Иванка Гръбчева бе голяма приятелка на екипа на вестник „Свободен народ”. Разговаряхме с часове, кореспондирахме си по имейла, но интервюта не даваше „от принципни съображения”. Казах й, че я уважавам за честността и таланта, но не споделям политическите й възгледи. Тя много се ядоса и попита за каква политика изобщо може да става дума в България. „Не знам как ще изкарам зимата с 241 лв.”, каза тя малко преди да навърши 67 години на 28 юли миналата година. Като немска възпитаничка, Иванка Гръбчева сама беше превела едно любимо стихотворение от Волф Бирман. А в него се казва:
Обичам всичко,
което имам свободата
да изоставя.
Човек обича
една държава,
една страна,
една жена,
един живот.
И поради това
малко обичат една държава,
някои - една страна,
много - една жена,
и всички - живота.
Като спомен от един талантлив човек и режисьор, с чиито филми израснаха децата, които вече имат свои деца, предлагаме този материал, базиран на разкази и писмо до вестника.
„Омерзена съм от бездушието и лицемерието на политиците ни“, споделя създателката на незабравимите ленти. Гръбчева е силно притеснена от съдбата на хората на изкуството, които живеят с мизерни пенсии. Самата тя получава 241 лв. на месец. Като нея са десетки автори на култови български филми, принудени да оцеляват в унизителна нищета.
„Мога да посоча имената на поне още двайсетина режисьори, сценаристи и оператори от моето поколение. Здравословното ми състояние не е добро и заради това не съм работоспособна. Предстои поскъпване на електроенергията, отоплението, хранителните стоки и какво ли още не. Мисълта как ще оцелея през зимния сезон сериозно ме тревожи. За жалост доживях време, в което хората, занимаващи се с изкуство, се превърнаха в бреме за собствената си държава“, казва Гръбчева. Допълва, че през целия си живот са работили скромно и всеотдайно обаче „от другата страна на камерата“ и е