Публикуваме втората част от академичното слово под заглавие „Разделената нация и обединената плутокрация” на проф. Кръстьо Петков , който бе удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Европейския колеж по мениджмънт. Това е ново негово изследване на икономическите и социалните промени в света, които особено отчетливо се забелязват след началото на световната финансова криза. В първата част проф. Петков анализира световните тенденции в развитието на обществата. Предлагаме ви втората част, в която той изследва промените в българското общество:
Несигурността пронизва и често обезмисля целокупния начин на живот. В България такъв е социалният статус на над 60% от населението. Авторът на бестселъра „Прекариатът-тази опасна нова класа” проф. Гай Стендинг (наскоро удостоен от Академичния съвет на Европейския колеж по икономика и мениджмънт с почетното звание „Доктор хонорис кауза”) смята визираното преобръщане на класическата стратификационна пирамида за едно от най-уродливите явления на постмодерния капитализъм.
И тъй като България се движи по сходна историческа траектория, макар и на солидна дистанция от развитите западни държави, няма как същата дихотомия: „уинъри-лузъри” да не се появи и у нас. Подчертавам това, за да предпазя аудиторията от прибързания и доста повърхностен извод, че родната плутокрация и нейните превъплъщения са продукт на провинциално-ориенталския български/балкански манталитет. Или, което е още по нелогично: какъвто е народът, такава е и неговата плутокрация!
Не, уважаеми колеги! Нашата нация – със своето растящо разделение и българската плутокрация – с нейните перверзни съвокупления, са органична част от един глобален трансформационен феномен, наречен ултра-неолиберализъм. Различията са в детайлите, в емоциите, в културата на мутиращите индивиди и общности.
Малцина са авторите, които търсят корена на злото в модела, по който беше осъществен т.нар. постоталитарен преход в България. Ако някъде се срещнат писания по темата, те са на конспиративна основа : планът „Ран-Ът” ни е виновен; или американците и евреите ни мислят злото; или пък руснаците ни отмъщават за загърбеното братство и т.н.
Нека да се обърнем към по-задълбочените анализи. Нашият ерудиран сънародник Цветан Тодоров описва по следния начин подмяната на западната демократична и хуманна цивилизация (виж: „Интимните неприятели на демокрацията”, Изток-Запад, 2013): научният либерализъм зае мястото на научния комунизъм; а от началото на 21 век светът премина към нова фаза- на т.нар. ултралиберализъм.
Идеологията на комунизма проповядва, че правилно е онова, което говори партията-държава; философията на неолиберализма насажда култ към необуздания предприемаческия дух - притежание на малцинството.Този култ е неразривно свързан с последователно, фанатично прилагане на принципа на индивидуализма; което, преведено на достъпен език, означава: всеки да се оправя както може в социалната джунгла. И понеже „моженето” е различно, неуспелите започват да търсят виновника за собствените си беди в другите до себе си: българите-в циганите и турците и обратно; мюсюлманите-в неверниците; младите-в старите; интелигентните- в непросветените и т.н.
Давам си сметка, че проблемът за връзката между пазарния либерализъм, намерил благодатна почва в България и социопатичната стратификация се нуждае от продължение. Смятам в най-скоро време да се върна към нея!
Крайната точка: разпадът на държавността
Нека да проследим накратко алгоритъма на преобръщането на пост-тоталитарната социално-стратификационна система: от проектирана/нормална, в девиантна, от социопатичен тип:
Стъпка едно: номенклатурата от ерата на тоталитаризма роди олигархията и я сроди с новата политическа класа;
Стъпка две: постоталитарното олигархично семейство ускорено достигна репродуктивна възраст и роди плутокрацията ;
Стъпка три: плутокрацията замени класическата конструкция на властта с неформални мрежи и се настани в техните комфортни убежища;
Стъпка четири: неформалните лобистки мрежи изковаха удобни за олигархията банкови, данъчни, приватизационни, концесионни и прочее закони;
Стъпка пет: чрез законите олигархията легитимно измести държавните институции;днес цялата държава е под техен контрол!
Стъпка шест: моралните норми също се преобръщат- анормалното се настанява на мястото на старата ценностно-нормативнална система; да си нормален означава да бъдеш третиран като девиантен индивид или група!
Тук свършва социално-класовото разделение и започва бисоциалното. Лишените от сигурна работа и достойно заплащане, от елементарни медицински грижи и добро образование за децата, от социални грижи за увредените, от заработени пенсии, от равни шансове за професионална кариера и пр. вече не гледат на себе си, на себеподобните и на „другите” като на социални/човешки същества. Инстинктът за оцеляването измества нормите и навиците за социално общуване и взаимно подпомагане. В обществото се разпорежда не добрият, а злият дух на капитализма: животинският нагон. Наскоро тази опасност , възродена сякаш от страната на мъртвите, беше обрисувана от Джон Куигин в нашумялата книга „Зомби икономикс”.
Когато дълбоките неравенства в обществото възникват и се възпроизвеждат на социална основа – класова, професионална, статусова и пр., недоволните се държат в подчинение чрез властова принуда, култивираща страх.
Но в България е различно. В нея се изгради (по-точно: имплантира) зомби-капитализъм в съкратени исторически срокове; сдоби се с управляващ „елит”, тотално обсебен от вярата, че общественият и икономическият живот се поддържат по правилото на социалната джунгла: „силните оцеляват и преуспяват, слабите загиват”!
Заключение:
Изводи за радикално мислещите социални изследователи, както и за гневните/протестиращи граждани
1. Недоволните, чиито гняв преминава в яростна омраза и се излива в агресия - денем и нощем, по улиците и площадите- преследват себеподобните от други биосоциални разновидности. Само че не хуманоидите, а мутиралите либералоиди са техните идейни опоненти и социални неприятели;
2. Протестиращите –студенти и интелектуалци-искат безусловна оставка и незабавни избори. Ако се окаже успешна тази политическа миниреволюция, тя ще доведе до нова еволюция на олигархичния модел. В България ще се установи режим на плутархия- т.е. на паралелно съществуване на олигархията и плутокрацията. Втората, като по-обединена, ще бъде новият Хегемон.
3. Успехът на всеки протест, зависи не от нагнетяването на агресията, а от постоянството на ненасилието (перифраза на Ганди). С днешния депутатски сбироток, умело дирижиран от лицемерни плутократи, няма как да се води нормален диалог.
Следователно има нужда от:
- институцията на посредниците- както стана в Тунис; както се изработи споразумението от Монклоа в Испания след Франко; както са постъпили в Швеция през 30-те години на 20 в.;
- авторитетни и безпристрастни българи , които да договорят цената на остраняването на корумпираната корпоративна върхушка и овластяването на гражданите, предлагайки българската Магна Харта!
-по-чести демонстрации на политически компромис, какъвто беше съвместният апел на държавния глава и премиера за етническа толерантност и гражданска солидарност.
Какво ще се случи с разделената българска нация, ако няма рационален диалог и не се постигне нов обществен договор? Само Господ знае какво ще е нейната съдба. Казват, че бил българин!
Първата част на публикацията ЛУКСЪТ ВЛАДЕЕ СВЕТА ИЛИ ЩО Е ТО ПЛУТОКРАЦИЯ И ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА У НАС можете да прочетете тук:
http://svobodennarod.com/views/3797-luksat-vladee-sveta-ili-shto-e-to-plutokratziya-i-ima-li-tya-pochva-u-nas.html
Редактор: Светломира Димитрова.