Ръководителите на Реформаторския блок трябва да изоставят тактиката на поименни атаки и непременно да се фокусират върху икономическите мерки и програми, които хората очакват от тях.
Такава позиция изрази бившият премиер и доскорошен лидер на ДСБ Иван Костов пред бТВ.
Той препоръча на Реформаторския блок да разчитат внимателно съветите на хората, разположени добре към тях. "Много хора искат от тях ясно отношение към ГЕРБ и ако това е така, значи това отношение не е ясно", каза той.
Според Костов Делян Пеевски определено е демонизиран. Запитан кой демонизира Пеевски, той отговори: "Който има интерес, или на който пречи, или той сам е дал основание". И уточни, че не е работа на политическите партии да се занимават с Делян Пеевски, вместо с добруването на хората.
Преди седмица при откриването на лаборатория за анализ на рисковете в Новия български университет в София Костов каза, че в анализите на рисковете пред националната сигурност е включен и Делян Пеевски. Днес пред бТВ той потвърди, че Пеевски е рисков фактор, тъй като номинирането му за председател на ДАНС, довело до многолюдни протести в София, е сринало доверието в правителството и в мнозинството.
"Аз не искам никой да бъде демонизиран в тази страна. Това чувство е непродуктивно, то не носи абсолютно нищо, то разпалва песимизъм, негативизъм сред хората, кара ги да бъдат нещастни. Това не е европейска политика. В Европа хората не се занимават с такива персонални атаки срещу който и да е", продължи бившият премиер.
Той определи като голяма грешка ситуацията, в която политиците се занимават със сочене на имена и "сатанизиране на този или онзи". Посочи, че сам е бил сатанизиран в продължение на 15-20 години и затова знае, че това е средство на комунистическия репресивен апарат. Не бива днес политиците да се занимават с личности, а не с политики, защото когато се фокусират върху личностите, политиките остават на заден план, заключи Костов.
Костов обясни, че новата изследователска лаборатория, която ръководи, се занимава със следенето на всички "рискови знаци" - обстоятелства, които създават предпоставки за възникването на риск и щети. Даде за пример доклад за доверието в политическите институции, където изследователите трябва да определят допустимото ниво на спад на доверието в парламента.
Анализ на енергетиката пък изследвал рисковете в арбитражното дело между България и Русия за АЕЦ "Белене" и участието на консултантската компания "Уорли Парсънс", за която преди две седмици ДСБ изнесе информация, че имала общо предприятие с руската "Атомстройекспорт".
Лабораторията изследвала и отношенията и позициите на основните институции, както и на политическите партии, които са в парламента и които биха влезли в него. Два от анализите вече били предоставени на компетентните министри, които се отнесли към тях с внимание и благодарност. "Важното е, че работата по рисковете за сигурността на страната е свързана с консенсуса по въпросите на националната сигурност. Изследването на тези рискове би трябвало да интересува всички", продължи Костов. И увери, че лабораторията няма да се занимава с политическа дейност, защото ако го направи, ще се отдалечи от безпристрастния поглед на науката.
Бившият премиер, който се отказа от политическа дейност след изборите на 12 май, на които ДСБ не влезе в парламента, каза, че голямата политика не му липсва и не би се върнал в парламента, защото средата не е добра и е по-спокойно, когато човек стои настрана. Все пак човек не трябва да казва "завинаги", уточни той.
Преминаването на границата не е контролирано и в това се състои най-големият риск за състоянието на страната, каза Костов в коментар за ефектите от сирийската криза. По думите му се очаква до края на годината броят на бежанците вероятно ще достигне между 12 и 19 хиляди, но ако обстановката в Сирия и в Северна Африка след Арабската пролет не се успокои, има опасност процесът да продължи. Така рискът от бежанците бил неопределен и следователно – сред най-лошите рискове.
Костов уточни, че в българския случай не става дума за бежанци, а за незаконно пребиваващи емигранти, влезли в България нелегално. Те трудно биха могли да придобият статут на бежанци, тъй като в по-голямата си част идват от Турция, а тя се счита за сигурна трета страна, обясни той, като се позова на международни спогодби между България и Турция и на Женевската конвенция.
Посочи, че няколко последователни правителства в България не спазвали достатъчно стриктно разпоредбите на законодателството, свързано със статута на мигрантите, и че процесът въобще не се контролира. Агенцията за бежанците не може така лесно да им даде статут, защото идват от Турция, а Министерският съвет не знае дали да ги третира като хора, търсещи временна закрила, защото те нямат статут, обясни парадокса Костов и посочи, че голяма част от проблемите се дължат на пропуски в законодателството. Затова лабораторията предлагала серия от мерки към институциите в междинен доклад.
"Народното събрание е блокирало цялата процедура и не дава възможност на Министерския съвет и агенцията да действат", каза Костов и заключи: "Ако се съди по мерките, които правителството предприема, те са опортюнис