Премиерът видимо започна да губи контрол. Борисов първоначално опита плахо да „върне“ нещата на два крака (срещата с бизнеса на събитие на „Капитал“, въпросът за банковите сметки на членовете на ВСС, тезата, че Плевнелиев може да бъде подкрепен за втори мандат). Не се получи. Това се казва в анализ на събитията през февруари, изготвен от института "Иван Хаджийски".
Дясната вътрешна опозиция засили огъня. Пред Борисов застана дилемата за съдбата на самото управление: дали влакчето е поело надолу и той трябва да катапултира, както през 2013-а, или да премине в настъпление срещу двете бизнес-политически групировки едновременно, за да предоговори отношенията.
В последните седмици Борисов явно показа, че предпочита втория вариант. Ако януари бе доминиран от проблемите на сигурността и реда (престъпност, МВР, ВСС, евродоклад), следващият месец навлезе в икономическо-финансови въпроси (обществени поръчки, КТБ, ново теглене от тригодишния заем).
Фокусът е изместен. Кампанията за спиране на обществени поръчки е, първо, ярко послание за лоялност към европейските партньори, и второ, възстановяване на поувехналия образ на борец за „правдата“ срещу „лошите“.
На този етап политическата му цел все пак е реализирана – и ДПС, и ДСБ се намират в известно отстъпление. В този контекст обещаният „нов десен проект“ започва да изглежда с по-несигурно бъдеще. ДБГ пък получи нови властови позиции и перспективи в „битката за наследството“ на РБ.
Още от формирането на правителството, независимо от сложната му конфигурация, започна да се утвърждава своеобразен триъгълник на управлението: РБ с претенции за надмощие, открито изразени от ДСБ; ДПС – със завоалирано съучастие – и амбиции; ГЕРБ, респективно Борисов, в ролята на балансьор-мандатоносител. И РБ, и ДПС изглеждаха акционери във властта. Конституционните промени и недоволството от тяхната половинчатост разклатиха рязко везните. Управлението като че ли застана на един крак.
Външнополитическите ходове на България като че ли показват две неща. Първото е убеждението, че глобалните геополитически процеси не се развиват в полза на Турция. В този смисъл посещението на Борисов в Израел и визитата на кипърския президент Никос Анастасиадис могат да изразяват желание за включване в (доскоро замразения, но рязко потръгнал след Кипърската среща на върха в Давос) израелско-кипърски проект за доставка на газ за Европа по тръба, заобикаляща Турция. Сякаш е дошъл моментът, в който българската позиция може да се разграничи от турската.
Но на второ място, притесненията за влошена международна обстановка явно силно активизират амбицията на Борисов и управлението да прави баланси, включително чрез парадоксални и взаимоизключващи се ходове.
Премиерът заяви, че ще отложи номинацията на български кандидат за шеф на ООН до последния срок в края на март и номинира (чрез МВнР) Ирина Бокова няколко дни по-късно. Обясни, че отхвърля позицията на Вишеградската група за мигрантите и седмица след това оповести, че всъщност той им е предложил решението.
Учреди (чрез парламента) комисия за Русия и Турция и призова това решение да бъде преразгледано като неподходящо. Опитва се да оставя вратичките отворени и към Ердоган, като използва (принудителното или не) единомислие на Меркел с турския президент по залога на сирийския конфликт. Спрямо Русия направи максимума, така че канонизирането на Серафим Софийски за едновременно български и руски светец да се превърне в огромен тържествен ритуал с държавна заря.
В АНАЛИЗА СЕ КОМЕНТИРАТ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ:
Руско-американското разбирателство по невралгичния близкоизточен проблем. От спазването на споразумението ще зависи цялото по-нататъшно развитие на събитията в региона, а ще има и глобални последици. Има опоненти както в САЩ, така и в Западна Европа, но най-сериозна опасност от противодействие идва от Турция и Саудитска Арабия.
Засилва се международната изолация на Турция. Разногласията на Турция и САЩ по въпроса за сирийските кюрди са едно от събитията на месеца. Отношенията България-Турция наближават критично ниска точка. България на практика става част от геополитически натиск над режима в Анкара чрез редица решения: от въпроса за защитата на границата през екстрадирането на дипломати до създаването на специална парламентарна комисия.
Мигрантската криза в ЕС се задълбочава и достига до критичен праг: хуманитарна катастрофа в Гърция, нарастващи противоречия между отделни страни и групи страни в ЕС, усилване на неонацистите и вътрешнополитическа дестабилизация на Германия.
Източник: http://www.glasove.com/categories/novini/news/institut-ivan-hadzhijski-borisov-vidimo-gubi-kontrol