Дубровник – фениксът на Адриатика Дубровник е един от най-зашеметяващите градове на Балканския полуостров. Зелената планинска растителност слиза чак до бялата плажна ивица, а крепостните стени се мият в сините адриатически води. „Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“, казва великият драматург Джордж Бърнард Шоу още през 1929 г. Градът е уникална плетеница от различни стилове. Тук можете да видите римска, готическа, ренесансова, барокова и съвременна архитектура. Дубровник е съчетание и на много култури – византийска, венецианска, слвянска, ориенталска и австро-унгарска. Включен в списъка на ЮНЕСКО за най-красиви ренесансови градове в Европа и е определен като „световно наследство”.
Така наречената Перла на Адриатика е част от Република Хърватска и принадлежи към областта Далмация. Градът лежи в началото на Дубровнишкия провлак. Бреговата му ивица е начупена от много заливчета и курортни селища. Тук се намират и дванадесетте Елафитски острова, най-известни от които са Лопуд, Колоцеп и Локрум. Дубровник е славянското име на града и произлиза от думата „дъбрава“. През XII в. около него е построена каменна стена с укрепителни съоръжения и стенобитни оръдия. От създаването си до 1205 г. той е под опеката на Византия. След кръстоносните походи, минава под влиянието на Венеция и се превръща във важен научен и културен център на Балканите. В този период, мореплаването и корабостроенето се развиват силно и това превръща града в голям търговски център. През 1358 г. Дубровник става независим. В края на XVII в. силно земетресение нанася големи щети на града. Малко след това отоманската империя взима част от земите му. Наполеон пък го завладява през 1806 г. и слага край на съществуването му като независима територия. По-късно през 1815 г. минава в ръцете на Австро-Унгарската империя.
През 1918 г. влиза в обединеното кралство на сърби, хървати и словенци, което от 1929 г. се нарича Югославия. По време на Втората световна война е окупиран от италианците и немците. Дубровник става жертва на борбата за независимост на Хърватия през 1806 г. След края на събитията е реконструиран със съдействието на ЮНЕСКО . Кметовете на Дубровник в миналото били затваряни в построения през 1460 г. дворец. Там те престоявали без да излизат през целия си мандат – 4 месеца. Можели да напускат палата само с разрешение на избирателите. Този контрол на управниците бил наложен, за де не се корумпират. Постът се наричал “златното заточение”. Днес дворецът е превърнат в музей. Площадът „Страдун“ е центърът на Дубровник. В западния му край се намират храмът “Св. Спас” и великолепният Онуфриев фонтан построен през ХV в. Дворецът "Спонза" е една от най-величествените сгради в Дубровник. Той е построен в готически и ренесансов стил през 1521 г. В сградата се намирали монетният двор, арсеналът и съкровищницата на републиката. Днес там се съхранява един от най-богатите световни архиви с над 7000 тома ръкописи и около100 000 документа от ХІ и ХХ век. В източния край на площад “Лужа” се издига Колоната на Роланд, която е символ на независимостта и свободолюбието на града. Край нея е църквата “Св. Биаджо”, който се смята за покровител на Дубровник. Истински ще разберете града само ако се качите на крепостната стена, която огражда старата му част. От тук всичко се вижда като на длан. Паяжината от криволичещи улички, уникалната архитектура, разпръснатите навсякъде портокалови градини и невероятно красивото Адриатическо море.
Макар и разрушавана неколкократно, Перлата на Адриатика изобилства от туристически забавления – заведения за хранене, кафенета и барове. Обезателно посетете някой от рибните ресторанти. Кухнята е повлияна от австрийската и унгарската, но същевременно си има и своята специфика. Типични са месото на скара, далматинската пушена шунка, солената сардела, Дубровник и Далмация произвеждат много добри вина. Белите са с леко горчив вкус с богат букет от аромати, а червените вина са сладки с лек плодов привкус.