Ето каква информация можете да намерите за Кения в информативни интернетски сайтове: „На територията на Кения са открити едни от най-древните останки от представители на човешкия род. През 7 век по бреговете на Кения възникват арабски и африкански селища от народността банту. От 11 до 15 век се появяват първите градове-държави. През 1497 в територията на днешна Кения проникват португалците. През 19 век навлизат германци и англичани. През 1895 Кения става британски протекторат, а през 1920 – британска колония. През 1925 Дж. Кениата застава начело на националноосвободителното движение. През 1952 избухва въоръжено антиколониално въстание. През 1960 е основана партията Национален съюз на африканците в Кения. На 12 декември 1963 Кения получава независимост, а от 1964 става република. През 1978 президент става Д. А. Мой, който установява еднопартийно управление. През 1991 е възстановена многопартийната система. През 2002 президент става М. Кибаки,като преизбрането му за втори мандат през 2007 е последвано от кървави безредици. Кения е членка на Организацията за африканско единство и ООН.“ Край на цитата, който никога няма да прочета отново, защото за мен Кения е много повече от дати, кървави събития и психопатични диктатори.
Кения за мен е сърцето на Африка, със знойния си трептящ въздух, крясъка на маймуните, рева на големите котки и тътена от стъпките на слоновете. Кения е екзотичен сън за много хора, но реално убежище и последен шанс за много животински видове. Въпреки нескончаемите катаклизми, разтърсващи Африка, Кения е една от малкото държави с множество резервати и паркове, където лъвовете са наистина царе, маймуните – гръмогласни досадници, а антилопите – грациозни спринтьори. Тук жирафите се разхождат елегантно като пенсионирани балерини, а слоновете и носорозите крачат спокойно, защото бракониерите се наказват със смърт.
Тук национални паркове са толкова много, че е трудно човек да ги изброи, камо ли да ги обходи. Найроби е първият, основан през 1946 година. На територията на резервата свободно се разхождат лъвове, носорози, гепарди, антилопи, газели, маймуни и много влечуги. Реката Ати приютява хипопотами и крокодили, а около нея живеят над четиристотин вида птици. Тук на водопой идват големи семейства жирафи, внушителни стада зебри и антилопи, които се освежават редом с подозрителните щрауси.
Езерото Накуру е покрито с огромни ята розови фламинго. Основната цел на парка е да запази популацията на над 400 вида от тези изящни птици. Освен фламингото, езерото приютява и корморани, сини рибарчета и пеликани, сред които бавно и достолепно плуват хипопотами и елегантни блатни африкански антилопи. Тук е мястото, където белият и черният носорог имат шансове да се размножават и да запазят вида си от изчезване.
Цаво е земята на червените слонове. Те не са излезли нито от приказките, нито от наркомански халюцинации. Цветът им се дължи на тъмночервената глинеста почва, прахът от която покрива телата на гигантите. Цаво е поредният животински рай в Африка, който приютява хипопотами, крокодили, газели, зебри, жирафи, маймуни и хиляди птици, които се наслаждават както на водата, така и на акациевите и палмови дървета. Паркът е известен и с горещите минерални извори Мзима, от където извира прясна газирана вода. Килиманджаро е най-високата планина в Африка с височина от 5895 м. Най-високата му точка е връх Ухуру , по-известен като Кибо. В най-ниските части на планината растат екваториални гори, преминаващи в тропически, следвани от характерна за саваните флора. Обявената за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО планина Кения е втора след Килиманджаро. Най-високият й връх е 5199 м. Върховете й са покрити с глетчери, които постепенно преминават в гори, обсипани от езера и минерални извори. Тук се срещат едри африкански антилопи, зебри, слонове, бизони, а в гористите части необезпокоявани се разхождат няколко вида маймуни. През сухия сезон дивите животни от ниските части като леопарди, хиени и носорози се изкачват нагоре в планината, където снегът е единственият източник на вода.
Планината Елгон е третата по височина планина в Източна Африка. Тя е поредният изгаснал вулкан и се извисява на 4321 метра. Това е единственото място, където човек може да види стадо от над 100 слона, които идват тук, за да се „заредят“ със сол. Така наречените слонски пещери осигуряват на тези невероятни великани необходимите минерали, в това число и важният за тях натрий. Елгон предлага и други атракции като множество водопади, пещери с древните рисунки и горещи извори, бълбукащи в кратера на изгасналия вулкан.