Последните събития в България приличат на мафиотско спречкване, а не на управленски решения. И показват, че моделът "Кой" не може да бъде разбит, а просто пренареден - и то само от участниците в него. Наблюдавайки последните събития в България, свързани с разпределянето на обществени поръчки на стойност над милиард и половина лева, непредубеденият зрител със сигурност си е помислил, че става дума не за публични ресурси, а за мафиотско спречкване.
Само в рамките на няколко дни по еднолично нареждане на премиера Бойко Борисов различни ведомства спряха изпълнението на вече договорени проекти. Единият е на Югозападното горско стопанство за изграждане на горски пътища на стойност 95 милиона лева. В поръчката участват фирми, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски и с шефа на "Лукойл България" Валентин Златев. Другият е за близо половин милиард лева без ДДС, които МВР щеше да изхарчи за ново предприятие за лични документи. Спират се и големи поръчки на община Варна, съобщи финансовият министър Владислав Горанов след правителственото заседание в сряда.
Финансова сеч
Финансовата сеч, насочена срещу бизнеса на скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски, се случва два дни след като отново по разпореждане на премиера бе прекратен търгът за магистрала “Хемус“ - заради "витаещи съмнения", че е спечелен от фирми, свързани с Пеевски и Златев. Цената на поръчката беше близо 1 милиард лева с ДДС.
Министър-председателят не скри, че тези стъпки са демонстративен опит на правителството да се разграничи от Пеевски и от съмнителните схеми, а след като общественият интерес по темата КТБ изведнъж надделя, отново по нареждане на Борисов Министерството на финансите предприе действия за разсекретяване на доклада за източването на фалиралата Корпоративна търговска банка.
Наред с тези изненадващи обрати започна и едно също толкова изненадващо разместване на медийни пластове. Довчерашни събратя под крилото на скандалния депутат изведнъж започнаха да се обиждат помежду си на тема „Кой“. Като незнайно защо в свадата се намеси и темата за журналистическата етика и коректната информация, а разговорът за зависимостите придоби застрашителни размери. Тук трябва да отбележим, че тези, които днес спорят кой е по-зависим от Пеевски, до вчера заедно атакуваха съдебната реформа и клеветяха и очерняха всеки, дръзнал да разобличи омертата, в която съществуваха техният благодетел, премиерът и главният прокурор Сотир Цацаров. Именно поради тази причина не бива нито за секунда да изпускаме от очи фона, на който се случва показното разкъсване на срастванията между сегашното управление и модела “Кой“.
Външните събития
Спирането на обществената поръчка за “Хемус“ съвпадна с изявлението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че мониторингът над Румъния може да падне заради успехите на страната в борбата срещу корупцията. С което България ще бъде разделена от северната си съседка. Ден по-рано пък правителствената информационна служба съобщи, че премиерът Борисов е разговарял по телефона с германската канцлерка Ангела Меркел, а преди това друго събитие от международен характер разклати добре разработените български правила за имитация на демократична държава - Турция забрани на Доган и Пеевски да влизат в страната, а близки до турския президент медии представиха Пеевски като "проруски олигарх", за когото "може да се окаже, че е в основата на контрабандата на български цигари в Турция".
Всички тези събития на пръв поглед нямат нищо общо със спрените обществени поръчки за магистрали и пътища, нито пък с опитите да бъдат оповестени някакви данни за най-голямата кражба през последните години - КТБ. Още по-малко пък изглеждат свързани с медийните битки в България. Но пък пораждат няколко въпроса и един печален отговор, който обещава, че тази моментна снимка на страната ни е всъщност прогноза за поне още няколко години напред.
Защо "Кой" не може да бъде разбит
Първият и основен въпрос, който обаче почти сигурно ще остане без отговор, гласи: възприемат ли западните ни партньори България като лична олигархична собственост на скандалния депутат от ДПС? Дали истинската причина на запазване на мониторинга над България не е именно разрастването на неговото влияние (най-вече в съдебната система)? И дали поради политико-бизнес интересите в правоохранителната и съдебната система турските служби вероятно имат данни за контрабанда, а българските - не? И ако е така - не е ли това най-солидният аргумент за необходимостта от европейски мониторинг?
Впрочем, за пореден път външната намеса показа, че в България всичко е възможно (дори постигането на относителна справедливост, пък била тя и закъсняла или осъществена мутроуправленски, а не държавнически). Но само тогава, когато в самото задкулисие решат да се съревновават помежду си.
Възможно е да се изговори на глас, че скандален депутат притежава фирми, с които играе в крупни схеми с държавни пари. Възможно е министър-председател да разобличи (макар и с неохота) корупционни схеми. Възможно е същият този премиер да се откаже от доста апетитно партньорство (да, става дума за това между Борисов и Пеевски) в опит да удовлетвори минималните щения на Европа не за друго, а за елементарно приличие. Възможно е също така медийните манипулатори да се саморазкриват един другиго при разместването на пластовете, за което стана дума в горните редове.
Всичко това е възможно. Но само тогава, когато те - участниците в схемата, се „сбият“ сами. Иначе моделът е неразбиваем. Той е така силно сраснат, че никакъв страничен удар не може да го разклати.
Основната причина за тази тъжна констатация е фактът, че политическите и бизнес зависимости са прехвърлени и в съдебната система. А главният прокурор, посочен лично от премиера (помните репликата „Ти си го избра“), е част от тях. И докато обвинението е само инструмент за упражняване на власт, не просто ще имаме мониторинг от Брюксел, а ще можем да сме сигурни, че си оставаме в същия филм. А в него качествена промяна не може да бъде постигната, тъй като разместване на пластовете в модела се случва само тогава, когато самите участници в него го пожелаят.