„КОЙ” прикрива свидетел Кайлитска в деянията й

29 January 2015

В серия от публикации ви предоставяме информация за един наглед тривиален търговски спор, при който едната страна не изпълнява договорните си задължение(не заплаща уговорените лизингови вноски) и това води до сериозно влошаване на отношенията между контрахентите.

 

Като пълномощник на фирмата на съпруга си, г-жа Кайлитска  получава над 12 автомобила предоставени й  по силата на лизингов договор от „Голд лизинг”, управлявана от Явор Джиджев и Иван Станев. Известно време  тя изпълнява договорните си задължения и заплаща ежемесечно вноските си.  В един момент обаче, решава, че лизингованите автомобили са вече нейна собственост и започва да се разпорежда с тях, както намери за добре, едни биват продавани, други разглобявани и също продавани, само че на части.

 

Всичко това води до сериозно ощетяване на фирмата-лизингодател, което след период на подканяне  и изчакване решава да потърси правата си в съда. Подадени са  отделни жалби за всички обсебени автомобили – 12 на брой. Странно ,се оказва,  коренно различното отношение по еднотипни и еднообразни жалби на представителите на районна прокуратура. Вярно е, че всеки от тях е независим представител на държавното обвинение и не е обвързан с мнението на колегите си, но в случая прокурорските  интерпретации се оказват наистина много.

 

По една от подадените жалби, представител на районната прокуратура с постановление отказва да образува досъдебно производство с мотива, че в жалбата не се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер и, че се касае се за гражданско-правни отношения, породени от сключен договор, които следва да бъдат уредени по реда на гражданското законодателство.

 

По друга жалба, прокурорът също отказва образуването на производство със същия мотив, но след обжалване и отмяна на отказа от СГП в крайна сметка досъдебното производство е стартирано.

 

По две други преписки производства се образуват от районните прокурори, но биват спрени. Общото между двете  производства е причината за спирането им – липсата на информация за местонахождението на Теменужка Кайлитска. Основанията посочени от представителите на държавното обвинение обаче са различни предвид факта, че по едното производство тя е привлечена като обвиняем, а по другото тя се явява свидетел, тъй като неправилно се води срещу неизвестен извършител. В единия случай, спирането е основано на невъзможността да бъде разпитан единствения свидетел очевидец на престъплението, а в другия, от факта, че разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина.

 

Постановление за прекратяване на делото пък е „присъдата” на районните прокурори по две други жалби на ощетените лица, по които са образувани наказателни производства.  

 

Едното производство е прекратено със следните мотиви: липса на подпис на лизингополучателя върху допълнително споразумение към лизинговия договор, с което се извършва цесия и встъпване в дълг; несъответствия между лизинговия договор и приложенията към него; липса на изрична покана за връщане на автомобилите. Обжалваното прекратяване  на производството пред СРС обаче е уважено, постановлението – отменено, а делото върнато на районната прокуратура за изпълнение на указанията на съда.

 

Второто прекратено производство също е върнато за доразследване , но впоследствие е спряно за не повече от една година, поради невъзможността да се разпита единствения свидетел очевидец по делото. Налудничавото в случая е продиктувано е факта, че на същия ден,когато е изготвено постановлението за сприране на производството, Теменужка Кайлитска е разпитана в качеството й на защитен свидетел от 29-ти състав  на СГС по делото  „Октопод”. Недопустимо не само от правна, а и от чисто житейска логика е основанието за спиране постановено от  представителя на държавното обвинение.

 

Едно от останалите дела е на етап разследване  на досъдебната фаза, а друго вече се гледа от  8-ми състав на СРС. 

 

Общата стойност на неполучените договорни лизингови вноски надхвърля 200 хил. лв и тази сума е отчетена без законната лихва, която се дължи при подобни случаи.