Както и да погледнем, Европейският съюз преживя една година от ада. А ако британците гласуват за излизане от блока, следващата година може да се окаже още по-лоша.
Никога след 1989 г., когато падна Берлинската стена и комунизмът рухна в цяла Източна Европа, геополитическият калейдоскоп на континента не е бил разтърсван толкова мощно. Но за разлика от онази година на радостна бъркотия, която откри пътя към голям скок в европейската интеграция, кризите от 2015 г. донесоха заплаха от разпадане на Евросъюза, нанесоха му жестоки удари и тежки травми, оставяйки го обезверен и изпълнен с нови бариери.
Падането на Желязната завеса доведе в рамките на 2 г. до съгласие за създаване на единна европейска валута, и за 15 г. - до разширение на ЕС и НАТО на изток до границите на Русия, Украйна и Беларус. Това като че ли потвърди предсказанието на основоположника (на ЕС) Жан Моне, че обединена Европа ще израсне от кризи.
Обратно, тазгодишните политически и икономически шокове, свързани с наплива от мигранти, гръцкия дълг, ислямисткото насилие и руските военни ходове доведоха до връщане на граничния контрол на много места, надигане на популистки и антиевропейски политически сили и до взаимни обвинения между правителствата (на страните членки) в ЕС.
Жан-Клод Юнкер, който нарече изпълнителния орган на ЕС "Еврокомисия на последния шанс", предупреди, че шенгенската зона на открити граници и на пътуването без паспорти е в опасност и че самото евро вероятно няма да оцелее, ако вътрешните граници бъдат затворени.
Юнкер прибягна до черен хумор след последната от срещите на върха на ЕС тази година, преминала до голяма степен в кризисен мениджмънт до последния дъх: "Кризите, които ни налегнаха, ще останат, ще ни се стоварят и нови". Неговият мрачен тон бе връщане към реалността на фона на настроения от типа "ние ще се справим", чрез които германският канцлер Ангела Меркел - неоспоримият лидер на ЕС - се опитва да се справи с абсорбирането на стотици хиляди, главно сирийски, бежанци.
Меркел получи слаба подкрепа от партньорите си в ЕС за споделяне на мигрантското бреме. Повечето от тях настояха, че приоритетът е запечатването на външните граници на Европа, вместо гостоприемното посрещане на нещо повече от символичен брой бежанци в своите страни. Това отчасти се дължи на латентното негодувание от хегемонията на Германия в ЕС и е отплата за нейната неохота да се нагърбва с повече финансови рискове в еврозоната.
Някои партньори обвиняват още Берлин в лицемерие заради енергийните му връзки с Русия, докато приятели като Франция, Холандия и Дания са като вцепенени от надигането на крайнодесни антиимиграционни популисти в техните страни.
Един от най-категоричните откази да сподели повече от бежанското бреме дойде от близкия съюзник Париж. Премиерът Манюел Валс се изказа така за обявената от Меркел политика на "отворени врати" спрямо сирийските бежанци: "Франция не беше тази, която каза: Идвайте!"
Критиците на Меркел насочиха стрелите си към нея на последната за годината среща на върха на ЕС. Италианският (премиер) Матео Ренци, подкрепен от Португалия и Гърция, я атакува заради отказа й да приеме схема за гаранции на банкови депозити в еврозоната.
Балтийските държави, България и Италия се обявиха срещу нейната подкрепа за нов директен газопровод от Русия към Германия ("Северен поток-2"), докато в същото време ЕС прилага санкции срещу Москва заради военната й намеса в Украйна и наложи спирането на (аналогичен) газопровод към Южна Европа.
"Картинката бе: почти всички срещу Меркел в залата", каза дипломат, чул размяната на реплики.
Един проблем, който може да се влоши през 2016 г., е, че главните европейски лидери са политически слаби и толкова погълнати от домашните си предизвикателства, че са неспособни за необходимите колективни действия.
Оцеляването на консерваторката Меркел на канцлерския пост зависи от това дали ще успее да намали броя на бежанците, заливащи Германия, през следващата година и така да покаже, че е поставила миграцията под контрол. Без "Мути" (Мамчето), както гальовно я наричат в родината й, ЕС би бил в още по-окаяно състояние.
За френския президент Франсоа Оланд годината бе белязана от екстремистки атентати по парижките улици през януари и ноември, които предизвикаха шок в цяла Европа заради излязлата наяве ислямистка заплаха "отвътре" и заради провалите на европейското полицейско и разузнавателно сътрудничество.
Френското влияние в Европа намалява заради нейната икономическа слабост, като в същото време Оланд се опитва да спаси шансовете си за преизбиране през 2017 г. срещу набиращата сили дясна популистка Марин льо Пен и консервативния си предшественик Никола Саркози.
Британският премиер Дейвид Камерън е загрижен единствено как да постигне запазващо репутацията му споразумение за промени в условията на британското членство в ЕС през февруари, за да спечели непредсказуемия референдум, който смята да проведе някъде през следващата година. Камерън неумолимо заложи бъдещето на Великобритания на опита да лиши имигрантите от източните страни членки на ЕС от същите парични добавки и облекчения, които нископлатените британски работници получават, но много от партньорите в ЕС смятат това за незаконно.
С оглед на публичните британски страхове относно имиграцията, на настроенията срещу елита и на вековната подозрителност спрямо Европа, раздухвана от скептичните медии, референдумът е катастрофа, предначертана да се случи. Ако втората по мащаби европейска икономика и една от нейните две главни военни сили стане първата страна членка, гласувала за напускане на ЕС, това ще бъде съкрушителен удар по доверието в блока и неговите международни позиции.
Заклетите европейски федералисти обичат да вярват, че един "Брексит" ще даде на останалите членки свободата да вървят напред към много по-тесен съюз, изграден на базата на еврозоната. Но това означава да бъдат пренебрегнати множеството разделения: изтока срещу запада, севера срещу юга, свободен пазар срещу протекционизъм, социализъм срещу консерватизъм и суверенитет срещу интеграция, съществуващи между останалите 27 страни членки. Още по-вероятно е един Брексит вот да породи искания за референдуми и другаде, от Полша до Дания, на фона на яростните пазарлъци между Лондон и Брюксел за условията на британското напускане и за бъдещите отношения (на Великобритания) с блока.
Дания току-що показа политическият риск, когато правителствата където и да е в Европа попитат избирателите дали те искат съвсем малко по-тясно сътрудничество в рамките та ЕС. Отговорът бе: Nej tak ("Не, благодаря!").
Ако Камерън спечели и Великобритания остане (в ЕС) при по-добри условия, някои се страхуват от политическа зараза, в резултат на която други национални лидери могат да се изкушат да копират неговата тактика да превръща Брюксел в заложник за постигане на "домашни" цели. "За нещастие, ние имаме нужда от победа на Камерън", каза висш служител на ЕС. "Но тя е пълна с рискове за Европа като цяло".