NEUILLY- SUR-SEINE ФРАНЦИЯ. Малко по-горе, споменах за евентуалната възможност, цялата обществена поръчка да е с цел определен проучвател да „усвои“ определени средства. Факт е, че на преговори е поканен само посочения в предишния ред контрагент ...

 

Едновременно с това от „Българска енергетична компания“ АД основателно твърдят, че имат всички основания да смятат, че могат изискванията за такава поръчка. Действително, предметът на дейност на „Българска енергетична компания” АД е свързан с дейности в областта на енергетиката, въвеждането в експлоатация на технологични мощности, обследването на енергийни съоръжения, технологии за изграждане на такива съоръжения и други подобни.

 

От компанията са напълно запознати и компетентни в областта на така наречената технология за мокро сероочистване, по която са изградени сероочистващите инсталации на пети и шести блок в „ТЕЦ Марица изток 2". По този начин, предметът на дейност и компетентностите на дружеството се препокриват напълно с предмета на обществената поръчка.Съвсем логично от „Българска енергетична компания” АД заявяват, че имат икономически, търговски и професионален интерес от получаването на обявената поръчка, както и че с начина, мотивите и процедурата по която е открита обществената поръчка, пред компанията се създават неоправдани и незаконосъобразни пречки за участие в процедурата.

 

Проблемът на инициаторите на въпросната странна обществена поръчка е, че процедурата е обявена уж в съответствие с разпоредбата на чл.103, ал.2, т.3 от Закона за обществените поръчки, но всъщност, тя е приложена незаконосъобразно и неправилно. Според цитираната разпоредба, възложителят може да вземе решение за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без обявление, само когато е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от настъпване на събитие от извънреден характер, което възложителят при полагане на дължимата грижа не е могъл или не е бил длъжен да предвиди или предотврати и за преодоляването на което не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура, или на процедура на договаряне с обявление.

 

Прилагането на процедура на договаряне без обявление е допустимо само като изключение и е зависимо само от наличието на изчерпателно посочените в закона основания.Основанието, на което възложителят „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД се е позовал, за да открие процедурата за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без обявление е вече споменатият вече неколкократно член 103, алинея 2, точка 3 от Закона за обществените поръчки.

 

За да се приложи тази разпоредба, законодателят е предвидил необходимостта да бъдат едновременно (на юридически език - „кумулативно“) изпълнени пет отделни предпоставки:

да е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия,

събитие от извънреден характер,

причинно-следствена връзка между неотложните действия и събитието от извънреден характер,

възложителят при полагане на дължимата грижа трябва да не е могъл или да не е бил длъжен да предвиди или предотврати това събитиеза преодоляването на което събитие да не могат да бъдат спазени сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление.

 

За да не възникват никакви двусмислия, понятието „събитие от извънреден характер" е пределно ясно формулирано §.1, т.28а от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки: "Събитие от извънреден характер" е природно бедствие, авария или катастрофа, както и друго събитие, което непосредствено застрашава живота и здравето на хората или околната среда."В Регистъра за обществени поръчки, възложителят – ТЕЦ „Марица изток 2“ е изложил своите мотиви, които тук се привеждат дословно:

 

Във връзка със спорове относно правата върху технологията за СОИ по мокър варовиков метод при проектиране и изграждане на абсорбер, са заведени дела пред КЗК и ВАС от страна на Alstom Power Italy S.p.A срещу Консорциум ,,Идреко- Инсигма". В резултат е инициирана процедура от Европейската комисия, свързана със суспендиране на фондовете за този проект, съгласно Регламент на Съвета (ЕК) № 1164/94 от 16 май 1994 г., учредяващ Кохезионния Фонд, до окончателното произнасяне на Комисията междинните плащания по проекта са преустановени, като „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД поема всички разходи по изпълнението на проекта. Към настоящия момент все още Европейската комисия не се е произнесла относно сумите по предвиденото финансиране на проекта, като има и висящо производство пред 5-членен състав на ВАС относно правата на интелектуална собственост върху използваната технология. През ноември 2012 г. „ ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД получава иск от Alstom Power Italy S.p.A за нарушаване на правата им на интелектуална собственост, с който се претендира за дължима сумата от над 3,9 милиона щатски долара. Позовават се на приключил в полза на Alstom Power Italy S.p.A съдебен процес пред Международния арбитражен съд в Сингапур, заключаващ, че отпечатъкът на технологията на Alstom личи в няколко китайски проекта, извършени от Insigma дълго след прекратяването на Лицензионното споразумение между двете страни от 2005г. Alstom претендира, че проектните документи за „ ТЕЦ Марица Изток 2" съдържат много подобни доказателства за използването на конфиденциална информация, софтуер и инструменти - обект на собственост на Alstom. Предвид сложността на проекта, неуредените към момента финансови отношения с Изпълнителя относно гаранционни и мораторни претенции, неяснотата относно финансирането по ИСПА мярка, както u претенциите към дружеството за нарушаване на правата на интелектуална собственост от страна на Alstom Power Italy S.p.A, възниква неотложна необходимост от експертно обследване и техническа експертиза относно използваната технология при проектиране и изграждане на СОИ. Водените съдебни спорове и проверки от Европейската комисия, както и предявения иск за обезщетение за нарушено право на интелектуална собственост представляват непредвидено обстоятелство по смисъла на §146 от Допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки - а именно обстоятелства възникнат след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението на договора при договорените условия. Налице е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от настъпване на събитие от извънреден характер и за преодоляването на което не могат да бъдат спазени срокове за провеждане на друг вид процедура освен процедура на договаряне без обявление, съгласно чл. 103, an. 2, т.3 от ЗОП. "

 

Мотивите са доста дълги и не много лесни за четене, камо ли за запомняне, но и за лаиците е ясно, че те се различават драматично от предписаното в допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. Съвсем отделен въпрос е, че от „Българска енергетична компания“ АД оспорват и изложеното в мотивите, като твърдят, че то „не отговаря на действителното фактическо и правно положение, т.е. е невярно“. Много по-важно е обаче, че петте предпоставки за които стана дума по-горе отсъствуват.

 

Нито едно от описаните в мотивите събития не може да се квалифицира като бедствие, авария или катастрофа. Изобщо не е налице непосредствено застрашаване на живота и здравето на хора или пък заплаха за състоянието на околната среда. Няма и как да има, след като всъщност става дума за търговски спор между две компании, който между другото вече е решен окончателно от съда. Събитие от извънреден характер по смисъла на Закона за обществените поръчки няма. На всичкото отгоре, дори и събитията, описани в мотивите, не само са могли да бъдат предвидени, но дори са били известни на възложителя от дълго време.

 

Комисията за защита на конкуренцията констатира, че „разгледана по същество жалбата е основателна“. От КЗК постановяват, че „след извършеното проучване по преписката, въз основа на твърденията и възраженията на двете страни по преписката, въз основа на представените доказателства, КЗК приема, че хипотезата на чл. 103, ал. 2, т. 3 ЗОП не е изпълнена, поради което актът за откриване на процедура на договаряне без обявление се явява незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон“.

 

КЗК приема, че „фактическата обстановка към момента на постановяване на обжалвания акт, а именно наличието на множество правни спорове с различен предмет и подведомственост, не дава основание за обявяване на обществена поръчка на основание чл. 103, ал. 2, т. 3 от ЗОП“.В конкретния случай КЗК приема, че не са изпълнени условията, които предвижда ЗОП, за да се приемат за основателни възраженията на възложителя. От изложеното в мотивите на процесния акт, както и в депозираното становище по преписката от страна на възложителя, КЗК приема, че не е изпълнена дефиницията на събитие с извънреден характер, не са налице хипотезите на природно бедствие, авария, катастрофа, друго събитие, което непосредствено застрашава живота и здравето на хората или околната среда, поради което доводите по отношение на съществуващи правни спорове с предмет различни правоотношения между възложителя, други субекти и възможни изпълнители, както и институции, „не съставляват събитие от извънреден характер, наличието на което може да обуслови избор на процедура на договаряне без обявление“.

 

Отделяме толкова внимание на това решение на КЗК по няколко причини. На първо място, случаят е безподобен  като пример за прокарване на процедура по договаряне БЕЗ обявление за възлагане на обществена поръчка. Това е сучай, в който Комисията за защита на конкуренцията не е открила липса на някоя от петте предпоставки предвидени в закона. Напротив, КЗК не е открила НИТО една от петте предпоставки да се намира в мотивите на ТЕЦ „Марица изток 2“.

 

На второ място, като говорим за мотивите на ТЕЦ „Марица изток 2“, трябва пак да констатираме, че става дума за доскорошния изпълнителен директор Георги Христозов, чието назначаване на ръководна позиция в БЕХ породи истински залп от протести и остри възражения сред обществеността и гилдията на енергетиците. Протестите се дължаха на разкритията на „Журналисти против корупцията“. Разкритията показваха, че от една страна има сериозни съмнения в законнността на начина по който г-н Георги Христозов е назначен за изпълнителен директор на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД.

 

От друга страна, журналистите бяха доказали по безспорен начин, че г-н Георги Христозов няма допуск до изискваното ниво на класифицирана информация. Години на ред той управлява  ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, като сам си е понижил изискуемото ниво на достъп до класифицирана информация. (Подробностите мога да се видят тук: ДАНС – БНТ – БЕХ. А трябва ли ни БЕХ ? http://www.svobodennarod.com/underground/756-dans-bnt-beh-tryabva-li-ni-beh.html от 20 юни 2013 г.).

 

Същият добър човек на бърза ръка беше изстрелян в орбита и сега вече ръководи Българският енергиен холдинг (БЕХ). Самата структура БЕХ винаги е пораждала въпроса дали изобщо съществуването й ими какъвто и да е смисъл. Твърде много хора, в това число и авторът на долните редове смятат, че БЕХ е просто един инструмент за ограбване на дружествата в енергетиката и че „бурната“ му деятелност води най-вече до декапитализацията им. С назначаването на г-н Христозов в борда на БЕХ из публичното пространство отново се разнесе ароматът на „гнили ябълки“, защото възникна сериозното съмнение, че назначението му обслужва интересите на Корпоративна търговска банка (Над КТБ и БЕХ се носи аромат на гнили ябълки, http://www.svobodennarod.com/views/876-nad-ktb-i-beh-se-nosi-aromat-na-gnili-yabalki.html от 27 юни 2013 г.).

 

С решението на КЗК от 11 юли 2013 г., пред публиката блесна поредната управленска безсмислица, дело на г-н Георги Христозов. Няма да повтарям отново съмненията, които поражда въпросната абсурдна обществена поръчка, която трябваше да се проведе без търг и без конкурс. Някой с основание би ме упрекнал, че не задавам въпроси, а задавам отговори. Г-н Георги Христозов вероятно се е разстроил от решението на КЗК, но за кратко, защото на плещите му продължава да тежи отговорността за българската енергетика като цяло. Вярно, че прокуратурата се опита да го поразтовари от тези тежки грижи, пак заради липсващият му допуск до класифицирана информация, но за сега няма данни човекът да се е оттеглил на почивка. Тъжна гледка, уважаеми читатели ...