Илиана Беновска: 24 години след падането на Берлинската стена, какви действия политиците обещават на обществото, за да стане животът ни по-добър ? Задава ли се „вятър на промяната”? С тази огромна тема се обръщам към следващия събеседник в ефира на „Радио К2”, това е, бих казала, сензацията от последните няколко дни, госпожа Достена Ангелова - Лаверн, както тя обича да се назовава, която е политически антрополог и с подписка на интелектуалци е подкрепена да бъде издигната за кандидат в евролистата на БСП, добър ден, госпожо, как да ви наричам, Ангелова или Лаверн?
Достена Ангелова – Лаверн: Както вие предпочитате, аз съм свикнала и с тирето, и с едното, и с другото име, така че това не е проблем.
Илиана Беновска: Ще ви наричам тогава Ангелова – Лаверн, защото това е една добра препратка към мисията, която бихте поели върху себе си, а именно – да представлявате България в ЕП. Защо приехте да бъдете номинирана с подписка от интелектуалци, предимно от научните среди, да бъдете издигната за кандидат за член на ЕП, от гражданската квота, вероятно от листата на БСП, или КБ, както ще се оформи накрая?
Достена Ангелова – Лаверн: Всички интелектуалци, които подписаха тази листа, са хора, които високо ценя. Професор Петър Митев е авторът на предговора на моята нова книга, която ще излезе във Франция през пролетта, точна дата не мога да кажа. В разговори с него и с други интелектуалци се роди тази идея, предложиха ми, да наистина, идеята да се включа в българския политически живот и евроизборите се оказаха най – подходящия момент и най – подходящата мисия, както вие казахте, така че аз го приемам с достойнство, за мен е изключителна чест наистина да ми направят такова предложение хора, които аз високо ценя, Петър Митев, Лиляна Деянова, която беше рецензент на моята дисертаця, журналисти, които също се включиха в листата, като Велислава Дърева, Петър Волгин, Калина Андролова и други, така че...
Илиана Беновска: Не на последно място, да не прескачаме, в тази листа на интелектуалците, които ви подкрепят да бъдете представител на България в ЕП, фигурира и името на вашата майка, доц. Мария Пиргова.
Достена Ангелова – Лаверн: Смятам, че името й не фигурира в листата...
Илиана Беновска: Може би градската легенда я е прибавила.
Достена Ангелова – Лаверн: Може би градската легенда я е прибавила, да, това не е точен факт, въпреки че тя ме подкрепя в това начинание.
Илиана Беновска: Това би било много естествено.
Достена Ангелова – Лаверн: Разбира се, тя е част от тази интелектуална общност и се гордея с това.
Илиана Беновска: Със сигурност. Тъй като изборите в България, а и за ЕП, за които говорим, нямат мажоритарен характер, но все пак е важно кой кой е, на вас, ако всичко това се осъщесви и вие станете един от представителинте, издигнати от БСП, в ЕП, ще трябва да се представите, коя е Достена, според вас, какво бихте казала вие за себе си?
Достена Ангелова – Лаверн: Вече се публикува моя биография, тя беше част и от писмото, което интелектуалците публикуваха, какво мога да кажа по тази тема...
Илиана Беновска: Не, излизаме извън официалното, как вие бихте се характеризирали, кои са основните репери, които ви правят значима, полезна и човек, който може да бъде визионер и мисионер в Европа за България?
Достена Ангелова – Лаверн: Може би това, което ме прави по – различна от част от интелектуалците, които, както казах, аз високо ценя, това, че познавам България отвън, както и отвътре, това има своите предимства, както и своите недостатъци, но в случая, за една мисия, каквато е ЕП, бих казала, че това е едно предимство. Винаги съм била и вътре и вън, моят живот се е поделял между тези две страни, даже бих казала и между три страни, защото аз съм много привързана и към страна като Гърция, където често ходя, провеждам изследвания и там, говоря гръцки, така че Балканите винаги са ми липсвали и през целите тези 20 години непрестанно съм се връщала, защото ме зареждат както в личен план, така и като изследовател, те са в центъра на моя интерес. Да се познава една реалност от вътре и отвън, в случая България и Франция, дава предимството да можеш да представиш една доста парадоксална и понякога неразбираема за западния човек реалност, каквато е българската. Това го правя както в лекциите ми в университета, в конференции, които правя понякога, така и в публицистичната ми работа. Това е нещо, на което вече съм свикнала, тоест декодирането на реалността от едната и от другата страна. Да, с две думи това мога да кажа, иначе съм и човек на изкуството, не съм само в интелектуланата област.
Илиана Беновска: Чета, че сте автор и на поезия, кое е любимото ви стихотворение, което бихте самоцитирали, или поне един стих, ваше?
Достена Ангелова – Лаверн: Мое?
Илиана Беновска: Да, за ваше говоря.
Достена Ангелова – Лаверн: Иначе веднага щях да ви цитирам „Вяра” на Вапцаров.
Илиана Беновска: Ще ми изцитирате и „Вяра” на Вапцаров, но ваше?
Достена Ангелова – Лаверн: Стихотворение, което бих цитирала, да, може би само един стих от последната ми стихосбирка, която ще излезе тази година в България, в която се казва, че „Нищо не ме чака, но всичко ме вика в България”.
Илиана Беновска: Добър слоган за избори, честно казано!
Достена Ангелова – Лаверн: Не съм го мислила по този начин, този стих се роди преди години на един фестивал на театъра в Смолян, под родопското небе, осеяно със звезди.
Илиана Беновска: Казахте „Вяра” на Вапцаров – „Ето, аз дишам, работя...
Достена Ангелова – Лаверн: Живея...
Илиана Беновска: „И стихове пиша, тъй както умея”. И аз не съм подготвена да го изцитирам, но така, по памет.
Достена Ангелова – Лаверн: Смисълът е, че това, което не бива да ни се отнема, е вярата. Без това не можем.
Илиана Беновска: Имат ли вяра българите, вие поемате топката да се окажете наш представител, наш посланик и наш защитник, без да звучи това конфронтационно, в Европа. Имат ли вяра българите в европейските ценности, това е станало като един клиширан сленг, политически, но имат ли вяра, че Европа ни чува?
Достена Ангелова – Лаверн: Знаете ли, имаше една, как да кажа, дефекна малко представа за Европа в България през последните 20 години, преди да ни приемат там, с идеята, че веднъж влезли в Европа, нещата оттам нататък ще тръгнат много добре. Аз самата бях кореспондент към ЕП на различни медии, имам един случай за „Капитал”, исках да направя вътрешна дискусия по проблемите на ЕС, мисля че беше около 2000 година. Когато предложих този репортаж ми казаха, че ние не се интересуваме от това, нас ни интересува кога ние ще влезем в ЕС, това е единствената тема, която ни интересува. Това е грешка, защото България се отнася все още към ЕС като към една далечна институция, която ни оценява и ни пише оценки, дали сме добри или лоши ученици. ЕС е набор от институции, в които България участва и е време както интелектуалците, така и на политическото поле да се почувстваме като пълноправни членове на ЕС и да отстояваме не само собствените си права, но и идеята изобщо за бъдещето на този съюз, защото, както знаете, кризата засегна доверието към институциите на Европа не само в България, разочарованието не е само българско, то е общоевропейско. И оттук следва не само как ще отговорим на тази институционална криза на доверие, защото гражданина иска да види как ЕС помага неговото ежедневие да стане наистина по – добро.
Илиана Беновска: Да, аз затова исках да ви попитам чува ли ни Европа и какво като ни чува? Вие казахте, че ние сме в положението на онзи, който е оценяван, обаче има няколко болни теми, те не са само в България, но ние си ги виждаме тук и Европа ги вижда също отвън. В дългото ми встъпление, в което изредих с цифри, съществуваше и седемгодишният мониторинг по механизма за проверка и сътрудничество. В него седем години ни се казва: А – вашата съдебна система е поръчкова и корумпирана, Б – не се справяте с правораздаването на белите якички, на големите престъпници, В – корумпирана е и властта и политиката, прибавяме и доклада за корупцията, общоевропейския, който излезе онзи ден. Това в тази тема, но друга тема, която се наблюдава, това е липсата на свобода на словото в България, концентрацията на медиите в едни ръце, което практичеки довежда до степен на дезориентация на избирателите и манипулация на информацията,която получават. Каква е вашата роля тук, в деликатното равновесие – да се оправим и Европа да ни помогне?
Достена Ангелова – Лаверн: Както подчертах и преди малко, двата процеса са свързани, това, като че ли, ние отказваме да го осъзнаем в България. Тези проблеми, които вие изредихте, са и проблеми на целия ЕС.
Илиана Беновска: И на Европа, да, точно така!
Достена Ангелова – Лаверн: За съжаление, без да прехвърлям вината само върху една партия в България, но в ключов момент, когато България наистина трябваше да покаше европейско лице, управлението на ГЕРБ, което дойде на власт с идеята да накаже престъпниците, да накаже корупцията, да накаже хората, които наистина злоупотребяваха с властта, по – скоро създаде точно обратното, създаде една полицейска система за натиск върху бизнеса, за натиск върху медиите. И честно казано, всъщност моята книга излезе през 2010 година, аз тогава се сблъсках по – сериозно с медийното пространство, бих казала, че в момента медийното пространство е мръднало малко към свобода.
Илиана Беновска: Прекръстих се! Отвън може така да ви се струва.
Достена Ангелова – Лаверн: Моето впечатление е такова, проблемът обаче е друг, ако говорим за общоевропейския проблем, аз съм доста радикално настроена към идеята едрият частен бизнес, да кажем направо банките, да притежават медии, било то вестници или телевизии.
Илиана Беновска: Дайте да ги назовем, как се казва тази банка?
Достена Ангелова – Лаверн: Не, има доста банки, включително и медията, в която аз работя, също е собсвеност на банка.
Илиана Беновска: Говорите за?
Достена Ангелова – Лаверн: Креди мютюел, но да назовавам само тази банка няма смисъл.
Илиана Беновска: Разбрах ви, да, понеже аз се ориентирах към вътрешните проблеми на България. Ще ви прекъсна обаче, вие казахте, че ГЕРБ е дошъл на власт с мисия да прекъсне корупцията?
Достена Ангелова – Лаверн: Да, даже имаше доста телевизионни демонстрации на залавяне на престъпници, на разправа с лошите.
Илиана Беновска: Да, и с едни позорни имена, както казва Слави Трифонов, се назоваваха акциите. Но аз си позволих да попитам, премиерът Орешарски от преди десетина дни, когато направи отчет от трибуната на Народното събрание за първите шест месеца от своето управление, позовавайки се само на два репера, които даде Сергей Станишев в изключително доброто си слово след този отчет, той каза, че това правителство е призвано да спаси България първо, и второ, има системни проблеми, до които правителството още не се натъкнало. Въпросът, който аз зададох на премиера Орешарски, съдържаше следното – вие знаете, че през периода 2005 – 2009 година ни управляваше кабинет с министър – председател Сергей Станишев и министър на финансите Пламен Орешарски. От това време датират четири системни проблема в България – първо А - концентрацията на парите на държавните търговски дружества в ръцете на една банка в България – Корпоративна търговска банка, Б – липса на всякаква законова норма да се идентифицира кой е собсвеник на определена медия по безспорен начин, В – проблеми в енергетиката и Г – седемгодишният мониторинг върху България от ЕК.
Достена Ангелова – Лаверн: И той какво ви отговори?
Илиана Беновска: Той ми отговори, че тези проблеми наистина са системни, да, намалил е концентрацията на парите в Корпоративна търговска банка до 22%, ще работи, лаконично ми отговори, за това да се намери законова норма да се регламентира кой кой е в медиите и в енергетиката проблемите предстои да бъдат решавани. Ето най – малко три системни проблема, които съществуват не от ГЕРБ. И в тази връзка, кого нарекоха мистър Клийн, помните ли? Буш старши, президент на САЩ при посещение в България, прибирайки в амтомобила си, за да не го подслушват тайните служби, тогавашния премиер Станишев, го нарече мистър Клийн. Е, мистър Клийн защо не си спомня за това наименование, вие ще му го напомните ли? Дали този кабинет наистина ще спаси България?
Достена Ангелова – Лаверн: Вижте, аз смятам, че той си е поставил за цел, най – малкото, да разгради връзките на властта с директното подслушване, фалшифициране на избори и другите нарушения, които излизаха извън рамките на средния системен проблем, който съещствува в Европа изобщо. Вижте, проблемът е системен, защото става дума за смесване на частни и пубични интереси и това е система, която се установи в Европа през последните 20 години, както и в САЩ. Работила съм с екипи във Франция и в САЩ по тези проблеми и наистина трябва да настъпи предоговаряне на прехода, за който става дума не само в България, защото след 1989 настъпи преход към нов тип управление и в западните страни. Преход, който засяга институциите, начина, по който функционират във връзка с частни, корпоративни, наднационални интереси, лобинг и т.н. Достигнали сме до състояние, в което се практикува аутсорсинг, това е английске термин, който трудно се превежда, но най – общо казано приватизиране на дейности на държавата. Създават се паралелни мрежи за контрол, който по принцип трябва да бъде упражняван от държавата и на нея след това да й се търси сметка по избирателен път. Не можем да търсим сметка на тези извъндържавни структури, които се създават в сянка. Това го написа и антропологът Жанин Ведел за Америка. Тя е била изследовател в Русия и видяла как руският преход, руската схема се настанява и в САЩ. Разбира се САЩ не са по – назад в създаването на подобни схеми, но това е един много голям проблем за демокрацията в момента. Демокрацията в политическата и в икономическата сфера, те са сраснати в момента. Оттук и нуждата за институционално решение на този въпрос, най – малкото на ниво ЕС.
Илиана Беновска: Вие говорите като човек, който е свикнал да седи на моето място, да задава въпросите. Как ще обедините в себе си това, че ще трябва да преследвате едни определени цели, бидейки в квотата на БСП в ЕП, но в същото време ще имате и свои вътрешни въпроси, които може би вече няма да можете да задавате към партията, която представлявате – ПЕС.
Достена Ангелова – Лаверн: Аз смятам, че кандидатурата ми за евродепутат ще бъде едно лично изпитание, но вярвам, че в момента левите партии, включително БСП, се нуждаят от вътрешен диалог и не смятам, че такъв диалог и дебат не може да има. Не смятам, че става дума за една монолитна организация, която марширува под знака на една единствена гледна точка. Разбира се когато се дискутират идеи в един момент се стига до някакъв консенсус и обща гледна точка, на която представителите на партията трябва да се подчинят в един момент и то да се подчинят не като овце, ако мога така да се изразя, а като хора със съзнанието, че се търси един общ консенсус в името на реализирането на леви политики. Така го виждам от моята гледна точка това бъдеще, което ще ме отведе да работя с БСП. Аз смятам, че моята лична гледна точка би била интересна и ценна и на мен би ми било интересно да видя отвътре как работи политическата система. Аз вярвам в представителността и в изборния процес, които са накърнени през последните 20 години наистина в световен мащаб, но трябва да върнем доверието на гражданите в това. Това е изключително важно.
Илиана Беновска: Ако ви сложат в листата на БСП за кандидати за ЕП, вероятно ще изместите някой от видните тукашни политичеки дейци, които работят години наред в България, за да бъдат издигнати в ранг на евродепутати, как ще успокоите този баланс?
Достена Ангелова – Лаверн: Аз смятам, че не е моята роля да успокоявам този баланс, по – скоро това ще бъде решение на партийните дейци на БСП и ръководителите на партията и те ще преценят доколко включването в листата на моята кандидатура би се приело с консенсус и одобрение от поддръжниците на БСП, не само в тесния, партиен апарат, но и сред електората, тоест българските граждани. Надявам се, че гражданската подкрепа ще изиграе някаква роля за това моята кандидатура да не обиди никой и да не накърни амбициите, волята на много ценни хора, които са работили години наред в партията и към които се отнасям с голямо уважение.
Илиана Беновска: В момента в БСП тече един процес на разцепление, президентът 2002 – 2012 година Георги Първанов възкреси своя проект АБВ и заяви, че ще издигне своя евролиста, а неговите съпартийци от БСП го наказаха, идеята беше да се прекрати неговия достъп до БСП. Това раздвояване как, ако вие влезете в листата на БСП, ще привлечете гласове, които биха оттекли към Първанов и най – ефективния ни евродепутат Ивайло Калфин, който ще води неговата листа?
Достена Ангелова – Лаверн: Аз се присъединявам към това, което БСП на няколко пъти предложи на Ивайло Калфин, един много ценен наистина български евродепутат, и на Георги Първанов, за обща лява листа, защото разединението в лявото е доста неефективен метод лявото да бъде обновено. Аз не вярвам в този лозунг да обновим лявото и да го цепим в момент, когато то би трябвало да се мобилизира.
Илиана Беновска: Аз ще ви прекъсна, БСП е една историческа партия, Сергей Станишев, за разлика от Бойко Борисов, не е създал БСП, казвам за разлика, защото Бойко Борисов си е създал ГЕРБ.
Достена Ангелова – Лаверн: Аз мисля, че Бойко Борисов не създаде ГЕРБ, въпреки че е набеден за това.
Илиана Беновска: Номинално обаче, той е първият и единствен засега лидер на ГЕРБ, докато Сергей Станишев, в 120 годишната история, да не изреждам дългия списък, ще тръгна от Димитър Благоев като минем през президента Първанов, който беше лидер на БСП. Та тази историческа партия не чу критиките на историческия Георги Първанов в критиките му към ръководството на БСП и политиката й. Не беше ли по – лесно големият, партията, да чуе по – малкия, самотния ездач на АБВ отвън и да намерят модус вивенди?
Достена Ангелова – Лаверн: Вижте, аз доколкото съм запозната с преговорите и разговорите между Георги Първанов и Сергей Станишев, въпреки че изобщо не претендирам да знам в детайли какво са си говорили те...
Илиана Беновска: Накратко казано в резюме Първанов каза, че ръководството се е капсулирало, не чува редовите членове на БСП и води пагубни за партията политики.
Достена Ангелова – Лаверн: Вижте, това е критика, която дойде в доста късен етап, при положение, че БСП влезе в предизборен период. Не съм упълномощена, не съм нито член на БСП...
Илиана Беновска: Питам ви като анализатор. Ще ви дам един пример, ако съпругът ви примерно, извинявам се, не визирам точно него, яде с ръце например, вие търпите и с надеждата да се оправи, но най – накрая идва един момент и му казвате – моля те, ползвай лъжица, вилица и нож! Така, ако го преведа на битова основа, може би президентът Първанов е изчаквал да види ще има ли усъвършенстване.
Достена Ангелова – Лаверн: Бихте ли ми цитирали кога за пръв път в публичното пространство Георги Първанов отправи тази критика към ръководството на БСП?
Илиана Беновска: Не мога да съм точна, ще погледна обаче и ще го знам следващия път. Той каза, че на изборите до момента, плюс 2009 година, е спестявал критиките към Сергей Станишев, защото той е издигнат от него, предложен от него, негов наследник е, с мисълта, че тенденцията ще претърпи развитие и ще има подобряване на качеството на партийното управление. Но след изборите през 2013, казва Първанов, БСП се е представила по – зле от ГЕРБ и той вече е решил да говори.
Достена Ангелова – Лаверн: Да, но доколкото си спомням, той говореше за дискусии и дебати. След изборите обяви, че ще създава нещо като дискусионни клубове, никога не е ставало дума за създаване на партия.
Илиана Беновска: И сега не става дума за създаване на партия, все още. На Национални съвети Първанов съм го виждала и чувала лично, как седи в залата, има едни микрофони там в дъното поставени, и се изказва критично към дейността на БСП, на хората, които стоят на трибуната.
Достена Ангелова – Лаверн: За кога става дума?
Илиана Беновска: Говоря преди изборите през 2013 година, по време на управлението на ГЕРБ, просто ме питахте, връщам назад лентата, но не съм толкова стриктна в спомена.
Достена Ангелова – Лаверн: Аз смятам, че има поле за дебат в БСП, както и в другите леви партии в Европа, за обновление и заемане на по – леви позиции. Но мястото, което Георги Първанов се опитва да заеме в момента, тоест център – ляво, това е личното ми мнение на анализатор, това е по – скоро стерилно политическо решение.
Илиана Беновска: Той по – скоро иска да заеме мястото ляво – ляво, леви политики в областта на демографията, здравеопазването.
Достена Ангелова – Лаверн: Не считам, че има конкретни предложения за заемане на позиция в ляво.
Илиана Беновска: Критиката му е, че БСП прави десни политики.
Достена Ангелова – Лаверн: Тя ги правеше в коалиция с либерални партии.
Илиана Беновска: Сега е с ДПС отново в коалиция.
Достена Ангелова – Лаверн: Да, точно така, защото нямаше друг избор. Ако БСП имаше собствен мандат, тогава ще видим действително на какво се способна и какви политики би провела тази партия.
Илиана Беновска: А може ли да има БСП собствен мандат?
Достена Ангелова – Лаверн: Мисля, че може, аз съм убедена, че това е възможно, зависи кога ще бъдат следващите избори. Но ако тя докаже в това коалиционно правителство, което е в момента, то не е коалиционно всъщност, то е експертно, но ако това правителство покаже, че е способно да направи курс към областта на социалните политики, както се е захванало, и ако в европейски план левите получат мнозинство, наистина има възможност за преобръщане на неолибералния консенсус в полза на консенсус с ляв курс, тогава аз смятам, че БСП има шанс и това е изключителен исторически факт, че БСП се запази като партия през цялото това време на прехода.
Илиана Беновска: А как гледате на това, че и в средите на БСП и Ахмед Доган, почетният председател на ДПС, заявиха, че ако съвкупно БСП и ДПС имат повече гласове от ГЕРБ на евроизборите, чисто аритметически, това означава, че това правителство е стабилно и няма да има предсрочни избори. Чували ли сте да има подписано коалиционно споразумение между ПЕС и АЛДЕ да се явяват с общи листи на евроизборите, или чували ли сте да има такова споразумение поне локално в България?
Достена Ангелова – Лаверн: Нека не смесваме нещата, тук има следния проблем. Връзката между евроизборите и предсрочните избори първо беше направена отдясно, тоест от либералните експерти, бих цитирала Иван Кръстев и други, които казаха, че резултатът на евроизборите ще определи дали ще има предсрочни избори. Тук не става дума за явяване с обща листа, тук става дума за един договор обществен.
Илиана Беновска: Аз го казах иронично.
Достена Ангелова – Лаверн: Разбира се, но тук става дума за един обществен договор, който не смятам, че е напълно правилен.
Илиана Беновска: Екзактен, както се изразява Лютви Местан напоследък.
Достена Ангелова – Лаверн: Не виждам смисъл да се смесват националните залози с европейските по толкова директен начин, това би осуетило еврокампанията като смисъл.
Илиана Беновска: Още повече, че АЛДЕ напоследък често гласуват, вероятно наблюдавате внимателно, с ЕНП, отколкото с ПЕС.
Достена Ангелова – Лаверн: Това е нормално, и в Германия е било така, затова и Ангела Меркел направи коалиция със социалистите, защото ФДП не успяха да влязат в парламента.
Илиана Беновска: Ще се явите ли на конгреса на БСП в събота, предстои конгрес, който ние ще излъчим на живо?
Достена Ангелова – Лаверн: Все още не съм получила официална покана, но доколкото успях да разбера, ще бъда гост на конгреса.
Илиана Беновска: Като бъдете гост какво ще правите там, ще наблюдавате, ще изучавате?
Достена Ангелова – Лаверн: Най – малкото ще наблюдавам и ще се срещна с делегатите на конгреса, това би било много интересно за мен.
Илиана Беновска: А досега с кого се срещнахте от ръководството на БСП?
Достена Ангелова – Лаверн: Не съм се срещала с прякото ръководство на БСП.
Илиана Беновска: Със Сергей Станишев?
Достена Ангелова – Лаверн: Не! Познавам Сергей Станишев, защото сме имали обща работа в Брюксел, но не съм се срещала.
Илиана Беновска: А след като ви издигнаха групата интелектуалци?
Достена Ангелова – Лаверн: Не, не съм.
Илиана Беновска: А с кого сте се срещала от БСП?
Достена Ангелова – Лаверн: Срещала съм се с човека, който мисля, че ви даде моите координати, Валентин Иванов, който е шеф на пресцентъра на БСП.
Илиана Беновска: А той защо се нае да организира връзката между вас и медиите?
Достена Ангелова – Лаверн: Предполагам, не съм го питала, но предполагам, след като моята кандидатура беше издигната от листата на интелектуалците, предполагам, че БСП иска по някакъв начин...
Илиана Беновска: Да апробира ситуацията?
Достена Ангелова – Лаверн: Да, да види какво е гражданското отношение към моята кандидатура преди да вземат и решение. Но не се чувствам като на изпит. Все пак е важно да има някаква връзка с публиката, с хората и предполагам, че е натежал именно авторитетът на интелектуалците, които ме предложиха и БСП е поела ангажимент да представи коя е Достена Лаверн пред българската публика.
Илиана Беновска: А вие какви ангажименти бихте поели, конкретни, полезни за България в ЕП, защото човек не може да бъде универсален, в кои области ще работите?
Достена Ангелова – Лаверн: Бих работила в Комисията по образованието и културата, защото образованието е една от стратегическите области и областта, в която България сериозно изостава в последните години.
Илиана Беновска: Знаете ли, че 45% от четвъртокласниците не знаят кой е основал българската държава?
Достена Ангелова – Лаверн: Много ми е мъчно за това, но мога да ви кажа, не за да ви успокоявам...
Илиана Беновска: Не, 84%!
Достена Ангелова – Лаверн: Много е тъжна тази цифра. Образованието спада като ниво и в Западна Европа, аз съм преподавател в магистърска програма по политическа антропология и правя анкети на европейските институции в Страсбург с мои студенти. Някои от тях тази година не знаеха разликата между Съвета на Европа и ЕС. Така че проблемът е общоевропейски, без да прехвърляме топката, за да омаловажим проблема, напротив...
Илиана Беновска: При нас е на ниво невладеене на пунктоацията и правописа по отношение на особеностите в българския език.
Достена Ангелова – Лаверн: Това е много тъжно, защото българското образование преди години се славеше със своето качество.
Илиана Беновска: Така, освен образование друго?
Достена Ангелова – Лаверн: Индустрия, тезата е, че Европа в момента е поставена пред въпроса да реиндустриализира своята икономика, защото много от производствата бяха изнесени извън границите на Европа. Дисбалансът между северните и южните страни, но и държава като Франция има огромни проблеми, много от нейните производства, на коли и други неща, напуснаха страната. Даже в правителството, което състави Франсоа Оланд, има такъв министър на индустрията, защото това е стратегически проблем за Европа, тя трябва да върне своята индустрия на европейска територия. Това е една от областите, която ще подпомогне борбата с безработицата, тя е основен проблем в момента.
Илиана Беновска: Като казахте безработицата скачам на нещо драматично, младежката безработица, тя е европейски и силно български проблем.
Достена Ангелова – Лаверн: Точно така, и мисля че в страни като Гърция тя надхвърля 30%, това е огромен проблем, защото това създава депресия в обществото. Фактът, че младите хора няма къде да отидат да работят е един призрак, който броди из Европа. И мога да ви кажа, че още от студентските ми години във Франция нас ни плашеха, понеже аз съм завършила хуманитаристика, че тези ваши дипломи за нищо няма да ви служат и вие сте обречени на безработни.
Илиана Беновска: Повече от 60% от завършилите студенти не работят по своите специалности.
Достена Ангелова – Лаверн: Рецептата, която се администрираше от неолибералната тенденция в политиката, беше да свържем образованието с бизнеса, тоест да направим образованието един вид предприятие, тоест всичко, което е ненужно, да го изхвърлим и да подготвяме децата за еди – какви си производства и нужди на бизнеса. Само че в 21 - ви век нека не се лъжем, едно производство може да е стратегическо днес, след две години вече да не е.
Илиана Беновска: Един ярък пример в България, на мода беше да вземеш юридическо образование, защото имаше нужда от юристи, сега вече това не е актуално.
Достена Ангелова – Лаверн: Не е работа на бизнеса да предвиди какво образование да има една страна. Образованието е работа на обществото и на държавата, тя трябва да направи от младите хора личности, способни да се адаптират в света с много качества и в никакъв случай не трябва да се пренебрегва хуманитарното образование, защото това е един вид лоботомизация, не се страхувам да го кажа, която ще донесе изключително тежки последствия за Европа, тоест липса на идентичност. Европа е известна със своята визия, която дава на останалия свят за човека изобщо. Да отрежем всичко, което е хуманитаристика, би било фатално.
Илиана Беновска: Но веднага ще ви попитам нещо, което може да прозвучи конфронтационно, как ще се справим с американизацията на образованието в Европа и в България. Това води до износ на наши млади хора навън, които не се реализират много успешно.
Достена Ангелова – Лаверн: Като направим Европа място, където хората могат да се реализират в научната област, говоря вече и за точните науки, медицина, открития в областта на физиката, химията, биологията и т.н. и в хуманитаристиката. Наистина американското влияние беше доста силно в последните 20 години, във Франция дори се заговори, че някои от обученията трябва да стават на английски език, Франция, която е бастионът на франкофонията. Единственият шанс, на нашите страни поотделно и на нас като евроепйци заедно, е да направим Европа място, което е способно да си задържи младите хора, младите таланти, и българите трябва да се борят заедно с другите за това. Американизацията е и комерсиализация, но те също изпитват в момента голям проблем, работили сме с екипи и в САЩ, мога да цитирам учени като Филип Мировски, които се занимават с последствията от комерсиализацията в образованието, които отиват твърде далече – комерсиализация на патенти, тоест човешкият организъм, знанието за човека дори и в точните науки бива лицензирано, разпарчетосано и продадено на частни фирми. Това е жест срещу човечеството, срещу това трябва да се борим. И за селското стопанство, това е огромен проблем, България е земя с много качества, знаете какво селско стопанство имахме преди години, знаете как то се разруши, основният приоритет е да си върнем вкусните български плодове и зеленчуци, защото аз няма да забравя как съм си идвала през лятото и първото нещо е с огромно удоволствие да се затичам към пазара, защото във Франция ядем безвкусни зеленчуци.
Илиана Беновска: Не че в България ядем нещо друго. Наскоро излезе едно проучване, че ние ядем зеленчуци, пълни с пестициди, които внасяме от Турция.
Достена Ангелова – Лаверн: Разглежда се селскостопанската политика в Европа и трябва вече да се премине към друг тип производства, смятам, че особено в тенденцията за производство на чисти храни, България може да придобие челни места, като страни като Гърция, които имат друг тип селско стопанство, която има производство на портокали и олио, ние сме страна, която произвежда най – разнообразни неща като започнем домати, картофи, ябълки, зеленчуци от всякакъв тип и смятам, че България трябва да заеме мястото си в това поле. Не като изчакващ елемент, като страна, която ще предлага нов тип екологични производства, която ще върви напред и ще предлага в аванс, а не да чакаме някой на нас да ни ги предложи, да ни ги субсидира, да ни ги дотира, да ни ги направи и чак тогава ние да кажем - а, колко хубаво, и да приберем някакви фондове, ние трябва да сме в позиция на предложение, на иновация.
Илиана Беновска: Ако правилно ви разбирам и за финал, вие ще работите, ако станете представител на България в ЕП от листата на БСП, за повече самоуважение на българите в България, за да предизвикаме повече уважение и може би помощ в Европа?
Достена Ангелова – Лаверн: Точно така и самоуважението идва от факта на творчеството. Смятам, че един от основните проблеми в момента изобщо в света е да бъде човека отново мотивиран да твори в посока за доброто на човека, за общесвото, а не за отделната личност само. Защото човекът не може да се реализира сам, идеята да бъде всеки сам един атом, избит в пространството, е просто нелепа. Човешката личност, индивидуалната личност може да се реализира единствено в контекста на общото благо. Това е смисълът на лявата идея, затова може би и в червата съм лява, ако мога да го кажа.
Илиана Беновска: Добре, хубав финал, направихте си заглавието – Достена Лаверн: И в червата съм лява!
Достена Ангелова – Лаверн: Ето това е пък българската журналистика, много ви моля, все пак да не си изнасяме червата.
Илиана Беновска: Вие го казахте, това е израз, който е...
Достена Ангелова – Лаверн: Хубав е изразът, но все пак е на разговорен език.
Илиана Беновска: Това е израз, който е парола, образ.
Достена Ангелова – Лаверн: Така е, но все пак лявото е свързано с духа, не само с червата.
Илиана Беновска: Нека тогава да извадим заглавието – по дух съм лява в дълбоката си същност?
Достена Ангелова – Лаверн: Не, аз ще ви го кажа, това е грешка, свързана с лявото от години насам, не само в България, идеята, че лявото трябва само да ни донесе малко повече пари на всеки от нас, да разпределим по – добре баницата един вид. Но лявото не е само това.
Илиана Беновска: Не съм съгласна изобщо с вас, лявото говори за повече права, за повече равнопоставеност.
Достена Ангелова – Лаверн: В социалната държава в богата Европа до падането на стената имаше до голяма степен тази идея, идеята, че лявото е един по – добър механизъм да разпределим печалбата. Но лявото излиза извън това, лявото е поглед към човека, хуманизъм, духовна позиция.
Илиана Беновска: Добре, хайде кажете си заглавието – искам да стана евродепутат от лявото, защото...
Достена Ангелова – Лаверн: Защото мога да допринеса за легитимиране на лявото като идея не само за червата, а и за духа.
Илиана Беновска: Добре.
Достена Ангелова – Лаверн: Провокативно звучи наистина, но вие така ме поставихте пред микрофон да си измисля заглавие, което е трудно.
Редактор: Теодор Дечев