Джон Кенеди преди 50 години: Аз съм берлинчанин
На 26 юни 1963 година пред кметството Шьонеберг в Западен Берлин американският президент Джон Кенеди произнесе една от най-знаменитите си речи, останала в историята с фразата от нея Ich bin ein Berliner („Аз съм берлинчанин"). За първи път Кенеди публично критикува построената две години по-рано Берлинска стена и обсадата на Западен Берлин като заплаха за свободата.
Думите „Ich bin ein Berliner" означават „аз съм един от вас", това са думи на решителна подкрепа и солидарност. Думи, израз на съпротивата срещу комунизма и на стремежа към свобода. Предизвикателното послание в речта е предназначено както за СССР, така и за берлинчани. Речта на Кенеди за пръв път признава реалността, че Берлин не е под обща окупация, а е трайно разделен на Източна и Западна зона. Считана за една от най-добрите на Кенеди, речта е паметен момент от Студената война. Тя повдига духа на гражданите от Западен Берлин, които живеят в анклав, дълбоко в територията на Източна Германия и се опасяват от възможна източногерманска окупация.
Кенеди измисля фразата в последния момент, както и идеята да я изрече на немски. Той иска от преводача си Робърт X. Локнър да преведе „Аз съм берлинчанин", качвайки се по стълбите на кметството. С негова помощ Кенеди изрича фразата в служебния кабинет на кмета Вили Бранд и си прави „пищов". Площадът пред Градската зала е наречен Джон Ф. Кенеди плац.
Ето пълния текст на речта на президента на САЩ:
„Скъпи граждани на Берлин,
Горд съм, че съм във вашия град като гост на вашия забележителен кмет (Вили Бранд, б.р.), който символизира във всички части на света духа на борбата и съпротивата на Западен Берлин. Горд съм, че направих това пътуване във Федерална република Германия заедно с Вашия забележителен канцлер (Конрад Аденауер, б.р.), който определяше дълги години политиката на федералното правителство според принципите на демокрацията, свободата и напредъка.
Горд съм с това, че пристигнах във вашия град в компанията на един американски съгражданин, генерал Клей, който работеше тук във времето на най-тежката криза, през която премина този град, и който ще дойде отново в Берлин, ако това е необходимо.
Преди две хиляди години най-гордата фраза, която можеше да изрече един човек беше: „Аз съм гражданин на Рим". Днес най-гордата фраза, която може да каже човек в свободния свят е: „Аз съм берлинчанин". (Благодарен съм на преводача, че той го преведе още по-добре от моя немски.)
Ако има хора по света, които не разбират или се преструват, че не разбират, за какво днес става дума в спора между свободния свят и комунизма, тогава можем само да им кажем, че трябва да дойдат в Берлин.
Има хора, които казват, че на комунизма принадлежи бъдещето. Те трябва да дойдат в Берлин. А има и други в Европа и в други части на света, които твърдят, че с комунизма може да се сътрудничи. Те също трябва да дойдат в Берлин. Но има и малцина, които казват: Вярно е, че комунизмът е една зла, една лоша система, но той позволява на хората да постигат икономически напредък. Но нека и те дойдат в Берлин.
Животът в свобода не е лесен и демокрацията не е съвършена. Но ние никога не сме имали нужда да изградим стена, за да държим хората си при нас и да ги спираме да отидат някъде другаде.
Искам да ви кажа от името на народа на Съединените щати, който живее на хиляди километри далече от вас, от другата страна на Атлантическия океан, че моите съграждани са горди, много горди с това, че заедно с вас, макар и от разстояние, могат да споделят историята на последните 18 години. Защото аз не знам някога град да е бил обсаден 18 години и въпреки това да живее с несломима жизненост, с непоколебима надежда, със същата сила и същата решителност както в наши дни Западен Берлин.
Стената е най-отблъскващата и най-силна демонстрация за провала на комунистическата система. Целият свят вижда потвърждението на този провал. Ние ни най- малко не сме щастливи от това. Защото, както каза Вашият действащ кмет, стената е в ярко противоречие не само с историята, тя е в пълно противоречие с човечността. Стената разделя семейства, мъж от жена, брат от сестра, насила се разделят хора, които искат да живеят заедно.
Това, което се отнася за Берлин, важи и за Германия. Не може да бъде гарантиран истински мир в Европа, докато на всеки четвърти немец се отнема основното право на свободен избор. За 18 години в мир и вярност, минала през изпитания, това поколение немци си спечели правото да бъде свободно, включително и правото да вижда семействата и нацията отново обединени в траен мир, с добра воля спрямо всеки.
Вие живеете в един защитен остров на свободата. Но вашият живот е свързан с този на сушата. И затова накрая ви призовавам, преодолявайки опасностите на днешния ден, да отправите поглед към надеждата на утрешния ден. Поглед отвъд свободата на град Берлин и отвъд свободата на вашата страна към похода на свободата навсякъде по света, издигайки се над стената с поглед към деня на справедливия мир. Свободата е неделима и дори само един човек да е поробен, тогава не всички са свободни. Но когато ще е настъпил денят, когато всички са свободни, и вашият град и вашата страна са отново обединени, когато Европа е обединена и е съставна част от един мирен и пълен с основания за най-големи надежди континент, тогава, когато този ден ще е дошъл, тогава със задоволство ще можете да кажете за себе си, че берлинчани и този град Берлин 20 години не се огънаха.
Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Западен Берлин и затова като свободен човек съм горд, че мога да кажа: „Ich bin ein Berliner" – „Аз съм берлинчанин".