На 5 август 2014 г., г-н Иван Искров още един път потвърди позицията на БНБ срещу създаването на какавъто и да е Надзорен, Консултативен или друг комитет, посветен на проблемите в банковата група КТБ.
Той писмено отказа поканата на социалните партньори да присъствува на учредяването на Консултативния комитет за КТБ (писмо с Изх. № БНБ-97446/05.08.2014 г.). В писмото си той ехидно благодари на социалните партньори, че „при немалкото горещи теми в областта на тристранния диалог национално представителните синдикални и работодателски организации успяват да обърнат внимание и на други сектори от икономическия живот у нас“. Този стил, препоръчващ на синдикатите и работодателите образно казано да си гледат работата и да не се бъркат в банковия сектор, пронизва като червена нишка целия текст на писмото на г-н Иван Искров.
Напомняме, че на 31 юли 2014 г., председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) застъпи писмено пред социалните партньори точно противоположното мнение на застъпваното от БНБ и лично от г-н Иван Искров:
Поради особеното значение на този текст за информираността на гражданите за начина на мислене в една от най-важните институции в страната, го предаваме изцяло без каквито и да били съкращения или изменения:
Г-Н ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
ПРЕЗИДЕНТ НАКОНФЕДЕРАЦИЯТА НА
НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ
В БЪЛГАРИЯ
На Ваш изх. № 17-00-3/25.07.2014 г./вх. № БНБ-94361/25.07.2014г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,
Позволете ми преди всичко да изразя благодарността си за проявения интерес към дейността на банковия сектор и конкретната загриженост и готовност за съдействие в случая с групата на „Корпоративна търговска банка“ АД (банковата група КТБ). Забележителен е фактът, че при немалкото горещи теми в областта на тристранния диалог национално представителните синдикални и работодателски организации успяват да обърнат внимание и на други сектори от икономическия живот у нас.
Във връзка с горепосоченото Ваше писмо, както и получена на 04.08.2014 г. покана до членовете на Управителния съвет на БНБ за участие в учредяването на Консултативен комитет, който „да предлага възможни решения и да осигури прозрачност“ по отношение на предлагани и предприети действия, свързани с банковата група КТБ, след като внимателно обсъдихме въпроса, Ви уведомяваме следното:
Както Ви информирахме и с предходното наше писмо № БНБ-93870/24.07.2014 г., реализирането на Вашето предложение за назначаването от Управителя на БНБ на консултативен комитет с широко обществено участие, не е възможно съгласно действащото законодателство, което не предвижда възможност и ред за функциониране на такъв комитет.
Цитираният от Вас чл. 18, ал. 2 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) позволява създаването на консултативни съвети, които да подпомагат функциите на Управителя на БНБ. Упражняването на надзор върху банковата система, обаче не е функция на Управителя, а съгласно чл. 20, ал. 3 от ЗБНБ се осъществява от Подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, по определен в закон ред (Закона за кредитните институции).
При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закона мерки за въздействие и санкции. Упражняването на банковия надзор, включително на специалния надзор при опасност от неплатежоспособност, се извършва съгласно разпоредбите на Закона за кредитните институции, който е специален закон спрямо ЗБНБ, и където също не е предвидена възможност за създаването на подобни съвети.
Също така, не ни е известно националното законодателство на друга държава-членка на Европейския съюз да предвижда участие на представители на работниците и служителите, работодателите и на други обществени организации при осъществяването на функциите на банковия надзор или на действия по преструктуриране на банки. Извършване на такива дейности с широко обществено участие не се предвижда и в съответните европейски правни актове в тази област, включително най-новите от тях:
Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския Парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници; Директива 2013/36/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници; Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и др.
Това е така както поради високо специализирания характер на надзорната дейност, така и поради наличието на информация -професионална и банкова тайна, чието опазване е необходимо в защита на обществения интерес.
Такъв комитет не се и налага по същество, тъй като Българската народна банка прави всичко възможно, за да информира обществото за предприеманите действия по въпросите, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД. На 31 юли 2014 г. Българската народна банка публикува на страницата си в Интернет доклада на квесторите за текущото състояние на „Корпоративна търговска банка“ АД, без информацията, която може да представлява банкова и/или професионална тайна. Публикувани са и задължителните предписания към квесторите, издадени на основание чл. 107, ал. 3 ог Закона за кредитните институции, както и предстоящите действия през м. август, м. септември и м. октомври 2014 г. и конкретните срокове за тях.
В дейността си Българската народна банка винаги се е ръководила от спазването на закона и е действала в предвидената от нормативните актове правна рамка. В тази връзка, изложената от Вас идея т.нар. Консултативен комитет да предложи „цялостно решение за оздравяване и реструктуриране на банковата група“ грудно може да бъде реализирана без съответно законово правно основание за това. Към настоящия момент националното законодателство не съдържа конкретно разписани инструменти за оздравяване и преструктуриране, както и необходимите за това фондове.
В тази връзка в БНБ, и съгласувано с правителството, беше разработен проект на закон, който предварително да въведе някои от инструментите за преструктуриране, които се съдържат в новата Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, която все още не е въведена в българското законодателство. Срокът за транспониране на директивата в законодателствата на държаните-членки на ЕС е до 31.12.2014 г., като за целта със заповед на Министъра на финансите и на Управителя на БНБ вече е създадена междуведомствена работна група.
В БНБ работят най-добре подготвените специалисти у нас в тази област, които участваха в процеса на обсъждане и на новото европейско законодателство. Това даде възможност централната банка и правителството изпреварващо да разработят законова рамка, позволяваща банковата група КТБ да бъде преструктурирана, да отвори врати и да обслужва клиентите си от 21 юли 2014 г. Причините това да не се случи станаха публично известни след срещата при Президента на 14 юли 2014 г. Между другото, точно такова отделяне на проблемните от качествените активи, чрез създаване на нова банка към настоящия момент се реализира в Португалия при преструктурирането на Banco Espirito Santo.
Подобни механизми, свързани с отделяне на добрите активи в нова банка, което позволява и бързото възстановяване на дейността й, бяха използвани при преструктуриране на други проблемни европейски банки през последните години на финансовата криза, а към настоящия момент са въведени в европейската правна рамка с Директива 2014/59/ЕС. Но липсваше политическа воля това да се случи и у нас.
Като независим орган, Българската народна банка не може да бъде представлявана в т.нар. Консултативен комитет, и съответно на срещата, която ни информирате, че ще се проведе на 07.08.2014 г. В този смисъл, инструментариумът на тристранното сътрудничество очевидно има своето приложение, но не и в сферата където европейското и националното законодателство изискват решенията да се вземат от независими регулаторни органи. Много важно е, също така, да не се създават нереалистични публични очаквания за някакви мигновени и едва ли не „магически“ опции за разрешаване на проблема около КТБ. Описаните в действащото законодателство процедури са следвани и публично оповестявани от Българската народна банка.
Безусловно ясно е, че възможните решения за излизане на банковата група КТБ от процедурата на специален надзор могат да бъдат търсени само в рамките на действащото законодателство, и с оглед на окончателните констатации на квесторите и проверяващите екипи относно тяхното финансово състояние.
Моля да запознаете с настоящето писмо уважаемите лидери на синдикати и председатели на работодателски организации, подписали заедно с Вас писмото до Българската народна банка.
С УВАЖЕНИЕ:
Иван Искров