Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация „Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила.
„Целта на моята книга е да покаже големите духовни ценности на народа ни.Искам да проследя онези духовни пътища на българина, които бяха пресечени от историческите обстоятелства, от робството. Занимавайки се с моя Теофил , който е представител на на духовно най-издигнатите българи от времето на цар Иван Александър, аз се занимавам с общочовешки проблеми, но в рамките на българския характер и историческата правда. Който се интересува от човешката душа, той се интересува както от днес, така и от вчера. Съвременността е без дата”.
Бъдещето потвърди правотата на Емилиян Станев. Нещо повече – той смяташе тази книга до голяма степен автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”.
Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил , и наивният Еньо , които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф.
Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата и прозорците на дворците , да прозре ръждивата красота , в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа.
Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност и на лъжливата религия, и да премине през много лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал.
И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, да разкаже за себе си , да се види като малко поточе , разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил , отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря.
А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организараността си, с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот.
Такава е основната философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.
АНТИХРИСТ по Емилян Станев, драматизация и режисура – Бойко Илиев. В ролите: Веселин Калановски, Любомир Ковачев, Елена Петрова, Ники Сотиров. Сценография – Тина Арканджели, костюми – Тотка Дочева – Тода.
Предпремиерата е на 25.09. 2018 година от 19.30 часа, а премиерата – на 26.09. от 19.30часа.
Забележка: Заглавието е на редакцията. Бойко Илиев е директор и режисьор на „НОВ ТЕАТЪР“ – НДК