Близо седмица властта мълча за поразията в Търговския регистър (ТР). Използвам това съществително име от женски род (поразия), тъй като все още не е ясно какво точно спря регистъра. Иначе, след като (ако) стане ясно ще го именуваме много по-точно – хакерска атака, гръмнали дискове (поради какво обаче, ще бъде много големият въпрос), липса на бекъпи (отново въпросчето – защо) и пр., и пр.
Мисля – и не само аз, че в момента крият истинската причина за падането на регистъра. Знаят я, Слава на Бога, но стоически мълчат. Компетентни люде под сурдинка говорят за вероятна хакерска атака, която е налазила именно бекъпите. Дали пък не е експеримент, който трябва да установи „можем ли и без Търговски регистър“ (като случката с магарето, което свикнали да не яде...).
Управленското мълчание през тези дни бе нарушено все пак от някои изразени съображения на вицето Дончев, от сентенцията на премиера Борисов – „ниски цени – калпави дискове“, от два-три залпа на опозицията и от сезирането на прокуратура и ДАНС, направено „своевременно“ от правосъдния министър Цачева. В кавичките има много ирония и поука – примерно историята със счупената стомна. Е, министърката изчака стомната да се счупи и след това пристъпи към шамарите, макар че ако това са шамари, здраве му кажи. Случаят бе използван и във все по-разгарящата се война между коалиционните партньори Сидеров и Симеонов – но извън експертния му контекст.
БСП загрижено поиска оставки, което бе подминато почти без коментар от властта – само с лек унизяващ полушум.
Днес обаче Борисов гръмна здраво, подписвайки виртуално уволнението на шефката на Агенцията по вписванията. Държавнически й отпусна 4-5 дни да оправи „поразията“, но след това е ясно, че си отива вкъщи. Тази „присъда“ идва по-малко от 24 часа след пресконференцията, която дамата даде „своевременно“ – на петия ден, след като някой дръпна шалтера на регистъра.
Деликатно можем да оценим брифинга като скандален. Най-вече заради едно словосъчетание на въпросната шефка (името й нарочно не споменаваме, няма смисъл) – „такива неща се случват“ (препоръчвам няколко пъти да бъде прочетено това, за да може да се осмисли огромната му несъстоятелност). То е и обидно, защото е изречено пред сериозен брой онлайн медии, чиито ръководства поддържат системи, подобни на инфраструктурата на Търговския регистър – дали на физически сървъри, или на виртуални, няма значение. Единствената разлика е, че Агенцията по вписванията може да си позволи да инвестира милиони (бюджетни, сиреч наши, пари), докато медиите се справят с много-много по-малко. Досега поне аз не знам някоя от тези медии да е спирала за такъв огромен период от време, както ТР. Преди години с Дир.бг се случи едно от най-страшните възможни неща – пожар. Но дир-ът успя да вдигне сървърите си за ден-два. И други онлайн медии са имали проблеми с интернет, с гръмнали дискове и т.н., но поради превантивната работа по системите си са успявали да се отърват с минимални щети.
Така че, уважаема госпожо, „такива неща НЕ се случват“, всичко останало е умиване на ръце, нозе и прочие. И в този ред на мисли напълно справедливо е решението на Борисов да се поосвежи и попромени ръководството на регистъра. Макар че имаме пълни основания да смятаме, че шефката за много кратко ще бъде ексшефка и бързо-бързо ще й се намери добро и топло местенце. Един съвет – по възможност да не е свързано и зависимо от софтуер, хардуер и други такива „–ери“.
Иначе, за политиците, които са във властта в целия този скандал има нещо изключително късметлийско и успокояващо. Електоратът в огромната си маса не е и чувал за Агенция по вписванията, за Търговски регистър и т.н. Тоест, за хората, които пускат бюлетините скандал няма. Това най-ярко може да бъде установено по класациите на новинарските сайтове за най-четени статии – изчезването на регистъра дори не е в ТОП 15. Тези, които са „в час“ и им пука са малко, а и са за малко в България- да видят роднини, това-онова и септември – самолета и беж. Така че имиджови поражения за управляващите почти няма.
Във всяка история е редно да има поука. В случая обаче ще почакаме края на приказката. Защото нито регистърът е тръгнал, нито знаем като тръгне какво ще намерим (или няма да намерим) в него. Но пък тогава почти ще сме стъпили в септември – начало на святите и неприкосновени дни и седмици на семейните манифактури за зимнина. А аз не знам правенето на лютеница да зависи от Търговския регистър. Така че – дотук с поуката.