По-долу предаваме изцяло частта, посветена на проблемите на българската енергетика, извлечена от голямо интервю, дадено от издателя Иво Прокопиев за Радио К2.
Илиана Беновска: В тази сложна координатна система, която изредих, от предсрочните парламентарни избори досега, къде е България по отношение на икономиката?
Иво Прокопиев: По отношение на икономиката бих казал, че България е доста колеблива, ако не и зле, защото това, което не успя да се постигне, е някаква ясна стратегия за преодоляване на негативните ефекти от кризата и относително ясна визия и стратегия за постигане на икономически растеж, нещо повече от това, много от достиженията, които имаше, под формата на механизми и регламенти, инвеститорско доверие в различни институции, различни договори, различни инвестиционни режими, всъщност един по един започнаха да отпадат.
Илиана Беновска: Кога ги имаше и кога ги загуби, господин Прокопиев?
Иво Прокопиев: Институционалното изграждане в България, истинското, започна през 1997 година с въвеждането на валутния борд, след това малко по малко в процеса на присъединяване към ЕС бяха изградени всички основни закони, договорни механизми, които позволиха България да стане член на съюза. Така че законовата рамка и институционалната среда в България много прилича на която и да е друга европейска държава.
Въпросът е как тези институции работят, мога да кажа, че през последните два или дори три мандата на правителства в България, имаше много сериозен отстъп от независимостта и политиката в ключови регулатори.
Илиана Беновска: Не визирате вероятно незавършения мандат на БСП – ДПС, а се връщате назад – управлението на ГЕРБ, на тройната коалиция и на НДСВ, така ли?
Иво Прокопиев: Визирам края на тройната коалиция, управлението на ГЕРБ и сегашното правителство.
Илиана Беновска: Добре, харесвате ли това, което се случва в енергетиката, откакто управлява правителството на БСП – ДПС с подкрепата на АТАКА.
Иво Прокопиев: Няма да е честно, ако само тях обвиним за събитията в енергетиката, защото тези негативни процеси, липсата на ясна политическа воля и издигането на цената на тока като свещена политическа крава, че няма значение какво се случва в сектора, тя не трябва да бъде пипана. Това нещо стана по – рано, просто управляващите продължиха да свирят на тази струна и, не мога да кажа дали умишлено, по – скоро не вярвам да е само от неразбиране, непрофесионализъм или от липса на капацитет, предизвикват може би най – сериозния хаос и дестабилизация в сектор енергетика, поне аз който си спомням от годините, когато нямаше ток, ранните години на прехода преди 20 години. Така че какъв е проблемът, проблемът е, че са смесени много роли и са смесени различни функции.
Илиана Беновска: Кой ги е смесил, можете ли да говорите малко по – конкретно, имаме министър на икономиката и енергетиката, имаме експерти, които работят доста активно от страна на БСП в парламента.
Иво Прокопиев: Вижте, министърът на икономиката и енергетиката ...
Илиана Беновска: Драгомир Стойнев.
Иво Прокопиев: Да, той е в конфликт на интереси по дефиниция, защото той е министър на икономиката и като такъв трябва да защитава инвестиционната среда и интересите на всички инвеститори в България, независимо дали са частни или държавни. В същото време като министър на енергетиката той изпълнява ролята на принципал на всички държавни енергийни предприятия, която очевидно на него много по – силно му допада и откакто той е министър, той е министър на енергетиката, нещо повече, даже според мен той е главно собственик на държавните енергийни предприятия и като такъв прави своите изказвания и мотивира своите действия.
Илиана Беновска: Само за секунда, в какъв конфликт на интереси е, затова, че иска да одържави електроразпределителните дружества.
Иво Прокопиев: Не, защото не може да се поставя един легитимен интерес, в случая на държавната компания НЕК и на държавния холдинг БЕХ, срещу хиляди други също толкова легитимни интереси на частните инвеститори в енергетиката. Това от една страна, от друга страна на ДКЕВР като че ли му е възложено да провежда социалната политика в сферата на социалните помощи за енергетика. Ролята на енергийния регулатор е да даде на участниците на пазара такава регулация, която да им позволи да съществуват, да изпълняват функциите си, да имат нормална норма на печалба без работата им да застрашава по никакъв начин енергийната система.
В момента всичко това, което казах, е оставено на заден план, основният приоритет на ДКЕВР е като че ли цената на тока да е ниска. А това, ако е проблем, то по никакъв начин не трябва да е проблем на икономическия министър, нито на енергийния регулатор, това е проблем на Министерството на труда и социалната политика чрез енергийните помощи, действително има лица, семейства и домакинства, които имат проблеми със сметките за ток, но проблемът не е, че цената на тока е висока, България има най – ниската цена на тока в целия ЕС, проблемът е, че икономиката не е развита, нивото на доходи е ниско и хората обективно не могат да плащат такива сметки.
Но решението на този проблем с енергийните помощи е във социалната програма и директното финансово подпомагане на тези домакинства, а не в субсидирането на цялата цена и разбиването на цялата енергетика, защото по този начин всъщност, чрез изкуствено поддържане на ниски цени на тока, се субсидират най – големите потребители, най – заможните домакинства, хора, които имат най – голямо потребление на ток. В момента на ток се отопляват и плувни басейни, и какво ли не, огромни къщи, защото цената е толкова ниска, че тези, които могат да си позволят, нямат никакъв стимул да инвестират в спестяване на енергия и енергийна ефективност.
Същото важи и за индустрията. Най – конкурентната европейска икономика – германската, плаща най – високите цени за ток и това не е проблем за нейната конкурентноспособност, защото те са най – енергийно ефективни. Тези неща вървят ръка за ръка, но инвестициите в енергийна ефективност и енергоспестяващи технологии са дългогодишни, изискват усилия, хиляди проекти и т.н. Изискват визия за развитие на сектора, за да може, ако една жилищна кооперация в София е изолирана, с вложени нормални технологии за спестяване на енергия, сметките за ток пак ще останат същите, с по – висока цена, но с много по – ниско потребление.
Илиана Беновска: Господин Прокопиев, в крайна сметка какво излиза, че министърът на икономиката и енергетиката и това правителство, за да изтъкнат своя приоритет социалната сфера, са готови да погазят развитието и растежа в икономиката и стратегията в енергетиката, така ли да Ви разбирам?
Иво Прокопиев: Да, за да запазят своята свещена крава – цената на тока, защото в енергийния сектор, ако гледаме общо, има приходи и разходи и когато приходите не са достатъчни, за да покриват разходите на енергийните предприятия, регулаторът трябва да увеличи цената на тока. Тази криза е предизвикана от това, че обективно има по – високи разходи в системата, поради ангажименти, които са поемани в миналото и договори, които са подписвани, разбира се има и неефективности, които, ако регулаторът успее да ги намали, би могло да няма такова увеличение на цената на тока, но не може да се казва, че по дефиниция никакво увеличение на цената на тока никога не може да има, защото по този начин казваме, че обричаме на фалит предприятията в сектора.
Илиана Беновска: Вие видяхте ли позицията на КРИБ по темата, нека да напомним, че заемахте длъжността председател на КРИБ между 2006 и 2010 година?
Иво Прокопиев: Да, видях я не само нея. В момента понеже НЕК и трите електроразпределителни дружества са огромни компании, те са само четири компании, но под тях стои верига от доставчици, подизпълнители и хиляди други фирми, които имат договори с тях за изкупуване на произведената електроенергия, така че съвсем спокойно мога да кажа, че в момента са засегнати инвестиции за може би между десет и петнайсет милиарда и интересите и работните места на десетки хиляди хора. Нормално е да има реакция не само от КРИБ, най – вече от самите инвеститори в енергетиката. Очаквам, и вероятно вече това е станало, много остра реакция от ЕК, защото този хаос и този подход политически в енергетиката, противоречи на базови ангажименти, които България е поела като страна член.
Илиана Беновска: А вярно ли е, ето ще зачета малко от позицията на КРИБ, те казват: „Още в първите дни на формирането на кабинета „Орешарски” КРИБ предупреди, че методиката за формиране на цената на тока е дълбоко погрешна и ще доведе до рязкото й повишаване, както и до неизбежен фалит на НЕК и предложи конкретен план за избягването на този сценарий”. Вярна ли е хипотезата, която върви, че НЕК се води умишлено към фалит, или към декапитализаця по – скоро, за да може активите му да се обезценят и да послужат като по – евтино обезпечение по редица сделки, които министърът на икономиката и енергетиката съобщава, че ще се случват – „Южен поток”, евентуален строеж на АЕЦ „Белене” с технология на „Уестингхаус”, евентуално строеж на 7 – ми реактор на АЕЦ „Козлодуй”?
Иво Прокопиев: Аз също съм чувал за такива конспиративни теории, но мисля, че те са конспиративни, мисля, че в крайна сметка България не може да си позволи фалит на НЕК, защото той е много важна брънка в цялата енергийна система и няма как. НЕК е също така, това, което много хора не разбират, но НЕК е основното поделение в състава на БЕХ, който съвсем наскоро емитира огромна облигация на международните пазари. Ако нещо се случи с НЕК, моментално тази облигация на международните пазари е в дефолт, това означава много лоша репутация на България като длъжник и като емитент. Отиваме съвсем близко до времената на лукановия мораториум върху изплащане на външния дълг, защото на БЕХ се гледа като на квазидържавен риск, оттам до рейтинга на държавата е само една стъпка. Така че аз смятам, че по тази причина това няма да се случи, защото има разумни хора сред управляващите, които това го разбират.
Илиана Беновска: Дали?
Иво Прокопиев: Ако изброяваме кой каква роля има, ако някой би трябвало да има ключова роля в развитието на сектор енергетика, това е енергийната комисия в парламента...
Илиана Беновска: Тя е основният генератор на промените в законите.
Иво Прокопиев: На закони и на нови регулации и на контрол върху ДКЕВР. Ако прочетете интервюто на Рамадан Аталай вчера в „Медияпул”, почти няма нещо, с което аз да не съм съгласен. Тоест той е разумен, практичен...
Илиана Беновска: Да, между другото той държи най – равновесно положение.
Иво Прокопиев: Не само това, той казва нещата такива, каквито са, и грешките такива, каквито са направени, и изхода от сегашното положение такъв, какъвто трябва да бъде. Но нищо от това, което казва, не виждаме в практическите действия на МИЕ, НЕК, БЕХ и енергийния регулатор.
Илиана Беновска: Тоест има противоречие кой управлява държавата, дали законодателят или изпълнителната власт?
Иво Прокопиев: Бих казал, че има неяснота по този въпрос, много сериозна.
Илиана Беновска: А приемате ли като правомерно предложението на КРИБ, КРИБ настоява за включването на представители на национално представителни организации на работодателите в състава на ДКЕВР и дават пример с НОИ и НЗОК?
Иво Прокопиев: Да, и такава практика има от един по – предишен състав на КРИБ, когато аз бях председател, при една от газовите кризи, ако си спомняте, тогава бяха допуснати представители на синдикатите и на работодателите в одита на „Булгаргаз”, тогава това даде много добър резултат. И още една идея, която е много валидна, идеята на инвеститорите в енергетиката и на Фотоволтаичната асоциация за международен борд за външен капацитет в осигуряване на технически капацитет, както за регулатора, така и за мениджмънта на БЕХ и НЕК и за осигуряване на нужния финасов ресурс за стабилизацията и преструктурирането на енергетиката от Европейската банка и Световната банка с участието на ЕК. В момента в тази криза на доверие и липса на идеи и компетентност според мен няма друг ход.
Илиана Беновска: А защо тази асоциация потърси тази седмица Бойко Борисов, бивш министър – председател и лидер на ГЕРБ, а не направи среща с правителството?
Иво Прокопиев: Аз не знам каква е причината, но според мен от страна на правителството няма голямо желание за срещи по тази тема с който и да е, което също е проблем, защото вече мащабите, икономическите измерения на тази енергийна криза са толкова големи, че трябва да ангажират и премиера и вицепремиера Бобева, това не е въпрос, който министърът на икономиката и енергетиката може сам да реши. Още повече, че той е в разкрачено положение, както казах, от една страна той е министър на всички инвеститори, от друга страна е министър на държавните предприятия в енергетиката.
Редактор: Теодор Дечев