Станислав Трифонов, по известен като Слави Трифонов или „Дългия“, от много време ходи по ръба. Най-вероятно осъзнато, тъй като е опитен телевизионер и продуцент.
Обратното би било притеснително и смущаващо.
Шефът на „Шоуто на Слави“ няма как да не е предполагал, че в един момент тенджерата ще прелее и някъде ще даде накъсо.
Дори може да се твърди, че bTV го изтърпяха много повече от нормалното.
В тоя ред на мисли беше напълно задължително да вземат решение за спиране на това шоу, полупревърнато от водещ и сценаристи в публицистично предаване, надхвърлящо значително формАта на политическа и друга сатира.
Иницииране на референдум, рекламирането му, внушения, призиви и заплахи – всичко това се лее месеци наред от ефира, докато в същото време шефовете на телевизията демонстрираха завиден стоицизъм и търпение.
Дали Слави слиза завинаги от ефира на bTV не се знае, все пак са намесени договори, ангажименти и пари. Но както е видно, шоуменът (дали все още е адекватно това негово определение при положение, че той неприкрито си политиканства?) няма намерение да сваля гарда и да се отказва от фикс-идеята за мажоритарни избори.
В такъв случай разводът му с телевизията е сигурен. Това за известно време може и да го направи „мъченик“ и би му помогнало да увлече някакви маси за евентуални протести, на които обаче не трябва да бъде обръщано никакво внимание. Защото не може да има по-лумпенски натиск от този, който в момента Трифонов налага спрямо още несъбралия се парламент. След цялата тази поредица от извънредни избори да искаш нови и то по някаква авантюристична мажоритарна система си е диагноза.
На Слави и предаването му никак няма да е комфортно, ако слязат от ефира на bTV, тъй като едва ли друга медия може да му осигури ресурс, близък до този, с който в момента разполага. Чу се, че някаква кабеларка от Бургас го кани. Смях. От големите телевизии не е реалистично да очаква оферта, освен ако не преформатира шоуто си в някакво публицистично предаване и да кандидатства с него.
В интерес на истината, едва сега Трифонов ще попадне в нормална и реална обстановка и ще му се наложи да агитира и отстоява идеите си без помощта на праймтайма на национална телевизия.
При всички положения Слави сгреши и обърка тактиката. Щом толкова му се иска, трябваше да поеме дълбоко въздух, да остави телевизията, да сформира партия и сега твърде вероятно щеше да е в парламента. Където много по-лесно – и където му е мястото, можеше да се бори за мажоритарната си кауза.
Сега е твърде късно, проблемите в държавата се трупат и трябва да се върши работа. Трифонов просто не е включен в дневния ред, това е.
А и за какво? Настоящата проекция на мажоритарно избиране – преференциите, показаха за пореден път сериозни дефекти, някои от които комични. А и да припомним – за пореден път, „референдумът на Слави“ успя единствено защото се проведе заедно с президентския вот. Ако не беше така, резултатът му щеше да е тъжен и жалък. Факт.
Остава да разберем с какво bTV ще запълни овакантеното място в програмата си и да проверим каква е зависимостта между ефирен образ и популярност. С други думи – кога ще започнем да задаваме въпроса – „Кой беше Слави?“.