"Не искам никакво съмнение, че нещо не е както трябва, грам съмнение не искам. Много ясни, прозрачни правила! Да отпадне всякакъв дебат дали е защитен общественият интерес и публичните средства! Това е към всички. Ако трябва – повече медии, повече публичност, но да се знае всеки лев, че е отишъл за това, което трябва."
Думите са на премиера Бойко Борисов пред министрите му по време на заседението на кабинета тази сряда. От три дни министър-председателят се мъчи да ни накара да повярваме, че става безкомпромисен не просто към корупцията, а дори и към най-малките съмнения за корупция.
Как така изведнъж? Защо точно сега? Какво се е случило? - се чуди всеки, който виждаше сянката на модела "Пеевски" зад проекти, медии, сделки, поръчки месеци и години преди Борисов да ги "забележи".
Всичко започна със зрелищна демонстрация в понеделник, когато от правителството дойде съобщението, че Борисов е разпоредил спирането на търга на обща стойност около 800 млн.лева за магистрала "Хемус"...И докато пряко отговорните за обществената поръчка обясняваха, че е заради липса на пари, премиерът изясни от Прага, че всъщност е заради съмненията, че спечелилите фирми са свързани с Пеевски и Валентин Златев. И съобщи още, че той лично наредил на финансовия министър да поиска от разследващата фирма докладът за КТБ да стане публичен.
През следващите дни по заповед на Борисов паднаха още поръчки (включително и докато пиша този текст, чувам че нарежданията на премиера са стигнали и до кметовете на Варна и Бургас за търгове за 158 млн. лева).
А нарежда ли някой на премиера
"Чух, че някакви гадове са казали, че едва ли не външни посолства или партньори ми били казали да спра конкурса. Това са гадове, които лъжат, мамят, медии-бухалки и негодници."
С този бляскав емоционален изблик Борисов още в понеделник вечер изрази възмущението си от твърдения, че други му били подсказали да спре обществената поръчка за "Хемус".
И докато мнозина се чудехме какво е отключило гнева на лидера премиер, за да се излее в тази нелидерска лексика и има ли нещо общо с неделния му разговор с Ангела Меркел; И докато разгадавахме заканата му ("И трябва да им кажа, че няма да им се дам изобщо, и на едните и на другите" - на кого няма да се даде, кои са едните и другите), дойде информацията, че на среща с румънския премиер Дачиан Чолош председателят на ЕК Жан Клод Юнкер е дал да се разбере, че България и Румъния може да бъдат разделени в наблюдението на напредъка в правосъдието и вътрешния ред.
Съвпадението с "детайла от Брюксел" на яркия демарш на премиера в полето на обществените поръчки и в скандала КТБ неизбежно поставя въпроса: дали той наистина иска осветяване и разкъсване на всички мрежи, оплели икономика и политика (доколкото има икономика и политика на територията ни) чрез изсветляване на бизнеса, усвояващ големите пари за строителство от ЕС и от хазната; дали е заинтересуван от осветяване на оня или онези, които спечелиха от срутването на КТБ и наистина ли премиерът очаква ("надявам се, доколкото го познавам") от главния прокурор безпристрастно разследване на отговорните...
Оцеляване във властта и лидерство на обществения интерес са различни неща
С други думи: За да повярваме, че премиерът иска промяна по същество във взаимоотношенията на видимата политическа власт и невидимата власт в сянка, не са достатъчни резките жестове. Те са само спасителните пояси в имиджови кризи. "Пеевски - Доган" вече тежат и корозират ореола на лидера, а рано или късно идват избори. И разграничаването става неизбежно: лидерът лично разваля търговете, в името на обществения интерес, за да няма съмнения, че са обслужвали Пеевски - името, което Борисов довчера дори не споменаваше!
Шапо, мосю! Премиерът ни е висока класа!
Да, премиерът наистина е висока класа - в печеленето на народния възторг. "И едните и другите" не заслужават доверие, затова той няма да се даде "нито на едните нито на другите", той е, който се бори за чиста икономика и демократичен ред - това е лидерстването на публичния образ. Но лидерстването на обществения интерес е друга бира.
Ако държи да му повярваме, Бойко Борисов трябва да се върне назад, но не много - а в 2014, и да си спомни как е видял върховенството на закона докато е бил в опозиция на Доган/Пеевски ("Доган пръв разбра, че който има контрол над съдебната власт и има медийна империя, може да управлява"). И след като си спомни това, да обясни защо предпочете да стане и остане част от картината, от която се е възмущавал.
Защото промяна по същество означава върховенство на правото и закона, а не разваляне на сделки когато както дойде според нуждата от освежаване на публичния образ. В българския случай върховенство на закона би значело разкъсване на възлите от политическа, икономическа и медийна власт и гаранция за независим съд и отговорна и отчетна прокуратура.
Не премиерът, който и да е той, да раздава финалните истини за законност на обществените поръчки в правовата държава, нито за фалита на една банка.
Финалните истини са право на независимя съд, на отговорната и независима прокуратура. Досега премиерът Борисов даде да се разбере, че не може да си позволи да допусне това. Не смее да управлява открито и да носи отговорност - пак открито, без да си пазят взаимно личните гърбове с главния прокурор. И направи своя избор - пред реформата на съдебната власт избра волята на главния прокурор да не бъде докосвана прокуратурата.
И сега - загърбвайки този свой избор, опитва върху пясъчната основа на своята нерешителност с няколко резки замашки да си изгради образа на волевия смел държавник, загрижен за обществения интерес.
Тежка лидерска недостатъчност, ако лидерство означава отговорност
Лидерството изисква кураж, откритост, отговорност и изключва страх. Оттук е емоционалният изблик. Лидерство без ясна и открита отговорност е фикция (за разлика от Орбан и Качински, дори ако тяхната отговорност е с негативен знак). А нашият кораб се носи без посока и визия и се крепи от един мотив - опазване на властта.
П.С. Докато довършвам коментара, чувам премиера от Брюксел. "Чух, че някои казват, че отнякъде ми било казано (да спре поръчките, да разсекрети доклада за КТБ - бел. ред.) Ако ми намерят човек, който да каже - институция или каквото и да било, веднага пред вас подавам оставката." И още: "Нямам никаква зависимост и ще ви го докажа, ако някой още не се е убедил в това".
Слушам внимателно и вярвам в болезнено искреното му желание ние да повярваме в неговата пълна независимост. Остава само една крачка още: Да огласи кой му прати есемеса от Висшия съдебен съвет и да препоръча на главния прокурор и факторите от ВСС да извършат обективна проверка на скандала "Яневагейт", дори ако той самият е имал участие, а ГЕРБ да изправи съюзниците си пред ултиматум - или нова поправка на Конституцията, или слизате от властта и отивате на избори.
Източник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/02/18/2705638_koga_shte_poviarvame_na_borisov/