С процедурни врътки Конституционният съд (КС) остави Делян Пеевски депутат, тъй като не успя да излезе със становище по казуса. Висшите съдии не можаха да изтълкуват с единомислие текста, отнасящ се до Пеевски. Или не посмяха?
Никой от властимащите не прояви куража да каже кой е предложил медийния император за шеф на ДАНС. От множеството въпроси изскочи обаче един отговор – шефът на Конституционния съд Димитър Токушев е предложил Пеевски за следовател.
А кой предложи Токушев за шеф на Конституционния съд?
Отговорът на този въпрос е не по-малко важен, за да ни стане ясно, че живеем в неразградения комунистически двор с уж демократични институции и божем разделение на властите.
Съдиите от Конституционният съд избраха с таен вот през март 2013г. Димитър Токушев за председател на институцията. Той получи седем гласа от 12 възможни.
Димитър Токушев влезе в КС от президентската квота през 2006 година. Той бе предложен за позицията тогава от Георги Първанов.
Токушев е роден на 9 декември 1946 г. в Силистра. Той е завършил Юридическия факултет на Софийския университет и започва кариерата си в съдебната власт като районен прокурор в Пирдоп. Токушев работи в държавното обвинение до 1976 година, когато започва и академичната си кариера.
Димитър Токушев е автор е на монографията "Народния съд 1944-1945", където защитава правната легитимност на създадения от т.нар. Отечествен фронт трибунал. Той фактически оправдава репресиите, меко казано, на този „съд”.
"Създаден от първото отечественофронтовско правителство, Народният съд е орган на народнодемократичната държава. Той се провежда от името и в интерес на победилата революционна класа и е едно от най-значителните събития в нашата най-нова политическа и правна история", пише в монографията си Токушев.
Според него целта на Народния съд е била: "За да защити завоеванията на народнодемократичната революция чрез специфичните средства на наказателното право, отечественофронтовска България се нуждае от правораздавателен орган, който да утвърди нов правов ред и да удовлетвори масовото спонтанно и справедливо искане на народа за наказването на държавните и военните престъпници и техните помагачи. Извършените от тях престъпни деяния не се включват в пределите на традиционното наказателно право".
Негови студенти си припомнят с омерзение за този юридически цербер.
Ето какво споделят във форумите по повод неговото избиране за председател на КС:
„Токушев е юрист със съмнителни правни познания. Той е бивш червен прокурор по Тошово време, който обичаше да се хвали, как навремето пледирал за смъртни присъди!”
„Токушев беше изключително слаб преподавател. Изключително слаб. Мнението ми е, че като юрист също е много слаб. Пълен позор е, че е член на КС, но да не забравяме, че е човек на Гоце. Няма как да очакваме от Гоце да налага кадърни хора. Токушев си няма хал-хабер от философия, философия на правото, права на човека и т.н., които са толкова важни за един член на КС. Лошото е, че го избират и за председател.”
„Това беше преподавателят, при когото една студентка се разплакала по време на изпит, а той казал: "Колежке, аз съм пледирал за няколко смъртни присъди.”
„Случката беше по-иначе. Една колежка се опита с реване да го разчувства да не я къса. А този тип и вика, абе аз съм пледирал за три смъртни присъди и съм ги получил, ти се опитваш с рев да ме впечатлиш!”
„Този верен комунист на Вишински що не го проверят за връзки с ДС, но мисля, че е навирил къдрав гребен, защото досието му е заличено.
Което е родено, ще умре; което е събрано, ще се разпръсне; което е натрупано, ще се изразходва; което е построено, ще се разруши; и което е било високо, ще стане ниско.”
„Да обобщим - докато хората се разхождат по улицата и викат нещо, другарите стягат редиците на съда. Той ще ги оправдае за всяка разкрита далавера. Атаката трябва да е и пред съда. Леле как ще завият на умряло, ако утре бъде обсаден Софийския градски съд и Съдебната палата. Там им е силицата на крадците от прехода. Оттам им е силата и наглостта.”
„Не ми е лошо мнението за него като преподавател той преподава в така да се каже - началното образование в специалността право, а именно ИБДП (история на българската държава и право). От името на дисциплината е ясно какво изучава и че с по-подробни познания по право (които са още пресни при първокурсниците) не е много сложно да се издържи изпита с добър резултат. Но като изпитващ - пушеше в лицата на хората, по-лабилните психически понякога наистина не издържаха, но ако си спокоен, няма проблеми, а и това е един добър тренинг за това как се работи под напрежение.”
„Ще се изкажа не за знанията му, а за неговия характер.
Най-неприятният асистент в моята студентска практика... Не само заради черните очила, които никога не сваляше... Държеше се отвратително, ехидно, нагло, безпардонно - с една дума - ПРОСТАШКО! Но не някакво обикновено просташко поведение, а суперпросташко!”
„И на мен ми е бил асистент.Водеше упражнения по История на българската държава и право.Всички му викахме Догушев. Всички му се подигравахме още тогава, а той стигна не само до член на КС, ами и негов председател. Не съм чувала никога да се е обвързвал с мафии и други подобни като някой други кандидати, но все пак си беше един посредствен юрист и едва ли се е променил много.”
Мненията на бившите му студенти са просто щрихи към образа на шефа на КС. Но монографията му като правна защита на „народния съд” би трябвало да е достатъчна този човек да не бъде избиран в най-висшия орган на съдебната система.
Но когато го избраха нямаше протести! А трябваше!