6 June 2013
Кой на кого служи - държавата на гражданите или гражданите на държавата? Този риторичен въпрос има своя български отговор.
По нашенската традиция държавата се изживява като началник, а нейните служители се съобразяват единствено с политическата конюнктура. Доказателство за това е съществуването на така наречените независими или обществени институции. Неусетно те се превърнаха в абсолютно излишни. Без да имам претенции за изчерпателност, от пръв поглед се набиват в очи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Национална агенция "Приходи"(НАП), Националният осигурителен институт (НОИ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Панаирите, които се разиграха около цената на тока от зимата насам, разбира се, фокусираха вниманието върху енергийния и водния регулатор. Откакто тази структура бе създадена, за никого не беше тайна, че тя не изпълнява ролята си на "омбудсман" в енергетиката, за какъвто е предопределена. "Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е създадена по един от най-добрите европейски модели", миналата година председателят й Ангел Семерджиев, който позорно бе отстранен от поста си след непрестанните протести на потребителите през зимата. Повод за изказването му бе предложението на ДСБ за по-строг контрол върху регулаторите, между които и ДКЕВР. „Тенденцията е да се засилва независимостта на регулатора, особено от политически решения”, допълни Семерджиев. Да, ДКЕВР е независима от политически решения, но на политическите сили в опозиция. Веднага след създаването на комисията "по най-добрия европейски модел" неговите председатели възприеха един прост номер - най-напред "вдигат топката" на увеличение на цените до главоломен процент, например 30%, а след това съобщават, че са притиснали компаниите да намалят на 12-13. Този номер минаваше години наред, докато чашата на търпението не преля. В общественото съзнание този орган и до днес се възприема като брокер между правителството и енергопроизводители и енергопреносните компании. Дори да се прокара промяната, според която ДКЕВР да се избира от парламента, думата пак ще има мнозинството. Що за независим орган е тогава ДКЕВР?
Какво да кажем за НАП? Достатъчно е да припомним, че доскорошният шеф Красимир Стефанов сега търка депутатските банки на ГЕРБ в парламента. Намирисва за политически поръчки. Каква по-голяма награда от това?
Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса също се водят обществени. НОИ оперира с парите на гражданите под вещото ръководство на трипартитен орган, в който влизат представители на синдикатите, работодателите и държавата. Това не попречи на коалицията НДСВ-ДПС да влезе там. Суперагенцията НАП, която вече събира парите и на бъдещите пенсионери, не се справя, тройната коалиция отиде по-нататък - оголените фондове се допълват с пари от данъците, които вече вероятно надминават 60%.
НЗОК пък направо се превърна в касичка на ГЕРБ, след като финансовият му министър Симеон Дянков иззе 100 млн. лева от нея в полза на Министерството на здравеопазването. Иначе и здравната каса се управлява уж също демократично - от представители на синдикати, работодатели, държава и пациентски организации.
"Българското ФБР" ДАНС пък е добър пример за това как може да се смаже една иначе добра идея, като се сложи на подчинение на вътрешния министър. Ноу-хауто за това е на Цветан Цветанов.
На всички тези и много други институции далеч не липсва административен и професионален капацитет. Те обаче по правило бездействат, но могат да се задействат напълно компетентно, когато политическата конюнктура го изисква. Политиците на власт ги превърнаха в придатъци на своите партии, които те обслужват. Разликата с тоталитарните времена е само отпадането на "член 1-ви", доколкото въобще това на практика е станало. Затова е нужна наистина огромна енергия, която да превишава тази на протестите от зимата. Но тя ще се изгуби, ако се излее в масови бунтове, защото на другия ден след тях положението пак ще е същото. Точно както става сега.
За какво им е такава държава? Гражданите трябва да бъдат много по-настъпателни, отколкото са сега и всеки ден да отстояват правата си на барикадата, зад която институциите се крият. Само така хората могат да си върнат държавата. Но едва ли по предизборните обещания на БСП да върнат България на гражданите. Въпросът е имат ли енергия за това.